Решение № 4757 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Дрангажов с адрес в гр. Пазарджик, чрез адвокат К. Станчев против решение 794 от 29.10.2021г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 958/2021г. С него се отхвърля жалба на Дрангажов против решение 1012-12-109#1/9.06.2021г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 4/протокол N01140 от 9.04.2021г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик. С разпореждането е изменена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. Дрангажов за 54% ТНР от 17.06.2013г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2 буква д КСО с осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /17.06.2013г./ - 33г и 24 дни. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Директорът на ТП на НОИ Пазарджик не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационата жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ, оставящо с сила разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик, с което се променя отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване след служебно заличаване на данни за периода месец януари 2010г. до месец юни 2013г. от осигурител Медея ООД гр. Пазарджик. С обжалваното решение е установено, че със заявление от 2.08.2013г. Т. Дрангажов е поискал да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО въз основа на експертно решение на ТЕЛК 2205 от 17.06.2013г. на първи състав на ТЕЛК Пазарджик, при определена дата на инвалидизиране 17.06.2013г. със срок до 1.06.2015г. и 54% ТНР. За жалбоподателя са преценени законовите изисквания, който към момента на инвалидизиране е на възраст [възраст] и следва да отговаря на ТНР 50 и над 50%, осигурителен стаж поне 5 години и една трета от него да е действителен. При отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж от 36г., 5 м. и 29 дни и към датата на инвалидизиране е изпълнил условията по чл. 74 КСО. Във връзка с преценка на право на парични обезщетения по болнични листове на Т. Дрангажов е извършена проверка на Медея ООД гр. Пазарджик относно осъществявана дейност на дружеството през 2010г. до 2014г. и установено, че през този период не е осъществявало реална икономическа дейност, както и че няма данни Дрангажов да е упражнявал трудова дейност в качеството му на съдружник и управител на дружеството. При отказ от отпускане на обезщетения разпорежданията са потвърдени при последващи обжалвания по административен и съдебен ред. При проверката е установено, че Дрангажов не се смята осигурено лице по чл. 4, ал. 1 КСО за което е съставен ревизионен акт за начет, издадени са задължителни предписания за заличаване на данните от осигурителя МЕДЕЯ ООД по чл. 5, ал. 4 КСО за период януари 2010г. ноември 2014г., потвърдени по административен и съдебен ред. Предвид влезлите в сила предписания и неизпълнението им служебно са заличени данните чл. 5, ал. 4 КСО, подадени за Т. Дрангажов за периода месец януари 2010г. ноември 2014г. Вследствие на установеното пенсията е изменена като не се вземат предвид стажът и доходът за периода от4.01.2010г. до 17.06.2013г. Съдът възприел изводите на административния орган от фактическа и правна страна и при липса на пороци при постановяване на решението и при неоснователни възражения е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Поддържаните доводи за липса на основание за възстановяване на суми са неотносими към предмета на спора по настоящето дело. Разпореждането и решението, с което се изменя размера на отпусната пенсия са различен предмет на оспорване, от въпросите по възстановяване на надвзети суми, как са били получени и относно размера на тези суми и лихвите по тях. В настоящето производство съдът е изложил обосновани мотиви относно изменението на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предпоставките за това изменение са налице с оглед на установените факти с доказателствата по делото. Размерът на осигурителния стаж е безспорно установен и различен от размера на стажа при който е била отпусната пенсията, което е наложило съобразяване със законовите изисквания и намаляване на размера на пенсията която е следвало да получи жалбоподателят. За разликата и дали тя следва да бъде възстановена следва издаване на друго разпореждане извън предмета на делото и подлежащо на самостоятелно обжалване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение