Решение № 11318 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2021 г.

ВАСЧетвърто отделение09.11.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 95 от 12.05.2021 г., постановено по адм. дело 93/2021 г. от Административен съд - Ямбол.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Тополовград, подадена срещу решение 95 от 12.05.2021г., постановено по адм. дело 93/2021 г. от Административен съд - Ямбол. С касационната жалба се твърди, че с обжалваното решение с което отменено решение 189 от 04.03.2021 год., в частта по т. 8, на Общинския съвет е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът зам. кмета на Община Тополовград, надлежно упълномощена от кмета на общината, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита, че същата е неоснователна. Моли съда да постанови съдебен акт с който да остави в сила обжалваното решение на Административен съд Ямбол. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата, като предлага съдебното решение предмет на касационен контрол да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд Ямбол е отменил решение 189 по т. 2 от дневния ред на проведеното заседание на 04.03.2021 год. на Общински съвет Тополовград, в частта му по т. 8. С него е дадено указване на кмета на общината да назначава комисия, която разпределя пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, от пет члена в която влизат трима общински съветници, посочени от председателя на ОбС Тополовград, правоспособен юрист и представител от общинската администрация, както и двама резервни членове: един общински съветник, посочен от председател на ОбС Тополовград и един служител от общинската администрация. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност, но в оспорената в т. 8 е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. При вземане на решението колективният орган, според съда, не е съобразил вида, характеристиките и предназначението на имота, а това е от особено значение, тъй като поради тях за управлението на имота е приложим ЗСПЗЗ, който е специален по отношение на ЗОбС. Съдът е съобразил всички относими към конкретния случай законови разпоредби и е стигнал до извод, че в противоречие с тях Общински съвет - Тополовград е приел решението в оспорената част, без да вземе предвид, че в ЗСПЗЗ и ППЗСЗЗ е предвиден специален ред, който дерогира приложението на общия за определяне състава на комисията, която извършва разпределението на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд се извършва от комисия, назначена от кмета на общината, а не както е приел общинския съвет в оспорената т. 8 от решението. С тези съображения Административен съд Ямбол е отменил като незаконосъобразно решение 189 по т. 2 от дневния ред на проведеното заседание на 04.03.2021 год. на Общински съвет Тополовград, в частта му по т. 8. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е установил нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъобразяване на приелия оспорения акт административен орган със специалните разпоредби от ЗОбС и ЗСПЗЗ за отдаването под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, когато същата притежава определени характеристики и отговаря на определени изисквания. В случая се касае за правомощията на кмета на общината, който е компетентния орган на когото по силата на разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възложено определяне на състава на комисията, която извършва разпределението на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд. Правилно съдът е приел, че тълкуването на тези разпоредби води до извод, че по отношение на разпределението на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд следва да се приложи реда за назначаване на комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, който предвижда процедура, която е в изключителната компетентност на кмета, поради което намесата на общинския съвет в тази му дейност е осъществена при липса на материална компетентност. Първоинстанционният съд правилно е приложил специалния закон и е обсъдил относимите правни норми, детайлно анализирани в обжалваното решение. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът установи, че липсват пороци на съдебното решение, които водят до неговата нищожност, недопустимост или неправилност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, постановено при спазване на материалния закон и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,