Решение № 240 от 11.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2062/2015 г.

Решение № 240 от 11.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2062/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Предявен е иск по чл. 48, вр. чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗМТА за отмяна на решение № 411 от 05.06.2014 г. по арбитражно дело № 411/2014 г., постановено от арбитър Б. Г., с което Д. Л. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 6 288.84 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г., както и сумата от 501.55 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лв. разноски за арбитражното производство. Ищцата обосновават искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения за недействителност на арбитражната клауза, тъй като не е подписала договора за револвиращ кредит и с твърдения за наличие на хипотезата на чл. 47, т. 4 от ЗМТА, тъй като не е била надлежно уведомена нито за назначаване на арбитър, нито за воденото производство, нито за постановеното решение. Ответникът - [фирма] излага съображения за недопустимост на иска, с оглед подаването на исковата молба след изтичането на предвидения в закона срок, евентуално за неоснователността му, поради отсъствие на поддържаните от ищцата основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Искът е подаден от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и е процесуално допустим /спорът за спазването на срока за подаването му е решен с влязло в сила определение по т. д. № 1646/2016 г. на ВКС, ТК/. Наведените от ищцата доводи за нищожност на арбитражното споразумение, освен, че не се поддържат в хода на настоящето производство /изявление на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание от 13.12.2016 г./, не се установяват и по делото - ищцата във връзка с носената от нея доказателствена тежест не установи неавтентичността на положения под договора от нейно име подпис, респективно неистинността на договора. Видно е обаче, че с клаузата на т. 13.4 от Общите условия към процесния договор за револвиращ заем, е постигнато съгласие, че арбитърът има право да връчва документацията на посочените в договора адреси, а призовките и съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който кредитополучателят след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат получени след изтичане на петия работен ден след изпращането им, като призовките и съобщенията се считат получени след изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресатът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В процесния случай се установява, че преписът от исковата молба, уведомлението за започналото арбитражно производство, за назначения арбитър и за насроченото заседание, а впоследствие и постановеното арбитражно решение са изпратени до ищцата на посочения в договора адрес. Видно е от приложената по делото товарителница на пощенския оператор "Е. експрес", че на 23.05.2014 г. и на 26.05.2014 г., куриер е направил опити за връчване на исковата молба и на посоченото по-горе уведомление. Поради обстоятелството, че лицето е отсъствало /код 5, с който се обозначава това обстоятелство, съгласно разясненията посочени в товарителницата/, пратката е била върната. Отсъствието на получателя от адреса обаче, не попада в изчерпателно изброените условия, при които страните са уговорили фингирано връчване /посочени по-горе/. Предвидената хипотеза "адресатът е заминал" следва да се тълкува в смисъл, че лицето не се намира на адреса за продължителен период от време, за разлика от непредвидения в общите условия случай на "отсъствие на адресата", включващо единствено временно отсъствие, каквото представлява отсъствието в два дни, в които е направен опит за връчване. В този смисъл в процесния случай при връчване на исковата молба и уведомлението не е била налице нито една от предвидените в т. 13.4 от Общите условия хипотези, позволяваща да се приеме фингирано връчване, поради което ищцата не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 266.33 лв., разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение