Решение № 2424 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2015 г.

Решение № 2424 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. против решение № 2159 от 21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1800/2015 г. по описа на Административен съд-В., с което е отменен РА № 271303158/20.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 760/11.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения за ДДС за данъчен период месец 02.2010 г. в размер на 30 281,92 лв. главница и 10 976.32 лв. лихви. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - "Обувна борса Ш." ООД не взема становище за по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд-В. е отменен РА № 271303158/20.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 760/11.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС за данъчен период месец 02.2010 г. в размер на 30 281,92 лв. главница и 10 976.32 лв. лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на вътрешнообщностна доставка. Прието е, че доставчикът разполага с документи за доставката - фактура и инвойс, както и с документи, доказващи транспортирането на стоката от територията на РБългария до РРумъния- ЧМР. Прието е, че представянето на документи е алтернативно, т. е представянето на който и да е от двата документа - транспортен документ или писмено потвърждение е достатъчно да се приеме, че е налице ВОД. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международна товарителница, договор за превоз, граждански договор, сметка за изплатена сума по граждански договор, съобщение за подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ от "ПМК 2006" ЕООД, заповед за командироване, фактури за превоз, фактура за плащане на винетна такса, закупен винетен стикер, свидетелство за регистрация на МПС, собственост на "ПМК 2006" ЕООД и др. Решението на Административен съд-В. е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Ревизираното дружество е декларирало ВОД към контрагент от Румъния: BLAK SEA INTERBUZINESFORUM SRL с VIN RO25721460 /валиден/ на обща стойност 151409,58 лв., подлежащ на облагане с нулева ставка на ДДС, по 3 фактури. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, че румънският търговец - получател по ВОД има регистрация по ДДС, към момента на доставката. Установено е, че транспорта е за сметка на получателя на доставките, с организирана от него транспортна фирма, при което доказателствената тежест на ревизирания субект е свързана с изискванията по съответно приложимата разпоредба на чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС. Видно от представените в хода както на ревизията, така и в хода на съдебното производство е че по отношение на издадените от "Обувна борса Ш." ООД фактури за доставка на ботуши са придружени с договор за превоз на товари, сключен между BLAK SEA INTERBUZINESFORUM SRL и "ПМК 2006" ЕООД, фактура относно транспортна услуга В.-А.-П.-В., издадена от "ПМК 2006" ЕООД и ЧМР. В хода на проверката данъчния орган е извършил проверка на румънския получател посредством обмен на информация с Румънската приходна администрация по реда на чл. 7 и чл. 15 от Регламент № 2010/904. Проверката се изразява в това, че Българската приходна администрация е отправила до Румънската данъчна администрация четири запитвания-три от които през 2012 г. /месеците януари, май и юли и едно запитване през 2013 г./ за извършени доставки от четири български дружества, различни от ревизираното лице с процесния румънски търговец. От отговора по първото запитване е установено, че при изпращане на покана от данъчните власти на Р. Р. до търговеца-BLAK SEA INTERBUZINESFORUM SRL негов представител се е явил пред тях, а от втория, третия и четвъртия отговор по запитванията се установява, че търговецът-получател не се намира и не извършва дейност на декларирания адрес. П. от страна на данъчния орган писмени доказателства не опровергават останалия доказателствен материал. Получателят по стоките обаче към процесния данъчен период-м. 02.2010 г. е извършвал дейност, липсват доказателства представени от данъчния орган, че последния не е извършвал такава за конкретния данъчен период. Ненамирането на търговеца -получател по стоките от страна на данъчните власти на Р. Р. не следва с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да се понесе от жалбоподателя негатива на начисляване на ДДС върху доставките извършени от него при установяване че стоките са напуснали територията на Р. Б. и ако от органа по приходите не са представени доказателства относно знанието му че получателят по доставката към момента на нейното получаване е имал поведението на "липсващ търговец". Такива данни липсват и в отговорите на румънската данъчна администрация, по отправените запитвания от приходните органи на РБългария, тъй като проверката е извършена след процесната доставка на ботуши. По отношение на превозвача са представени доказателства за извършен превоз - договор за превоз на товари, сключен между BLAK SEA INTERBUZINESFORUM SRL и "ПМК 2006" ЕООД, фактура относно транспортна услуга В.-А.-П.-В., издадена от "ПМК 2006" ЕООД и ЧМР. Последното съдържа номер на на фактурата по която превозват стоката и описание на последната, както и подписи и печати положени от изпращача, превозвача и получателя. Видно от нормата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора за превоз и получаването на стоката, а нередовността и, на основание чл. 4 от Конвенцията, не засяга нито съществуването, нито действието на договора. Видно от представената товарителница е че в настоящия случай не е налице нередовност при попълването й, последната е подписана и подпечатена, както от изпращача, така и от получателя. Настоящата инстанция намира, че при посочените по-горе доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а § 3, ал. 1 и чл. 28в, А, буква а), ал. 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква а), ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, съдържащо се в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 04.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според практиката на СЕС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай не са налице твърдения, данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорните доставки, които не са декларирани и заплатени от получателя. За получателя по доставката също не са изложени констатации в РА, че е участник в данъчни измами, а само, че не е намерен на адреса. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както са поставени от тази норма, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. В конкретния случай на плоскостта на изискванията по чл. 45 от ППЗДДС и с оглед на събраните по делото доказателства не може да се счете, че доставчикът е декларирал ВОД по фактури, издадени от лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка и удостоверяващо писмено и с транспортен документ получаването на стоките на територията на друга държава-членка, с оглед на участието му в данъчна измама. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че от събраните многобройни писмени доказателства може да бъде направен единствен и непротиворечив извод, че процесните стоки са напуснали територията на страната, и изводите на приходната администрация, че не е налице ВОД, съответно че стоките са реализирани на територията на страната, поради което били предмет на облагаема доставка и е начислен ДДС в размер на 30281,92 лв., ведно с прилежащи лихви, са изцяло незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат, на ответника по касация тъй като не е представил доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение