Решение № 5737 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подаденa от Българска народна банка против решение 143/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 12858/2016 г. по описа на Административен съд София град, отменено в частта на разноските и поправено с определение 1966/06.03.2023 г. постановено по същото дело. Касаторът атакува решението в частта, с която е осъдил Българска народна банка да заплати на А. Петкова на основание чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетения, както следва: за имуществени вреди в размер на 5 627,65 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити; за имуществени вреди в размер на 4 010 лв., представляващи законна лихва върху сумата от 40 000 евро за периода от 19.06.2014 г. до предявяване на иска на 15.01.2015 г., поради това, че не е получила достъп до наредени на 19.06.2014 г. парични средства в размер на 40 000 лв., незаконосъобразно анулирани/канселирани със Заповед К 21/3-1220/25.06.2014 г. на назначените квестори, както и за неимуществени вреди в размер на 4 710 лв., претърпени в периода от 19.06.2014 г. до предявяване на иска на 15.01.2015 г. в резултат на горепосочените нарушения на правото на Европейския съюз. Искът за горницата над присъдения до предявения размер от 8441 лв. на обезщетението за имуществените вреди, представляващо лихва за забавено плащане върху сумата от 196 000 лв., както и за периодите от 25.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г., както и искът за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 20 000 лв. са отхвърлени. Касационният жалбоподател смята решението в осъдителната част за недопустимо по отношение на произнасянето, в частта, с което е уважена претенцията за 4010 лв. законна лихва върху сумата на прекратения иск за неизпълнен банков превод и за неправилно в останалата част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът А. Петкова, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Българска народна банка подава и частна жалба срещу определение 1966/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 12858/2016 г. по описа на Административен съд София град, с което АССГ е отменил собственото си решение в частта на присъдените в полза на БНБ разноски и е отхвърлил искането на последния за присъждане на разноски и съобразно размер на исковете, предявени в същото производство, но оставени без разглеждане с влязло в сила определение.

С разпореждане 11317/20.12.2023 г., постановено по делото АССГ е върнал касационната жалба на А. Петкова срещу отхвърлителната част на решението. Разпореждането е влязло в сила на 27.01.2024 г., респективно решението в тази част. Предвид изложеното решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Петкова не е предмет на касационен контрол.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жаба на Петкова и за основателност на жалбите подадени от БНБ .

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1, респ. 230 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната и частната жалби са частично основателни.

Предмет на съдебен контрол са били искове предявени срещу Българска народна банка за обезщетение в общ размер на 110 684 лева представляващи претърпени вреди:

1. от незаконните действия и бездействия на квесторите равностойността на 40 000 евро с левова равностойност 78 233 лева, представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и платения й гарантиран депозит;

2. законна лихва в размер на 4 010 лева за незаконно неизвършен превод в размер на 40 000 евро;

3. законна лихва в размер на 8 441 лева за неправомерно задържане и лишаването й от възможността да разполага със средствата си за периода на специалния надзор;

4. неимуществени вреди в резултат на стрес, влошено здравословно състояние, намалена трудоспособност в размер на 20 000 лева.

С определение по делото, потвърдено от ВАС, съдът е оставил без разглеждане и е върнал исковата молба на Петкова срещу Българска народна банка в частта, с която се претендира обезщетение в размер на 40 000 евро с левова равностойност 78 233 лв., представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и платения й гарантиран депозит и производството по делото в горепосочената част е прекратено.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по останалите искове предмет на съдебен контрол. След установяване на фактите по делото е намерил, че отговорността на БНБ в случая е за бездействие, но то се ограничава до неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

С позоваване на практика на СЕС и европейски директиви съдът е приел, че искът в частта, с която се претендират лихви в размер на 8 441 лева за неправомерно задържане и лишаването й от възможността да разполага със средствата си за периода на специалния надзор, следва да бъде уважен частично и е осъдил БНБ да заплати на Петкова обезщетение за претърпени имуществени в размер на 5 627,65 лв. за периода от когато е било дължимо действието - 25.07.2014г. до 06.11.2014г. - когато е преустановено бездействието.

По отношение на исковата претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 4 010 лв. следва да бъде посочено, че с определение 3686/25.06.2021г., постановено по адм. д. 12858/2016 г. по описа на Административен съд София-град исковата молба на Петкова срещу Българска народна банка е върната в частта за заплащане на обезщетение на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 4 010 лв., представляващи размер на лихва за незаконно неизвършен превод в размер на 40 000 евро за периода от 19.06.2014г. и до предявяване на иска - 15.01.2015г. и производството по делото е прекратено в тази част. Върховен административен съд е отменил така постановеното определение и е върнал делото за произнасяне по същество с мотиви, че след като АССГ изрично в определение от 19.02.2021г. сочи, че сумата от 4 010 лв. се претендира не като лихва, а като имуществена вреда, равняваща се по своя размер на дължима лихва върху сумата от 40 000 евро, той следва да извърши преценка за основателност на исковата претенция в тази част съобразно критериите, посочени в чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ.

В изпълнение на указанията дадени от ВАС, АССГ се е произнесъл по същество като е уважил така предявения иск. За да достигне до извод за основателност на исковата претенция съдът е съобразил данните по делото и е посочил, че ищцата попълнила платежно нареждане с уникален регистрационен номер 32/01/00107840, подадено на 19.06.2014 г. до КТБ АД за сумата от 40 000 евро от нейната сметка в КТБ АД към сметка в Българо-американска кредитна банка АД. Установено е от извлечение от сметка с титуляр А. Петкова в КТБ АД преводът е отхвърлен на 20.06.2014 г. Извършено е коригирано осчетоводяване на валутен превод с референция 32/01/00107840 със сторнирано бордеро 463898/19.06.2014г. Съдът е посочил, че всички свързани с превода операции се водят със статут осчетоводени. В допълнение на фактическата обстановка по делото, съдът е обсъдил, че видно доклад за работата в банката по обработка на издадени и получени преводи на 20.06.2014 г., в 13:12 часа на 20.06.2014 г. е подготвен файл с преводи за БИСЕРА7 за сетълмента в 15:15. Файлът е успешно зареден в БИСЕРА7. В 13:15 часа той е успешно обработен в системата. На 20.06.2014 г., в 16:20 часа, са получени и регистрирани в системата 5 броя кредитни превода, като всички издадени съобщения за кредитни преводи са отхвърлени. Всички кредитни преводи с вальор 20.06.2014 г. през БИСЕРА7 са отхвърлени. Издадените към БИСЕРА7 заявки за превод до 13:12 часа на 20.06.2014 г. са отхвърлени. Относно валутните преводи през кореспондентски сметки (банкови сметки в друга банка) е посочено, че регистрираните в счетоводната система на КТБ АД и насочени за изпълнение сметки с вальор 20.06.2014 г. са в две опашки: приключени и анулирани/канцелирани. От общо 144 преводи, са приключени 115 на брой. Преводите, които са на опашка анулирани/канцелирани са тези, които при поставяне на банката под специален надзор на 20.06.2014 г. са били в различни етапи на обработка и са анулирани с ръчни счетоводни операции, съгласно Заповед К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. на квесторите. Съдът е приел за служебно известно от дела с идентичен предмет, че със Заповед К 21/3-1220/25.06.2014 г. назначените квестори нареждат да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, като сумите на преводите и събраните такси и комисионни по превода се възстановяват по клиентска сметка. Наредено е валутните преводи на опашка "Вальор", но с неизлъчен суифт съобщения да бъдат анулирани с ръчни счетоводни операции и да бъдат преместени в опашка Анулиране/Канселиране, както и да се анулират фактурите за съответните такси.

Съдът е приел, че след като наредената сума е сторнирана въз основа на Заповед К 021/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на БНБ, то е допуснато нарушение на чл. 3, пар. 1 от Директива 98/26/ЕО, според който нарежданията за превод и нетирането произвеждат правно действие дори в случай на процедура по несъстоятелност спрямо участник и са задължителни за трети страни, при условие че нарежданията за превод са влезли в система преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност съгласно дефиницията на член 6, параграф 1.

При съобразяване указанията на ВАС, съдът е посочил, че независимо от наличието на влязло в сила определение за прекратяване на производството в частта по претенцията за имуществени вреди за левовата равностойност на 40 000 евро, претърпени поради незаконосъобразни действия/бездействия на квесторите на КТБ АД, които се назначават от БНБ, изразяващи се в ръчно анулиране/канселиране на валутен превод в размер на 40 000 евро, поради което ищцата не е могла да разполага с посочената сума, обезщетението на забавеното парично изпълнение е дължимо чрез изплащане на законната лихва периода на забавата от момента, в който ищцата е следвало да има достъп до наредените на 19.06.2014 г. лични парични средства до момента, в който нарушението е преустановено. В случая, претенцията е предявена до датата на подаване на исковата молба - 15.01.2015 г., поради което съдът е сметнал за ирелевантно изследването на въпроса кога е преустановено нарушението. Съобразявайки нормата на чл. 86 ЗЗД, а именно че при неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, съдът е приел, че законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Съдът е присъдил и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4710 лева, при прилагане чл. 52 от ЗЗД.

С определение 1966/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 12858/2016 г. по описа на Административен съд София град, съдът е отменил на основание чл.248, ал.3 ГПК по молба на ищцата, постановеното по делото решение 143 от 09.01.2023 г. в частта на присъдените в полза на ответника БНБ разноски в производството за депозит за счетоводна експертиза в размер на 111,58 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 434,75 лв. Със същото определение е оставил без уважение молба на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. Допусната е и поправка на основание чл.175 АПК на очевидна техническа грешка в диспозитива на решение 143/09.01.2023 г. относно присъдената в полза на ищцата сума в размер на 4 710 лв., която вместо за имуществени вреди да се счита присъдена за неимуществени вреди.

Решението в валидно, допустимо, но частично правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е приложил правилно материалния закон.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявените от ищеца искове за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ.

Редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност може да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

За да се произнесе по основателността на претенциите АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Правилно съдът в сметнал, че с оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери.

Съдът е съобразил, че са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяването неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.).

Настоящата инстанция намира, че е налице доказване на част от претърпените имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищцата е имала парично вземане, което е изплатено до гарантиран размер, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата.

За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Първоинстанционният съд правилно е достигнал до горните изводи, неправилно обаче е определил периода на дължимост на обезщетението, което е довело до неправилно изчисление на неговия размер. В тази връзка оплакванията на БНБ за частична неправилност на атакуваната част на решението, се явяват основателни.

Срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащането им. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г.

Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000, 00 за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на 5 624, 38 лв. (изчислена чрез калкулатор достъпен в Интернет страницата на Национална агенция за приходите). По тези съображения, решението в обжалваната му част следва да се отмени в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за разликата над сумата от 5 624,38 лева до присъдената сума в размер на 5 733,82 лева, като вместо това искът се отхвърли за този размер. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила, като правилно.

Настоящият касационен състав намира решението за правилно и по отношение на останалата обжалваема част. Неоснователни са касационните възражения, за недопустимост на решението относно частта на присъденото обезщетение в размер на 4 010 лева. Въпросът за допустимостта на иска в тази му част е решен с произнесен с определение 3472/12.04.2022 г. постановено по адм. д. 10272/2021 г. по описа на Върховен административен съд.

Съдът при съобразяване указанията дадени от ВАС за произнасяне по същество относно исковата претенция за присъждане обезщетение за имуществени вреди равняващи се на законната лихва в размер на 4 010 лева за незаконно неизвършения превод в размер на 40 000 евро за периода от 19.06.2014г. и до предявяване на иска - 15.01.2015г., съдът се е произнесъл подробно по фактологията, хронологията и дължимото поведение на БНБ във връзка с постъпилото преводно нареждане от страна на Петкова на 19.06.2014г. със заявка средствата й в размер на 40 000 евро да бъдат прехвърлени в друга банка. Мотивирано съдът е приел, че е било налице задължение за извършване на операцията, нареждането е постъпило в системите на КТБ АД преди поставяне на банката под специален надзор на 20.06.2014 г., същото е било осчетоводено, единствено действията на БНБ и в частност на квесторите чрез Заповед К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. на същите са довели до анулиране/канселиране на превода и препятстване на трансфера на средствата.

Както и по-горе бе посочено, съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Процесното обезщетение правилно е асоциирано от съда с посочения текст и като е намерил задължението за неизпълнено по вина на БНБ мотивирано и законосъобразно, е прието за дължимо в претендирания размер от 4 010 лева.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на съда в тази насока и на основания чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря.

Споделими са изводите на съда и по отношение на претендираните неимуществени вреди. Първоинстанционният съд правилно е сметнал иска за обезщетение на неимуществени вреди за частично основателен. При съобразяване данните по делото, включително изслушване на гласни доказателства и писмени такива за зеати средства - разписки от 24.07.2014 г. и 08.10.2014 г., самостоятелното отглеждане на дете, което е психично болно и обстоятелството, че ищцата не е разполагала в исковия период с други средства, съдът е определил справедлив размер на претендираните неимуществени вреди и правилно е осъдил БНБ да заплати на Петкова сума в размер на 4 710 лв.

Касационния състав намира за неоснователни възраженията изложени от БНБ, а решението като правилно и в тази обжалвана част, следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция намира постановеното определение за неправилно в частта, с която е отменено решение 143/09.01.2023 г. по отношение на присъдените в полза на ответника БНБ разноски в производството за депозит за счетоводна експертиза в размер на 111,58 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 434,75 лв.

Съгласно определение 2/20.04.2021г., постановено от първа и втора колегия на ВАС и ОСС на ГК от ВКС по т.д. 1/2019г., с което се отклони искането на главния прокурор на Република България за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следния въпрос В хипотезите на чл. 10, ал. 2, респ. на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице - ответник по иска съгласно чл. 205 АПК е представлявано в съдебното производство от юрисконсулт. Постановеният резултат се обоснова с последвалото законодателното разрешение - чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. По заварените дела в мотивите на определението по тълкувателното дело се прие, че "Съгласно § 6, ал.1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. След влизане в сила на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява неуреден въпрос по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл. 78, ал. З и ал. 8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10, ал.4 ЗОДОВ."

При съобразяване мотивите на определението по тълкувателното дело, настоящият съдебен състав преценява частната жалба на БНБ като основателна в посочената по-горе част. С оглед изхода на производството пред първоинстанционния съд, на БНБ се следват разноски за адвокатска защита, пропорционално на отхвърлената част на иска. С оглед което АССГ неправилно е отменил решението си в частта на присъдените в полза на БНБ разноски и адвокатско възнаграждение. Определението следва да бъде отменено от настоящата инстанция в така посочената част.

В останалата обжалвана част определение 1966/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 12858/2016 г. по описа на Административен съд София град е правилно. Искането на БНБ е за присъждане на разноски съобразно размера на исковете, които са оставени без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Определението, в частта, с която производството е прекратено относно иска за присъждане на сума в размер на 40 000 евро е влязло в сила на 28.09.2017 г., с постановяване на определение 11343 от 28.09.2017 г. по адм. д. 9820/2017 г. по описа на ВАС. АССГ правилно е съобразил разпоредбата на чл. 81 ГПК, която регламентира, възможността за присъждане на разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В хода на производство и в срока предвиден в чл. 248 ГПК, молба за допълване на определението в частта на разноските не е постъпила, с оглед което правилно съставът с атакуваното определение е оставил без уважение молбата с обективирано искане за изменение на решението именно в тази част на разноските.

При този изход на спора разноски не се следват на страните.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение