Решение № 5779 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2016 г.

Решение № 5779 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С. Загора против решение № 56/8.04.2016 г. по адм. дело № 536/2015 г. на Административен съд - гр. С. Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Й. Т. М., от гр. С. Загора, майка и законен представител на малолетния К. М. М. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 56/8.04.2016 г. по адм. дело № 536/2015 г. Административен съд - гр. С. Загора е отменил по жалба на Й. Т. М., от гр. С. Загора заповед № СЗЗСПД - 13704/20.11.2015 г., издадена от началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С. Загора в обжалваната й част относно началната дата, от която е отпусната месечната помощ за отглеждане на детето К. М.. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Приел е, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че се касае за възобновяване на подпомагането с месечна семейна помощ за отглеждане дете с трайно увреждане, каквато семейството е получавало до срока на ЕР на ТЕЛК № 2608/099 от 27.09.2012 г., сочещо вид и степен на увреждане на детето К. М., а именно 1.09.2015 г. След това и до 1.11.2015 г. - датата, сочена като начална в оспорената заповед, на правоимащите не е изплащана месечна помощ за отглеждането на детето. Д. К. М. М. е било инвалидизирано от 29.06.2010 г. със заболяване "прогресивна мускулна дистрофия", като му е определена вид и степен на увреждане 75 %, а от месец ноември 2015 г. - 80 %, съгласно ЕР ТЕЛК № 2608/099 от 27.09.2012 г. и ЕР на ТЕЛК № 2781/146 от 12.11.2015 г. Между страните няма спор по това, че правото на семейно подпомагане за детето е възникнало с реализирането на фактическия състав по чл. 7 ЗСПД и че това право е било налице и в периода 1.09.2015 - 1.11.2015 г. - между двете преосвидетелствания, като през този период не е изплащана помощ. Фактическият състав, с който се свързва възникването на правото на месечни семейни помощи от този вид (чл. 7, ал. 8 ЗСПД) включва: детето да е български гражданин, да живее със семейството в страната, да учи в основно или среднообразователно училище, да е на възраст до посочената от закона, да е с трайно увреждане. При наличието му, правото на семейството на този вид подпомагане е възникнало. Веднъж възникнало правото на семейно подпомагане, включително с помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, се упражнява с периодично подаване на заявления-декларации в съответните дирекции "Социално подпомагане" по реда на чл. 10 от ЗСПД и ППЗСПД. Правото на подпомагане се прекратява с отпадане на някоя от обуславящите го предпоставки. Спорът между страните касае началния момент, от който следва да се изплаща помощта. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, която е отменена с решение № 12921/30.10.2014 г. по адм. дело № 5993/2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, оставено в сила с решение № 4379/21.04.2015 г. по адм. дело № 299/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След отмяната на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт не е последвало приемане на правна регламентация относно определяне на началната дата, от която се отпускат помощите по чл. 7, ал. 8 ЗСПД с трайни увреждания, в съответствие с мотивите на съдебните решения. Правилно административният съд е правоприлагал по аналогия на закона съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, отчитайки най-близката хипотеза, тази по чл. 9, ал. 6 от ЗСПД и е достигнал до законосъобразни извод, че оспорената заповед, в която е предвидена начална дата на помощта за отглеждане детето К. от начална дата на месеца на подаване на заявлението е в противоречие със закона и неговата цел. Предоставянето на семействата на помощ за отглеждане на дете с увреждане е обвързано с правото на такава, а в периода 1.09.2015 г. - 31.10.2015 г. правото на заявителите е било налице. Правото на семейно подпомагане за отглеждане на дете с трайно увреждане след като е възникнало с проявлението на съответния фактически състав и е своевременно упражнено от правоимащите лица, обуславя предоставянето на помощта. В противоречие със закона би било предоставянето на помощта да се обвързва с факти, извън правопораждащия правото фактически състав, какъвто факт е закъснението на преосвидетелстването на детето/лицето от компетентните здравни органи (чл. 69, ал. 2 и 3 и чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза). Смисълът и целта на семейното подпомагане за отглеждане на дете с трайно увреждане докато завърши средното си образование е да подпомогне реално родителите за неговото пълноценно отглеждане. Уредбата в ЗСПД е насочена към това да осигури непрекъснатост на подпомагането от съответния вид за целия период на съществуване на правото, защото само в този случай помощта би била реална, навременна и полезна. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение