Решение № 366 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2018 г.

Решение № 366 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 362 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 333/2017 г. по описа на Административния съд – Стара Загора (АССЗ). С решението е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София (ГДИН) да заплати на И. Илев от [населено място] сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия (на минимална свободна жилищна площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден) при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 26.10.2011 г. до 06.07.2012 г. и за периода от 25.07.2012 г. до 02.11.2012 г., направените по делото разноски в размер от 10 (десет) лева и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева. Едната касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София и е срещу частта от съдебното решение, с която е осъдена за част от претендираното обезщетение. Твърди се недопустимост на решението в оспорваната част поради недопустимост на предявения иск, алтернативно отмяната му в осъдителната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение или постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде изцяло отхвърлен. Другата касационна жалба е подадена от И. Илев срещу частта от съдебното решение, с която предявеният иск е частично отхвърлен. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е приложил правилно принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Иска се уважаване на цялата искова претенция. Претендират се направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частичната основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на И. Илев. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по съдебния спор, за които съответните обжалвани части от решението са неблагоприятни, жалбите са подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са редовни от външна страна. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС срещу ГДИН, в размер на 60 000 лева, за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в в преживяно унижение, срам, неудобство и увреждане на здравето, по време на престойя му в ареста - гр. Стара Загора през периодите от 26.10.2011 г. до 06.07.2012 г. и 25.07.2012 г. до 02.11.2012 г. при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение "задържане под стража", вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия. Съдът е приел за установено, че ищецът е пребивавал в ареста – гр. Стара Загора за периода 26.10.2011 г. до 06.07.2012 г. и за периода от 25.07.2012 г. до 02.11.2012 г., в обща килия № 2, с площ от 11, 20 кв. м. Установено е, че осветлението било осигурявано чрез естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния коридор и чрез изкуствено осветление, а проветряването - чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите. Достъпът до общия за всички задържани лица санитарен възел и течаща вода, баня, престой на открито, безплатна храна, медицинско обслужване и др., се осъществявал съобразно установения график. Съдът е установил, че липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на килията и не е налице минимално изискуемата свободна жилищна площ в помещението. Престоят на открито се е осъществявал в помещение в ареста, което макар и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не е изпълнявало изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час престой на открито. Съдът е формирал извод, че провежданият престой на задържаните лица в такова помещение, не е престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, още повече че същото помещение е било използвано и за други цели - за свиждания, процесуално-следствени действия, срещи на задържаните лица с адвокати и т. н. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че по време на престоя в ареста - гр. Стара Загора, ищецът е пребивавал в помещение с малки размери, при липсата на пряка дневна светлина, на естествено проветряване и на осигурена възможност за престой на открито. Неосигуряването на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието на останалите задържани лица, вкл. и с оглед периода на престоя в ареста - гр. Стара Загора, съдът е приел, че установените обстоятелства водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. Въз основа на фактическите установявания, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника - ГДИН относно лошите хигиенни и битови условия в ареста-Стара Загора за процесните периоди. Съдът е посочил, че тези битови условия освен, че водят до унизително отношение към пребиваващите в ареста, застрашават и здравето им. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид времето на престой при установените условия и характера на деянието. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за частична основателност на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Неоснователно е твърдението на ГДИН за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по искова молба, подадена извън преклузивния срок за упражняване правото на иск. Шестмесечният срок по § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС не е процесулен и преклузивен, а очертава приложното поле на иска по чл. 284 спрямо фактите и обстоятелствата, станали преди влизане в сила на ЗИДЗИНЗ, обн. в ДВ, бр. 13/17 година. Административният съд - Стара Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Изследвал и анилизирал е цялостно събраната по делото информация от доказателствата по делото в резултат на което обективно е установил фактическата обстановка по спора. При обсъждане на всички събрани доказателства писмени и гласни в тяхната съвкупност са направени обосновани и правилни изводи. Налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията ответника за осигуряване на нормални битови и хигиенни условия в ареста в Стара Загора през процесните периоди. Неоснователно е възражението на касатора - ГДИН, че жилищната площ, с която е разполагал ищецът в помещението, в което е пребивавал в ареста, е била достатъчна според установените стандарти. От разпитаните по делото свидетели пред първоинстанционния съд се установява, че в помещенията в ареста в гр. Стара Загора често са били настанявани лица и по пода на помещенията, когато леглата в тях са били вече заети. При тези свидетелски показания, в тежест на ответника е било да докаже твърденията си в представените по делото писмени справки, което не е направено. Недоказано е останало и твърдението на ответника, че през исковите периоди в помещението, в което е пребивавал ищецът е имало химическа тоалетна. Разпитаният по делото свидетел Младенов е заявил, че в килия 2, в която ищецът е пребивавал през част от исковия период, е имало кофа Неоснователно е възражението на касатора - ГДИН, че твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди са недоказани. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по своето основание. Установената по делото фактическа обстановка предполага изпитвани от ищеца негативните емоции и изживявания, уронващи човешкото му достойнство. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че следва да бъдат отчетени сградните особености на арестите и извеждането на задържания за провеждане на разговори и провеждането на процесуално-следствени дейности. Последните не могат да заместят по съдържание и цел престоя на открито, на какъвто задържаните имат право, за какъвото не може да се възприеме и привеждането от една стая в друга с отваряеми прозорци. Предвид установеното, следва да се приеме за обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Налице са всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 284 ЗИНЗС. Правилно е решението на административния съд и по отношение на определения размер на обезщетението. Размерът му е справедлив, тъй като съответства на интензитета и продължителността на претърпените негативни изживявания. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД като при определяне на размера на обезщетението съдът, основателно се е съобразил и с практиката на българските административни съдилища по аналогични дела, както и с практиката на ЕСПЧ по дела срещу България па аналогични казуси. Възраженията на другия касатор - Илиев, свързани с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Те са общи, не разколебават установеното и приетото от административния съд досежно справедливия размер на определеното обезщетение. При отсъствие на наведените касационни оплаквания в касационните жалби, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция следва да се остави без уважение искането на касатора Илев за присъждане на разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение