Решение № 15791 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2016 г.

Решение № 15791 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. от гр. С. Загора, подадена чрез адв. Д. Гроздев, срещу решение № 221/05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 527/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/4165 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ, с което му е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 52 229.10 лева по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно не установил липса на основания за отказано финансиране, а относно процесните имоти допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетите по делото единична и трайна съдебно-технически експертизи и не осъществил "дължимия" инцидентен контрол върху заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е немотивиран, освен че е постановен в нарушение на административно-производствените правила - предвид неизвършени проверки на място от ДФЗ, и при допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4, 5, т. 6 от ЗПЗП и при несъобразяване с относимите наредби и регламенти. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се прогласи нищожност, или да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалните си представители адв. Хайтов и адв. Гроздев и в писмена защита от 06.12.2017 г. поддържа касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмен отговор, чрез. юрк. Д. Попов, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че в Уведомителното писмо, с което е отказано финансиране, е административен акт, издаден от компетентен орган в сферата на делегираните му правомощия, в предвидената от закона форма, а на второ - че е мотивирано с установените несъответствия в таблици с отразените констатации, с изрично посочване на правните и фактически основания за постановения отказ. Намира, че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания е правилен. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за финансово подпомагане УИН 24/270514/85339, коригирано с друго от 31.05.2014 г., с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 - 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 52 229.10 лв. от заявени 126516.94 лв., като отказът се основава на намаления и изключвания на площи 53.92 ха /от общо заявени 420.38 ха/, съответно: недопустими за подпомагане - 1.09 ха поради неотстранено застъпване и 52.83 ха- поради това че не попадат в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП поради това, че констатациите на административния орган били неверни - по съображения, че за кампания 2014 г. не са извършени проверки на място, които да установят и докажат от кой земеделски стопанин се стопанисват съответните площи и дали отговарят на добрите земеделски практики, а за резултата от теренните проверки изобщо не бил уведомен. Допълнил съображенията си като посочил, че е направил възражение до МЗХ срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г., а с молба по делото-и срещу Заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., а по-късно- и че чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. относно теренните проверки, въз основа на каквито е установена недопустимостта на терените за подпомагане, е отменена с решение № 1155/02.02.2015 г. по адм. д. № 10538/2014 г. на ВАС. Т. обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по процесната схема, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел първо от данните на извършени теренни проверки, обективирани в приложени по делото протоколи- за посочените по-горе площи, излизащи извън площите, допустими за подпомагане. На второ място съобразил нормата на чл. 39 от ЗПЗП, съгласно която земеделските стопани могат да получават директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на посочените в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП предпоставки, а именно: заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на използваната от земеделското стопанство площ/земеделски парцели са не по-малко от определените в чл. 38в от същия закон, както и безспорно установеното по делото, че 1.09 ха от заявените са недопустими за подпомагане поради неотстранено застъпване - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а 52.83 ха са изключени /на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП поради това, че попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделски състояние" за кампания 2014 г., и санкционираната площ е двойният размер на наддекларираната по СЕПП. Съобразил и обстоятелството, че възражението на оспорващия срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. относно съответните блокове на земеделското стопанство е преценено за неоснователно. Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от Н. Г. Г. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаните по делото и кредитирани две съдебно-технически експертизи приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. Съобразил и факта, че в заключенията си, а и при изслушването си вещите лица са посочили констатациите за площите с неразрешено застъпване и тези, попадащи извън посочения слой, вкл. за всяка от площите, изключени и намалени поради непопадането им в относимия за кампанията специализиран слой, ведно с резултата от разчитане направените снимки или от теренните проверки /л. 105 и л. 373/. Приел, че установеното от вещите лица обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. По отношение на заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните - с мотиви за недопустимост на искането, не осъществил косвен съдебен контрол. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 ,5 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за процесната схема. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба, без нарушения на процесуалните норми и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ за пръв път твърдение, че оспореният административен акт нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Неоснователно е и следващото възражение на касационния жалбоподател, основано на твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по процесната схема, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващия довод следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства -протоколи от извършените теренни проверки и заключенията на вещите лица безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи от кръстосани проверки, установяващи основанията за изключване или намаление на площи от заявените, конкретизирани за всеки БЗС поотделно и обстоятелството, че кандидатът не стопанисва площите, последните не попадат в одобрения специализиран слой за кампания 2014, а част от тях са предмет и на "застъпване", което не е разрешено респ. не е отстранено в полза на кандидата по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. От тази подзаконова регламентация следва, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в ДВ на 03.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените протоколи за специализирани теренни проверки от 05 и 06.11.2014 г./л. 246 и л. 251/, те са извършени при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, т. 5-за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи.. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията- законосъобразен е отказът на административния орган за отпускане на помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ . Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизите факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Иначе казано, неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за отказано, респ. намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като процесните площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - 14.71 % за процесната схема, респ. и за правилно определена в оспореното УП санкционирана площ - двойният размер на наддекларираната. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. Първо-защото изводите в заключенията на вещите лица, макар и оспорени от пълномощника на жалбоподателя, не са оборени по надлежния процесуален ред. Второ-защото съдът обосновано е съобразил решението си с тях, поради това, че са компетентно и обективно изготвени, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в тях кореспондират на данните от извършените проверки. Останалите възражения, направени във връзка с посоченото по-горе, инвокирани едва в касационната жалба, по аргумент от чл. 208 АПК, са преклудирани. По отношение на довода за неправилно неосъществен косвен /инцидентен/ контрол върху законосъобразността на неоспорената по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че тази заповед е извън предмета на настоящото дело. Няма колебания в практиката на ВАС, че такъв в съдебно-административното производство е недопустим. Този извод впрочем следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт . Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче оспорващият не се е възползвал от тази възможност. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник, бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,