Решение № 1569 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2018 г.

Решение № 1569 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "УМБАЛ-Канев" АД и касационната жалба на П. Цонева от [населено място] подадени против решение № 31/26.02.2018 г. по адм. дело № 210/2017 г. на Административен съд - Русе, в осъдителната част на същото. Релевират оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Страните в качеството на ответници по подадените касационни жалби ги оспорват като неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалб и правилност на съдебното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страна, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд - Русе е осъдил "УМБАЛ - Русе" АД, гр. Русе да заплати на П. Цонева сумата от 68, 25 лева, представляващи обезщетение за понесени от същата имуществени вреди в периода от 2.12.2015 г. до 30.06.2016 г., вследствие на отменен административен акт – Експертно решение № 4441/2.12.2015 г., издаден от ТЕЛК общи заболявания, първи състав към "УМБАЛ - Русе" АД, гр. Русе, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в останалата й част до предявения размер от 259, 14 лева. Осъдил е също така "УМБАЛ - Русе" АД, гр. Русе да й заплати и сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 2.12.2015 г. до 15.07.2016 г., вследствие на отменен административен акт – Експертно решение № 4441/2.12.2015 г., издаден от ТЕЛК общи заболявания, първи състав към "УМБАЛ - Русе" АД, гр. Русе, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърли като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата й част до предявения размер от 3 000 лева.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, които като неоспорени и с оглед нормата на чл. 220 АПК следва да се възприемат от настоящата инстанация. Съдът е приел, от фактическа страна, че ищцата Цонева е била освидетелствана за първи път през 1991 г., за което е издадено и ЕР № 0780/7.03.1991 г. Мотивите, дадени в ЕР от ТЕЛК, са наличие на хронично рецидивираща тромбоемболична болест. През годините са издадени множество такива решения на ТЕЛК - през 1992 г., 1994 г., 1996 г. и сл., които касаят все същото оплакване и причина - хронично рецидивираща тромбоемболична болест. През 2011 г. било издадено и ЕР № 0280/27.01.2011 г., с което при направените изследвания Цонева е била насочена за окончателно ЕР към специализирана ТЕЛК по белодробни заболявания гр. Велико Търново. Същата ТЕЛК гр. Велико Търново, с ЕР № 0572/30.03.2011 г. признала 50 % инвалидност. След оспорване на това решение от председателя на медицинската комисия към РУСО гр. Велико Търново, НЕЛК с Решение № 0522/10.06.2011 г. определя 48 % ТНР. След обжалването му пред АдмС - София град от Цонева, НЕЛК оттеглила решението си и така останала определената 50 % ТНР. На 18.07.2012 г. НЕЛК, вътрешни болести, 2-ри състав отменя ЕР на ТЕЛК относно срока на инвалидност, като за Цонева си остава определената 50 % ТНР. Във всичките тези освидетелствания се вижда, че водещата диагноза на Цонева е неинсулинов захарен диабет, като са налице и съпътстващи такива, описани в графа "Общи заболявания". С ЕР № 0605/24.03.2014 г., издадено от СПЕЦ ТЕЛК Белодробни болести към МБАЛ "Св. Анна", Цонева е била преосвидетелствана, като отново й е определена 50 % ТНР. В последствие ищцата извършила множество изследвания и провела лечения, а на 02.12.2015 г., поради влошеното й състояние, било издадено ЕР № 4441 на ТЕЛК, общи заболявания, първи състав към МБАЛ Русе. При преосвидетелстването й, след извършен преглед, на заявителката е призната 70 % ТНР, за срок от 2 години. Недоволна, тя оспорила решението пред НЕЛК. Първи специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести, след преглед на представените документи, взема своето решение - № 0226 от 25.03.2016 г. именно въз основа на тях. Мотивите на членовете на НЕЛК са свързани с липсата на определени документи, по които могат да формират правилно становище. Приема се, че са необходими допълнителни консултации, които следва да се извършат, преди да се даде окончателно решение за % ТНР, касателно мнението на съставите по вътрешни, белодробни и очни болести. С такива съображения решението на ТЕЛК било отменено и производството върнато на ТЕЛК Русе. Липсват данни и доказателства в тяхна подкрепа, че решението на НЕЛК е било оспорено по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, поради което съдът приема то да е влязло в сила най-рано на 09.04.2016 г. С ЕР № 2187/15.06.2016 г., ТЕЛК, общи заболявания, първи състав към МБАЛ Русе (сега УМБАЛ) извършил преосвидетелстване съобразно указанията на НЕЛК, като е приел, че на Цонева й се следват, с оглед установените заболявания, 78 % ТНР. За това решение не са налице данни и доказателства да е било оспорено, същото е влязло в сила. Именно предвид факта, че ЕР № 4441/2.12.2015 г., издадено от ТЕЛК Русе, първи състав към "УМБАЛ - Русе" АД, гр. Русе е било отменено от НЕЛК и върнато за ново освидетелстване, при което на ищецата Цонева са били определени 78 % ТНР вместо посочените в цитираното ЕР 70 % ТНР, тя обосновава претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се според твърдението в ИМ и в допълнителното уточнение от 14.07.2017 г. в причинени стрес, безсъние, болки и страдания, физически и психически срив и влошаване на здравословното състояние, превърнала се в нестабилен, лабилен и трудно подвижен човек, липса на средства за съществуване, поради намалена пенсия, а впоследствие и спряна, което породило у нея несигурност и неувереност, че ще може да си осигурява храна и лекарства. Не е спорно по делото, че на ищцата е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, изплащането на която било спряно, с разпореждане от 20.05.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ. Това спиране е било временно, до влизане в сила на изискуемото от закона решение, като на основание Експертното решение № 2187/15.06.2016 г., пенсията е отпусната отново и е възстановена за целия период. Пред настоящата инстанция ищцата представя заверен препис от Разпореждане № 15 по Протокол № 01275 от 21.07.2016 на ТП на НОИ – Русе, с което се възобновява (възстановява) на основание чл. 97 от КСО личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 1.01.2016 г. със срок на инвалидността до 1.12.2017 г. в размер на 170, 93 лева. На Ищцата П. Цонева през януари 2016 г. е бил изплатен втори транш от целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. в размер на 216, 60 лева. На 7.07.2016 г. й е била отпусната еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150 лева, която реално била изплатена на 18.07.2016 г. На 4.07.2016 г. ищцата е подала заявление-декларация за извършване на социална оценка съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗИХУ, а на 26.07.2016 г. е депозирала заявление за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, съгласно ППЗИХУ. Считано от 1.07.2016 г. на П. Ц. било признато правото за получаване на месечни добавки за социална интеграция в размер на 29, 25 лева месечно. Преди това ищцата не била подавала заявления-декларации по ЗИХУ По делото е прието експертното заключение на вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, от което видно, че общият размер на претендираните като имуществена вреда добавки за социална интеграция за процесния период 2.12.2015 г. до 30.06.2016 г. възлиза на 204, 75 лева.

От данните по делото на ищцата, считано от 1.07.2016 г. са били отпуснати следните месечни добавки за социална интеграция:

• за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги (по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ); - за покриване на допълнителни разходи за достъпна информация (по чл. 42, ал. 2, т. 5 от ЗИХУ) и- за покриване на допълнителни разходи за диетично хранене и лекарствени продукти (по чл. 42, ал. 2, т. 7 от ЗИХУ). Дължимата лихва на 29, 25 лева за периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016 г. е 1, 97 лева. По делото вещото лице е предоставило и допълнително изчисление на лихвата върху целия размер на месечни добавки по чл. чл. 25, 29 и 30 по ППЗИХУ (л. 60 от делото), като общият размер на лихвата е 7, 11 лева. По делото са разпитани свидетели., които установяват факти относно наведените от ищцата основания за предявения иск за неимуществените вреди и за нейното психическо, емоционално и физическо състояние през процесния период. И двамата свидетели свидетелстват за това, че ищцата била притеснена след като през м. декември 2015 г. се явявала пред ТЕЛК – Русе. От нея разбрали, че не била доволна от процента ТНР, определен й от ТЕЛК и че щяла да го обжалва. Свидетелстват също така за това, че ищцата им споделила, че през лятото на 2016 г., м. юни са й спрели и пенсията, поради което била тревожна, плачела, изпадала в душевни кризи, била депресирана, че оставала без средства да се издържа, да си купува лекарства. Заявяват, че те лично са й помагали с пари, други нейни приятели също, но в тази връзка също така посочват, че ищцата живее с внучето си, а синът й е в чужбина и също й помага, праща й пари, помагал й и брат й. Въз основа на тези фактически установености съдът е уважил частично по посочените по-горе размери претенцията за присъждане на имуществени вреди и неимуществени вреди, които са последица от отменения незаконосъобразен административен акт. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на "УМБАЛ-Русе" АД предвид наличието на административен акт - Експертно решение № 4441/2.12.2015 година, издаден от ТЕЛК общи заболявания, първи състав към "УМБАЛ-Русе" АД, и отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение - № 0226 от 25.03.2016 година на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, на настъпили имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от отмененото решение. Съобразно Решение № 4357 от 14.04.2008 година на ВАС по адм. д. № 518/2008 година, VI отделение, експертното решение на ТЕЛК е индивидуален административен акт и редът за проверка на неговата законосъобразност е този предвиден в ЗАП (отм.); , респективно – АПК.

Решението, в частта, с която частично е уважена претенцията за обезщетение за понесени имуществени вреди е направилно и следва да се отмени. Съдът неправилно е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт на ТЕЛК и твърдените вреди, изразяващи се в неполучени социални помощи по чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ (отм.);.

Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗИХУ /отм./ хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална интеграция след индивидуална социална оценка на потребностите и възможностите им, определени според степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Въпреки че законова предпоставка за отпускане на месечна добавка за диетично хранене / т. 7 на чл. 42 е лицата да са с трайни увреждания с над 71 на сто / изискване по чл. 42ж / и влязлото в сила решение на ТЕЛК ЕР № 2187/15.06.2016 г. доказва наличието на това изискване за придобиване на правото по чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ /отм./, не е налице пряка причинно следствена връзка между отменения адмнистративен акт и твърдяната вреда.

Правото да се получи месечната добавка за диетична храна не следва директно от закона и не е правна последица от решението на ТЕЛК, с което се признава трайната неработоспособност на лицето. В хипотеза, когато правото на месечна социална добавка би следвало пряко от закона, компетентният административен орган или длъжностно лице ще дължи само извършване на определени в закона действия, за да предостави директно правото на неговия адресат, но не и издаване на индивидуален административен акт.

В случая обаче, съобразно уредбата на правата по ЗИХУ /отм/, правото да се получи съответната социална добавка се признава с административен акт по чл. 42, ал. 8 ЗИХУ / отм/, който се издава от компетентния орган по този закон, след проведено административно производство, правилата и специалните изисквания на което, са ясно разписани в закона.

В настоящото исково производство съдът по иска не може инцидентно да установява чрез събиране на доказателства и излагане на съображения в мотивите на съдебното решение, начина на провеждане на това специално административно производство, както и да предпоставя положителния за ищцата резултат от същото. По силата на специалния закон - в случая ЗИХУ/отм./, правомощието за произнасяне по този закон е предоставена на административен орган със специална компетентност, който, според правилото на чл. 11, ал. 1 АПК, самостоятелно решава въпросите от тази компетентност. Това е така поради действието на принципа на самостоятелност, който лишава не само горестоящия орган от възможността да изземва въпроси от компетентността на административния орган и да ги решава вместо него, но такова изземване не е разрешено и на исковия съд, правоприлагащ по правилата на чл. 203 и сл. АПК. От своя страна, съдът, разглеждащ искове по чл. 1 ЗОДОВ, прилага процесуалните правила на чл. 203 и сл. АПК и според чл. 204, ал. 3 и 4 АПК инцидентно може да установява само изрично посочения таз кръг от въпроси-когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, само незаконосъобразността на акта или незаконосъобразността на действието или бездействието.

Мнозинството от съдебния състав намира, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата, защото административният акт, от който ищцата претендира да са настъпили вредите, а именно първото решение на ТЕЛК, не е сложило край на административното производство. Това решение е обжалвано пред НЕЛК от ищцата, при което НЕЛК със свое решение е върнала отново преписката на ТЕЛК за произнасяне по процентите на трайно намалената работоспособност.

Настоящата инстанция намира решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата в размер на 300 лв. за правилно по основание, за което не следва да се развиват отделни съображения, а съобразно правилото на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящата инстнация намира определения от АС - Русе размер от 300 лв. за завишен с оглед твърдените и доказани по делото вреди. Действително всеки гражданин, при защита на свои права и интереси и при неблагоприятен изход на водено от него административно производство би могъл да понесе неблагоприятни емоционални преживявания и притеснения. В случая обаче, ищцата е била страна в административно производство, което не се отличава с необичаен характер, т. е. процедурите пред органите медицинската експертиза са обичайна практика. Тя самата също няколкократно е била страна в такива производства и изходът от решенията на ТЕЛК не може да се отличават за нея с изключителност и необичайност. По делото не се установи, процедурата пред ТЕЛК и НЕЛК да е продължила извън обичаните и разумни срокове, което да причини извънредни вреди за ищцата. Освен това разликата между процента, установен в отмененото решение на ТЕЛК и последващото влязло в сила такова, не е значителен, т. е. не може да се приеме, че отмененият акт значително е увредил правната сфера на лицето. Ето защо размерът от 300 лв за причинени неимуществени вреди се явява завишен и следва да се намали до 200 лв. В тази част решението на АС - Русе следва да се измени.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд