Решение № 138 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2011 г.

Решение № 138 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на В. Г. Г. - Й. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 476 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 1861/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2176 от 4.07.2009 г. по гр. д. № 2053/2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. - Й. против Г. П. Т. и Т. П. Т., подпомагани от третото лице Т. Д. Н., ревандикационен иск по отношение * ид. ч. от "покрит вход", находящ се в на [улица], ПИ № * в кв. * на трети микрорайон на [населено място], с площ от * кв. м., индивидуализиран и по скица на вещото лице, въз основа на твърдение за придобиване по силата на крепостен акт № */* г. на Н. Б., осъществена в полза на наследниците на Н. Б. реституция на основание З. на имота, предмет на сделка за продажба по нот. акт № */* г. с купувач РПК "Н." В. и договор за доброволна делба № 15/1993 г. Молителят В. Г. - Й. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по молбата Г. П. Т., Т. П. Т. и Т. Д. Н., трето лице-помагач на ответната страна в исковото производство, оспорват същата, като първите двама претендират възстановяване на направените разноски. За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че основния въпрос от значение за решаването на спора, касае на първо място извършената с н. а. № 85 от 1976 г. продажба от страна на наследниците на Н. Б. в полза на РПК "Н." на магазин и изба, заедно с * ид. част от дворното място, цялото с площ от * кв. м. от процесния имот, на [улица] [населено място], като е установено, че сделката е била осъществена при спазване правилата на З. и 60 ПМС, поради което и РПК "Н." е придобила собствеността върху имота. По смисъла на Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, и след като е била възстановена продажната цена от 6 863 лв. наследниците на Н. Б. са получили правото да възстановят собствеността си върху продадените преди това обекти. В този случай са били спазени правилата на реституционния закон, а съобразно извършената доброволна делба В. Г. - Й. се легитимира като собственик на магазин и изба, заедно с * ид. част от дворното място, цялото с площ от * кв. м. от процесния имот. Спорния по делото въпрос е дали т. нар. "покрит вход" е обща част, запазил ли е същия този си статут и в състояние ли е ищцата да го ревандикира. Установено е, че жилищен имот в същата сграда е обявен за продажба по реда на З., като за купувачи на * ид. ч. са определени Д. С. Н. и съпругата му М. М. Н. и Т. А., а по реда на прегледа по реда на надзора е отменена покупко-продажба с купувачи Т. С. А. и И. А. И. и са определени нови купувачи - Д. Н., М. Н. и С. Н.; с оценителен протокол е определена оценката на имота, включваща отделно и покрития вход и с протокол от 24.09.1975 г. * от имота е възложена на С. Н., а с н. а. № *, том * от * г. наследниците на Н. Б. прехвърлят на Д. Н., М. Н. и С. Н. втория етаж от масивната жилищна сграда, включително покрит вход за двора и 2/3 ид. ч. от дворното място. Прието е, че т. нар. "покрит вход" не е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, а напротив той е бил обща част по предназначение, по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, като без значение е обстоятелството, че не е бил отразен в К. № 15/1993 г. Следователно въпроса, който се поставя е дали към датата на неговото преустройство той е запазил този си статут или се е превърнал в самостоятелен обект, по отношение на който биха могли да протичат и давностните срокове. Съдът е приел, че неговото преустройство е започнало през 1988 г. въз основа на разрешение за строеж от 15.08.1988 г. и е било завършено в груб строеж през 1990 г., т. е. преди влизане в сила за реституционния закон и преди да бъде възстановена собствеността на ищцата В. Г. - Й. на 27.01.1992 г., когато "покритият вход" вече е бил обособен като самостоятелен обект, неразделна част от заведението за обществено хранене /в тази насока са показанията на разпитания пред В. свидетел Д. В. П., че покрива е бил положен през 1990 г. т. е. в момент, в които не е било нужно да се изисква съгласието на въззивницата и същата е нямала реституирана собственост, а също и приложените по делото строителни книжа и разрешителни документи, а и неоспорената по делото съдебно техническа експертиза, от