Решение № 6926 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2016 г.

Решение № 6926 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител юрк. М. С., срещу решение № 5288 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 10032/2013 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба са релевирани доводи за нищожност и алтернативно за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за прогласяване нищожността на обжалваното решение, а алтернативно за отмяната му. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - П. К. Г. от с. К., община С. не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Според него първоинстанционният съд неправилно приел, че административният орган се е позовал на норми, които не са били в сила към момента на издаване на оспорения акт. Решението било неправилно, поради което следвало да се отмени. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по жалба на П. К. Г. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-200-6500/3951 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в пълен размер и са й наложени санкции за бъдещ период в размер на 5923,54 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) по заявление УИН 20/250412/75874. С обжалваното решение съдът е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. На първо място, според съда, отказът за подпомагане бил постановен при несъответствие с действащите материалноправни разпоредби. Основанието за изключване на парцелите от подпомагане било свързано с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, която в приложимата редакция предвиждала намаляване размера или отказване на плащане по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. За първи път със законодателна промяна - ДВ, бр. 40/13.05.2014 г., било въведено намаляване на размера/отказване на плащането, когато заявените за подпомагани площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, и към т. 4 на същата разпоредба било допълнено алтернативното изискване заявените площи да отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба № 5 от 2010 г. Позоваването на норма, която не е действала към момента на издаване на акта (31.07.2013 г.) и подаване на заявлението (11.04.2012 г.), както и на разпоредби от подзаконов нормативен акт, които противоречат на закона (чл. 16а-16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.), обуславяли незаконосъобразността на издадения акт. Съдът е приел също, че са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като уведомителното писмо било издадено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нито от представената заповед за одобряване на специализирания слой за 2012 г., нито от оспорения акт ставало ясно кои парцели или части от БЗС попадали извън слоя и кои били причините за това изключване. Неизяснени оставали и критериите, въз основа на които бил утвърден слоят. Специализираният слой се приемал в помощ на ДФЗ, но в случая волеизявлението за одобряването му не представлявало окончателен акт, с издаването на който споровете по него да се припознавали като разрешени и съответно не освобождавали административния орган от задължението му да извърши надлежни проверки. По отношение на жалбоподателката заповедите за определяне на допустимия слой за 2012 г. не можели да се считат за влезли в сила, а констатациите на административния орган можели да бъдат оспорени в производството по обжалване на уведомителното писмо. С оглед времевите предели, в които се е развило административното производство, изходът на спора не бил повлиян от ТР № 8/12.11.2015 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според заключението от която недопустимата за подпомагане по СЕПП площ била неправилно изчислена на 22,40 ха. Според вещото лице тази площ следвало да се редуцира до 15,08 ха или със 7,32 ха по-малко от установената от органа. Съответно и процентът на наддеклариране следвало да бъде определен на 52,02%, което се различавало с 47,98% от констатацията в уведомителното писмо, като това разминаване се отразявало върху размера на наложената санкция. С тези съображения административният съд е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения. От данните по преписката се установява, че П. К. Г. е подала заявление за подпомагане за плащания на площ и животни с УРН 561441. С него е кандидатствала за отпускане на финансова помощ за кампания 2012 г. по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП), по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖЗ) и по СЕПП, за която схема се отнася постановения с процесното уведомително писмо отказ. Заявени по СЕПП са 4 парцела с обща площ от 44,07 ха, всички в землището на с. К., община С. За района на база самолетно заснемане от 27.09.2012 г. е изготвена актуализирана ЦОФК. На заявените от П. Г. парцели е направено компютърно сравнение с определените от специализирания слой контури. В резултат като недопустими са били определени БЗС № 35660-477-2-4 с цялата си площ и 3,62 ха от БЗС № 35660-28-6-2 със заявена площ от 3,69 ха. След подадено от страна на кандидатът за подпомагане възражение, границата на специализирания слой е коригирана, като извън него е останал БЗС № 35660-477-2-4. При извършените административни проверки е констатирано и застъпване в един от общо заявените 4 парцела. След проведена процедура за изясняване на принадлежността на двойно заявени площи застъпването е било разрешено в полза на П. Г. В уведомителното писмо е записано, че в изпълнение на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделски състояние", Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. Като основание за постановения отказ е посочен чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, като изрично е записано, че ДФЗ отказва плащане, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане - 11.04.2012 г. и издаването на оспорения акт на 31.07.2013 г., действащата редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП не урежда правомощие на ДФЗ да намали размера на плащането или да откаже плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не са включени с специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Законодателна промяна в посочения смисъл е влязла в сила след изменението на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и приемането на нова т. 6, включваща като самостоятелно основание определянето недопустимите за подпомагане площи, поради изключването им от специализирания слой, обн. в ДВ бр. 40/13.05.2014 г. Вписаното фактическо основание в колона 5 от оспореното уведомително писмо се отнася до съвсем друга хипотеза преди изменението на разпоредбата, а именно до намаляване размера на плащането или за отказ за плащане, когато кандидатът не стопанисва заявените от него площи. Предвид липсата на уредена от законодателя възможност за отказ от подпомагане на фактическото основание, че площта попада извън специализирания слой, както и невъзможността отказът да се обоснове само с разпоредбите на цитираната в писмото Наредба, поради по-ниското й йерархично ниво като нормативен акт, административният акт правилно е отменен като незаконосъобразен. В случая, без да изпълни задълженията си по чл. 35 от АПК, административният орган се е обосновал единствено с приетия със заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, допустим слой "Площи в добро земеделско състояние", с оглед на което правилно съдът е приел, че при постановяване на уведомителното писмо органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е изследвал, че заповед № РД-09-4 от 03.01.2013 г. за одобряване на обновения специализиран слой и заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., и двете на министъра на земеделието и храните, са били обжалвани от П. Г. Жалбата е била оставена без разглеждане от тричленен състав на ВАС с определение № 698 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 15593/2014 г. Съдът е приел, че заповедите на министъра за одобряване на обновения и на окончателния специализиран слой не представляват индивидуален или общ административен акт, поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане. Изрично в мотивите на това определение е посочено, че констатациите относно определяне на специализирания слой подлежат на разглеждане от съд в производството по оспорване на уведомителното писмо за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по заявените мерки и схеми. Съобразявайки тези указания съдът, пред който е бил висящ спора за законосъобразност на уведомителното писмо, е извършил дължимата проверка за законосъобразното определяне на границите на специализирания слой. С ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Тълкувателното решение не създава нов режим на оспорване, а преодолява възникналата противоречива практика относно допустимостта на оспорване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой. Правилно съдът е приел, че при липсата на други доказателства в преписката и без да са извършени проверки на място през съответната година, не е ясно въз основа на какви данни административният орган е възприел, че в случая не са налице условията за подпомагане на заявените площи. При липсата на доказателства за допустимостта или не на парцелите, заявени за подпомагане от П. Г. за кампания 2012 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, включително заключението на експертизата, установяват некоректното определяне на допустимите за подпомагане площи. По данни от заключението от заявените за подпомагане 44,07 ха, размерът на недопустимата площ е 15,08 ха, съответно процентът наддеклариране е 52,02%. Следва да се отбележи, че заключението не е било оспорено от страните по делото, поради което е било прието от съда. Изложените в касационната жалба доводи за нищожност на обжалваното решение са относими към възраженията за неправилност на решението. Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Обжалваното съдебно решение отговаря на всички тези критерии, поради което доводите за нищожност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. По изложените съображения решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,