Решение № 15617 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2012 г.

Решение № 15617 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Институт по металознание "Акад. Ангел Балевски" при БАН, представлявано от директора Воденичаров срещу решение № 1360/22.05.2012 г., по адм. д. № 3967/2011 г. на Административен съд - Варна. Излагат се оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. и се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастъра - София област не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Технически университет Варна, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Ответникът МРРБ не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отменил като незаконосъобразни заповед № КД-14-03-408/14.04.2010 г. и заповед № РД-20-03-11/26.05.2010 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастъра - Варна. С първата заповед, основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с нанасяне на нов имот с идентификатор 10135.2555.340 в обема на имот с идентификатор 10135.2555.26, в съответствие с регулационния план и записване в кадастралния регистър на заявителя Институт по металознание "Акад. Ангел Балевски". С последващата заповед № РД-20-03-11/26.05.2010 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастъра - Варна е поправена очевидна фактическа грешка на основание чл. 62, ал. 2 АПК в данните на новия обект ВКК и КР. За да постанови решението си съдът е приел, че касаторът е активно легитимиран като носител на ограничено вещно право върху хроцесния имот, който засяга изцяло имот с идентификатор 10135.2555.26,записан в регистъра на Технически университет Варна, като последния е възразил изрично срещу изменението. Обсъдени са подробно представените документите за собствеността и вещните права върху имотите и приетата за местността кадастрална карта и при правилно възприемане на фактическата обстановка по делото е установено за безспорно, че не е проведена надлежно процедурата за съставяне на акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР- Акта за непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта е подписан само от съставителя. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., поради което липсата на надлежно съставен и предявен на заинтересованите страни акт за непълноти и грешки в кадастъра съставлява нарушение на процедурата и е налице твърдяната незаконосъобразност на процесната заповед. Решението е обосновано от фактическа страна и е постановено при правилно приложение на материалните разпоредби на чл. 53 ЗКИР във вр. с чл. чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а при неподписване на акта от заинтересуваните лица, респ. подписване с възражение, това обстоятелство се отбелязва от съставителя, и е основание за издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастъра. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В конкретния случай е безспорен факта, че акта не е подписан от Технически университет Варна, като заинтересовано лице за засегнатия от изменението имот с идентификатор 10135.2555.26,което безспорно води до извода за наличие на нарушение на административната процедура от категорията на съществените. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, вкл и последващата такава за поправка на очевидната фактическа грешка, като незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от от Наредба № 3/28.04.2005 г. е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, същата противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Доводите по касационната жалба за обема на притежаваното вещно право на ползване върху имота се явяват ирелевантни в настоящето производство, в което е недопустимо даването на прелест на един от титулите за собственост /вещни права/. Възникналия вещен спор подлежи на решаване в исково производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение,