Решение № 7678 от 25.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Р., подадена чрез адв. Г. Н. и адв. Г. Г. от АК Варна, в качеството им на пълномощници, насочена срещу Решение 1707/ 19.11.2020 г. по адм. дело 985/ 2020 г. по описа на Административен съд- Варна (АС Варна), в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 500 (петстотин) лв. В касационната жалба са направени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва преценката на съда, относно нечетливостта на документите, сочещи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното решение на АС Варна с постановяването на друго, с което да се присъдят направените разноски. Ответникът- Кметът на Община Провадия, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира, становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Според него се налага извод, че решението на административен съд в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отмени като неправилно, като се присъди адвокатско възнаграждение в значително по- нисък от претендирания размер под минимален размер по чл.8 ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС /в приложимата й редакция/. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С първоначалното Решение 1286 от 8.09. 2020 г. по административно дело 985/ 2020г. са ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на Община Провадия за извършване на административна услуга по Заявление УТ 01- 179/ 21.04.2020 г., депозирано от К. Р. и е ВЪРНАТО делото като административна преписка на кмета на община Варна за произнасяне по Заявление УТ 01- 179/ 21.04.2020 г., при спазване на закона и съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението, в 14- дневен срок от датата на влизането му в сила. Първоначалното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. С обжалваното Решение 1707/ 19.11.2020 г. по адм. дело 985/ 2020г. от АС- Варна на основание чл.175, ал.2 АПК е била ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1286/ 08.09.2020 г., постановено по адм. дело 985/ 2020 г., като на ред четвърти от диспозитива, ВМЕСТО на кмета на община Варна следвало да се ЧЕТЕ на кмета на община Провадия. Освен това на основание чл. 248, ал.3, във връзка с чл. 144 от АПК е била ОСЪДЕНА Община Провадия да ЗАПЛАТИ на К. Р., сумата от 10 (десет) лева, представляваща, сторените по делото деловодни разноски и е било ОТХВЪРЛЕНО искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 500 (петстотин) лв. Това решение е било обжалвано само в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на деловодни разноски в размер на 500 лева. В останалата част делото, не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат административният съд в производството по чл.248 ГПК е приел, за неоснователно искането за допълване на решението в частта за разноските. Съдът е намерил за основателно предявеното искане за присъждане на разноски, обективирано още в жалбата, но само досежно внесената от оспорващия държавна такса. Претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение съдът е намерил за необосновано и недоказано. Посочил е, че титулната страница на жалбата, с която съдът е бил сезиран е написана и подписана лично от К. Р.. Намерил е, че представената по електронен път молба с 9408/ 04.08.2020 г., съдържаща изявления по съществото на спора, подписана от адв. Г. Н., придружена от изключително нечетливо копие на първа страница от договор за правна защита и съдействие, не изпълнявала изискването за доказаност на внесено адвокатско възнаграждение. Предвид тези доводи искането в тази част е било отхвърлено. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд в обжалваната част е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. По административно дело 985/ 2020г. на АС Варна е представен Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 500 лева. Административният съд в нарушение на чл.171 ал.4 АПК не е дал указания за представяне на четливо копие или оригинал на договора за правна защита и съдействие, тъй като представеното ксерокопие не е надлежно заверено и е бледо и създава неясноти за действителното му съдържание. Независимо от това, като се има предвид представеното копие от договора за правна помощ от 30.07.2020г. /находящо се на лист 7 по настоящото от КАД 1599/ 2021г./ следва да се приеме, че е доказано заплащането на адв. възнаграждение в брой 500 лв., съобразно критериите на т.1 на Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорът за правна защита и съдействие е двустранен, възмезден и се потвърждава неговата валидност, действие и последици. Същият е съставен на бланка на Адвокатска колегия Варна, което удостоверява датата на неговото сключване. По делото е установено, че лицето е ползвало адвокатски услуги в съдебното производство. Договорът е представен своевременно по съответното дело, където лицето е надлежно представлявано от процесуален защитник, който чрез подадените писмени бележки е осъществил процесуално представителство. В тази връзка, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая в договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано извършеното плащане, което е в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. На основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Провадия да заплати на К. Р. разноски за адвокатско възнаграждение. След, като е приел обратното адм. съд е постановил неправилно решение- по чл. 209, т.3 АПК. В случая следва да се отчете своевременно направеното от процесуалния представител на Община Провадия възражение за прекомерност, съгласно чл.78 ал.5 ГПК, като се съобрази характерът на производството, което не е с фактическа и правна сложност, обстоятелството, че адвокатът е изготвил само молбата /лист 27/, но не се е явил в съдебно заседание /лист 30/, което определя, че претенцията за присъждане на разноски се явява частично основателна. При съобразяване на целите на чл.78 ал.5 ГПК за присъждане на възнаграждение за адвокат съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, както и на чл.36 ал.2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение следва да се уважи искането на основание чл.78 ал.5 ГПК, като се възложат разноски в размер по- нисък от претендирания. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на Р. следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., заплатен адвокатски хонорар, който е съобразен с чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени частично и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Община Провадия да заплати на К. Р. сумата от 300 лв, представляваща адвокатско възнаграждение по адм. дело 985/ 2020г. по описа на АС Варна. Неоснователно от касационния жалбоподател се претендира сумата за разликата над 300 до 500 лева, тъй като е необоснована, предвид извършените процесуални действия от страната. В тази отхвърлителна част решението, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.222, ал. 1 АПК Върховният административен съд