Решение № 12508 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2013 г.
ВАСII отделение30.09.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1305/25.02.2013 г., постановено по адм. д. № 2166/2012 г. по описа на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12508 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоена Спасова Конева, гр. София, чрез проц. представители адв. Челебиев и адв. Бозуков, против Решение № 1305/25.02.2013 г., постановено по адм. д. № 2166/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоена Конева против Отказ за изменение на КК и КР изх. № 94-15579-22-10-686 от 17.01.2012 г. на началника на СГКК- София град. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, обстоятелство потвърдено и от заключението на вещото лице, че възстановените с Решение № 6261/07.10.2002 г. на Поземлената комисия два имота на Мария Петрова Попова и Йорданка Петрова Батлачка, която е наследодателка на жалбоподателката попадат в имот, собственост на ответника в настоящото производство Дамян Попов, легитимиращ се като такъв с НА № 37/22.11.2002 г. Във връзка с последното обстоятелство, съдът правилно е приел, че в настоящото производство е без значение начина на придобиването на имота от него. Така изведените факти сочат недвусмислено на съществуващ материален спор за собственост между тях. Вещото лице е установило, че същите не са нанесени в действащия регулационен план, както и че липсват, и в документацията на чл. 41 от ЗКИР, и по чл. 41 от Наредба № 3/2005 г. При това положение началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - София - град, правилно на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, във вр. с чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР е отказал с писмо № 94-15579-22-10-686/17.01.2012 г. исканото изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на тях, направено със заявлението на жалбоподателката. Съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР при наличието на спор за материално право върху даден имот непълнотите или грешките в КК и КР се отстраняват след разрешаването му по съдебен ред, който е предмет на друго производство, а не на административното. Като е отказал изменението, административният орган е приложил правилно материалния закон. Същият е действал в кръга на материалната му компетентност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че процесните КК и КР са одобрени при нарушение на закона, по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Твърди се, че искането е следвало да бъде възприето от съда по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и да не бъде изготвян акт за непълноти и грешки, какъвто по този текст не се изисквал. Това възражение на касаторакта е неоснователно, тъй като чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР касае случаите, когато със съдебно решение е установено нарушение на закона при одобряване на КК и КР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав