Решение № 41 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г.

Решение № 41 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по молба на С. Г. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на решение № 911 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на Върховният касационен съд, състав на IV г. о., с което е отменил решението по гр. д. № 3263/2006 г. на С. градски съд в частта за уважаване на предявените от молителя срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и е отхвърлил същите искове. Молителят поддържа в уточняващата молба на основанията за отмяна, че решението е основано на неистинни свидетелски показания относно искане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, като в тази връзка представя страница от свой служебен бележник и прави доказателствени искания за изискване от ответника намиращи се при него писмени документи за установяване неистинността на показанията на свидетеля- писмо от молителя до свидетеля И. К., щатно разписание за 2005 г., заповеди за назначение на свидетеля, протокол за избора му за чл. на УС и протокол от заседание на УС на ответника. Молителят прави и доказателствени искания въз основа на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за изискване от ответника на писмени документи- инвентаризационни описи, извлечение от счетоводството и доклади към инвентаризациите на ръководените от молителя обекти, във връзка с извода на съда, че са установени нарушенията, които водели до липси и щети, за да докаже, че доколкото е имало липси на горива, те се дължат на други причини. Освен това в молбата за отмяна и в последващата уточнителна молба излага оплаквания, че не му била дадена възможност да обжалва определението за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, че образуването на касационно дело пред ВКС противоречи на § 1, т. 5 изр. последно от ПЗР на ГПК, че събраните доказателства са изтълкувани превратно и решението е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 189, ал. 1, чл. 193 и чл. 195, ал. 1. Ответникът [фирма] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК трябва неистинността на показанията на свидетеля да е установена по надлежния съдебен ред, което означава с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /преди чл. 97, ал. 4 от отменения ГПК/. Не може в производството за отмяна да се установява престъпното обстоятелство. В случая нито се твърди да е постановен влязъл в сила съдебен акт, с който да е призната неистинност на свидетелските показания, нито е представен такъв. Затова не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът има предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато е било висящо. Твърдението за наличието им трябва да е подкрепено с писмени доказателства. Основание за отмяна са и нови писмени доказателства за факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но страната не е могла да ги докаже поради невъзможност да се снабди с тези документи. В случая молителят не твърди да са му станали известни нови обстоятелства от значение за спора след като е приключило разглеждането на делото във въззивния съд, не представя писмени доказателства за такива обстоятелства, нито писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но с които не е могъл да се снабди и да представи. Исканията да бъде задължен ответника да представи посочените писмени доказателства относно твърдяните от молителя други причини за липсите молителят е могъл да направи в първата или във въззивната инстанция. С оглед изложеното не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите в молбата за отмяна и в последващата искова молба за нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението не са относими към никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Затова молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.