която става ясно, че покрития вход е част от заведението за хранене и същия не може да се отдели, защото е в органична цялост със заведението, като проекта е бил спазен напълно и е законно изграден/. След като от обща част по предназначение, спорния обект на собственост се е превърнал в самостоятелен такъв, то ответниците могат да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа на гласните доказателства - показанията на свидетелите М. И. Б. и В. Д. Н. е прието, че ответниците успешно са отблъснали претенциите на ищцата, демонстрирайки по този начин намерението си да своят веща като своя, а от 1993 г. до 2005 г. е изминал период от време, годен да ги легитимира като собственици на процесната част. В молбата за отмяна се поддържа, че В. Г. Г. - Й. е открила нови писмени доказателства в архивите на ПК "Н." - В. и [община], до които не е имала достъп по време на процеса, а именно - писмо № 4100/18.05.1976 г. на Г. -В., писмо-отговор № 1024/25.05.1976 г. на РПК "Н." - В. и писмо № VI-5152/6.12.1976 г. на ОНС - гр. В. във връзка с жалба на Д. С. Н. - купувач по н. а. № 171/1975 г., касаещи ползването и предназначението на процесния покрит вход към двора, които установяват, че такъв обект към този момент не е съществувал, тъй като вече е бил обособен чрез зазиждането му към двора в склад към магазина на приземния етаж, който първоначално е ползван под наем от РПК "Н." - В., а по-късно е закупен от същата с нотариален акт № 85/1976 г. Счита, че документите са от съществено значение за делото, тъй като установяват, че към момента на продажбата по н. а. № 171/75 г. не е имало обект - покрит вход, а склад към магазина, а такъв обект не е могъл да бъде придобит от физически лица съгласно З. и ПМС № 60/75 г. и именно по реда на ПМС № 60/75 г. е бил придобит от РПК "Н." - В. и впоследствие реституиран на ищцата. Посочените документи действително не са приобщени към доказателствения материал по делото. Същите обаче са свързани с направения от В. Г. Г. - Й. пред въззивния съд с молба от 25.01.2010 г. довод, че покритият вход е преустроен в складово помещение към магазина от РПК "Н." - В., като в приложеното към същата молба писмено доказателство - писмо № 963 от 14.05.1976 г. на РПК "Н." - В. - се съдържат данни, че е водена преписка с Д. Н., както и че склада неправилно се обозначава като "покрит вход". Следователно новите писмени доказателства от една страна касаят обстоятелство, за което са били налице доказателства по делото, а от друга страна - ищцата е можела да се снабди с тях в хода на процеса при полагане на дължимата грижа по доказване на твърденията си, тъй като същите според собствените й твърдения са се намирали в архива на РПК "Н." - В., откъдето е и представеното по делото писмо № 963 от 14.05.1976 г. Представен е и оценителен протокол от 30.03.1992 г., в който е оценен покрит вход и дворно място, но не и изграден търговски обект, нито извършено строителство във входа, за който се поддържа, че установява, че към тази дата няма изграден търговски обект, нито е започнато строителството на такъв обект, а изграждането е станало след 30.03.1992 г., когато правата на наследниците на Н. Б. са били реституирани и липсата на тяхно съгласие за преустройството на покрития вход в двора в търговски обект води до невъзможност същия да бъде придобит по давност като самостоятелен обект. Доказателството касае въведеното в отговора на въззивната жалба от Т. Н. ново твърдение - че заведението за обществено хранене е било изградено през 1988-89 г. на база издадено разрешение за строеж № 28/15.08.1988 г. за уширение на тераса и е узаконено и въведено в експлоатация през 1993 г., поради което давността е започнала да тече през 1989 г. Новият документ се е намирал в архива на [община] и не е имало пречки ищцата да се снабди с него в хода на делото, още повече, че в молбата за отмяна не се твърди, че обстоятелството за наличие на процедура по одържавяване е новооткрито за молителя В. Г. Г. - Й. В обобщение не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като В. Г. Г. - Й. бъде осъдена да възстанови направените разноски, както следва: на Г. П. Т. - 720 лв., заплатени за процесуално представителство по делото от адвокат Д. и на Т. П. Т. - 1200 лв., заплатени за процесуално представителство от адвокат Ч., преупълномощена от адвокат Д. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение