Решение № 5027 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - от Т. Д. И. и от Комисия за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, представлявана от юриск. М. Стефанова, срещу Решение 1509/18.12.2024 г. на Административен съд - Ямбол /АС Ямбол/, постановено по адм. дело 360/2024 г., с което е отменено частично Решение 258/18.09.2024 г., постановено по преписка 195/2022 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, както следва: Установява, че Г. Александрова в качеството й на директор на Основно училище/ОУ/ Христо Смирненски, гр. Ямбол, чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, във връзка с §1, т.1 от ЗЗДискр. по признак лично положение под формата на тормоз спрямо Т. Д. И. от гр. Ямбол; Налага на Г. Александрова, в качеството ѝ на директор на ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. глоба в размер на 500 (петстотин) лева; Установява, че Г. Александрова в качеството ѝ на директор на ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗДискр. по признак лично положение по отношение на Т. Д. И. от гр. Ямбол, с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.; Налага глоба на Г. Александрова в качеството ѝ на директор на ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол, за извършеното нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. в размер на 500 /петстотин/ лева.; Налага на Г. Александрова в качеството ѝ на директор на ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол, на основание чл. 76, ал.1, т.1, във връзка с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като е предписва на Александрова в бъдеще да се въздържа от допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България; Предписва на основание чл.47, т.1, във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на Г. Александрова в качеството ѝ на директор на ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол, да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на видно място в ОУ Христо Смирненски, гр. Ямбол, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация /чл. 30 от ЗЗДискр./. Касаторът Т. Д. И. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, подробно изложени в жалбата. Счита, че правните изводи на съда са неправилни и немотивирани. Касаторът Комисия за защита от дискриминация, чрез юриск. Стефанова оспорва решението на АС - Ямбол като неправилно и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби на специалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност, в случай, че се претендира адвокатски хонорар над минималния размер от ответните страни. Ответната страна Г. Александрова, чрез процесуален представител адв. Атанасова в писмени отговори оспорва касационните жалби и моли съда да остави в сила Решение 1509.18.12.2024 г. на АС - Ямбол като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Основно училище Христо Смирненски Ямбол, не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Административното производство пред КЗД е започнало по жалба с вх. 44-00-2535/02.08.2022 г. и допълнения към нея с вх. 44-00-2707/23.08.2022 г. подадени от Т. Д. И. срещу Г. А. - директор на ОУ Христо Смирненски- гр. Ямбол, в която се твърди, че е начален учител с 27 г. и 4 месеца учителски стаж и до назначаването на А. през 2020 г. на длъжност директор не е имала наложени дисциплинарни наказания. Сочи се, че е създадена нетърпима обстановка на непрестанен психически и институционален тормоз към нея от страна на Г. Александрова - директор на ОУ Христо Смирненски, че още с встъпването си на длъжност директор през 2020 г. Александрова предприела целенасочени дискриминационни действия, целящи отстраняването на И. от длъжността учител. В приложено към събраните писмени доказателства е становище, в което е изложено, че в изпълнение на Заповед РД-06-421/19.10.2022 г. на Началника на РУО-Ямбол, М. Янева - главен юрисконсулт в РУО - Ямбол извършила проверка във връзка с получена жалба с вх. ПД-05-31/12.10.2022 г. в РУО - Ямбол от Т. И.. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол с рег. КМД-04- 159/12.10.2022 г., видно от който е установено, че няма констатирани нарушения на Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/, Кодекса на труда/КТ/ и подзаконовите актове по прилагането им. По преписката е изготвен Доклад - заключение, в който е предложено комисията да насрочи открито заседание за разглеждане на преписка 195/2022 г. с призоваване на страните, посочени в доклада в съответствие с чл. 60, във връзка с чл. 61 от ЗЗДискр. и чл. 26 и чл. 27 от ППКЗД, да бъдат страните уведомени, че в първото заседание могат да заявят дали желаят да се помирят и в случай на помирение да представят писмено споразумение на основание чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. и да бъдат страните уведомени за правото им, най-късно до първото заседание, да посочат доказателства, които желаят да бъдат събрани при разглеждането на преписката. След преценка на събраните в хода на производството доказателства и на доводите на страните Комисията за защита от дискриминация е постановила обжалваното пред АС - Ямбол Решение 258/18.09.2024 г. по преписка 195/2022 г. От събраните доказателства АС- Ямбол е извел извод, че Решението на КЗД е издадено при спазване на изискуемата по чл.66 от ЗЗДискр. форма и съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Първоинстанционният съд е намерил оспореното пред него решение за незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост, което е основание за отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.4 от АПК. АС - Ямбол е приел за немотивирани и неподкрепени с доказателства изводите на комисията, че работната средата е застрашителна, тъй като директорът демонстративно показва, че преценката е изцяло негова. По отношение на оплакването на И., че на 23.11.2022 г., считано от 24.11.2022 г. е било прекратено трудовото ѝ правоотношение на основание чл.259, ал.1 от ЗПУО и чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата комисията посочва, че директора Г. Александрова, прекратявайки трудовото правоотношение на Т. И. въз основа на подбора осъществен от нарочната комисия, със съзнание, че в дейността ѝ не са съобразени всички горепосочени критерии по отношение на всички лица, които отговарят на условията да участват в тази процедура, е довел АС Ямбол до извод за нарушение на посочената разпоредба. Относно приетото от съда, че в процедурата не са участвали всички лица, които отговарят на условията, то е налице допуснато процесуално нарушение довело до отмяна на уволнението, но същото не може да мотивира извод за умишлено нарушение на ЗЗДискр. Поради това изводът на решаващия състав за извършени от директора Г. Александрова съзнателни действия, с които се нарушава чл.21 от ЗЗДискр. е необоснован и недоказан, поради което не може да бъде споделен. Административният съд е приел, че от нито един от изброените и установени факти като обжалване на болничен лист, подаване на некоректни данни до ТП на НОИ, неизплащането на ДМС, споделяне в групата за съобщения или прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се направи предположение, че е налице дискриминация, тъй като се касае или за изпълнение на нормативно уредени функции и задължения или за последици от решения на оценъчни и подборни комисии, върху чиято работа директорът няма влияние. Първоинстанционният съд е посочил, че в настоящия случай като защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е посочен признакът "лично положение", но за да е налице пряка дискриминация по признак "лично положение" е необходимо да е установено, че Т. И. е третирана различно и причината за това е защитеният признак "лично положение". В мотивите на оспореното решение не е посочено в какво се изразява "личното положение" на И.. С оглед така изложените правни изводи АС- Ямбол е отменил решението на КЗДискр. в обжалваните части. Решението е правилно. Въз основа на изяснените факти по спора и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на процесния административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че спрямо Т. И. не е извършена дискриминация. Комисията не е изложила мотиви относно това, че И. е третирана различно и причината за това да е защитеният признак лично положение, като не е посочено в какво точно се изразява това лично положение. Обосновани са изводите на административния съд, че решението на КЗД не съдържа конкретни мотиви и изводи какви точно действия органът квалифицира като дискриминационни такива. Обжалваното първоинстанционни решение не противоречи на трайната съдебна практика и правилно и мотивирано АС - Ямбол е посочил, че доколкото законодателят не е дал легално определение на защитеният признак лично положение, то за разлика от другите защитени признаци: пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, то защитеният признак лично положение няма еднозначно обективно съдържание. Неоснователна и недоказана се явява и касационната жалба на КЗД. Не е посочено какъв е значимият, обективен, същностен за личността на И. белег, за да е налице твърдяното от Комисията спрямо И. неравно третиране под формата на тормоз по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр. по защитения признак лично положение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а само бланкетно е посочено, че е налице тормоз по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр. по защитения признак лично положение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Т.. Правилно АС Ямбол е приел, че не са осъществени посочените състави на нарушенията на антидискриминационнато законодателство и не е установено по безспорен начин различно третиране на И. от страна на директора на училището, което да е извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяващо се в нейното лично положение. В контекста на изложеното съдът е достигнал да законосъобразен извод, че от доказателствата по делото не може да се обоснове наличие на по - неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационните жалби доводи, че административният съд неправилно е приложил материалния закон и е приел за недоказан фактическия състав на дискриминация към И., като третирана различно и причината за това да е защитеният признак лично положение. АС - Ямбол е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения резултат, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В заключение, настоящият съд намира, че при постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена. КЗД следва да бъде осъдена да заплати на Г. Александрова направените разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, доказани с приложен договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед извършените процесуални действия от адв. Атанасова и предвид фактическата и правна сложност на делото. Касаторът Т. Д. И. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна А. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение