Решение № 12910 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2018 г.

Решение № 12910 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МАЯ 2701" ЕООД, представлявано от управителя, срещу решение № 815 от 17.4.2018 г. по адм. дело № 526/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 77/17.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и същото е осъдено да заплати разноски по делото. С касационната жалба се претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно необсъждане от страна съда на изрично направените възражения за нищожност на оспорената заповед. Твърди се необоснованост на съдебния акт и неправилно прилагане на материалния закон. Претендира се и присъждане на сторените разноски. Ответникът – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "МАЯ 2701" ЕООД против заповед № 77/17.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която на основание чл. 46 от ППЗДС и чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция " Военни клубове и военно-почивно дело" е прекратена процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване по наем на недвижим имот-публична държавна собственост, находящ се в гр. Търговище, ул. "В. " № 1. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма. След анализ на доказателствата по делото се мотивирал, че е спазен и материалния закон – по специално чл. 46 от ППЗДС, по силата на който при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й. Решението е неправилно. Въз основа на изложените и установени от първоинстанционния съд факти и правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че съдът е постановил неправилно решение, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил решението си въз основа на проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146, т. 1-5 от АПК. Не е направил проверка за наличие на нищожен акт, за което е бил служебно задължен, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, с отбелязването, че и в самата жалба до съда, оспорващото дружество е посочило като порок на акта нищожността му. С първоинстанционната жалба е наведен изричен довод за нищожност с правно основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като е посочено, че административният акт (процесната заповед) е постановена в противоречие с задължителните указания дадени с влязло в сила решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. Нарушението на чл. 168, ал. 2 от АПК е съществено, тъй като съдът не е извършил цялостна проверка за наличието на валиден акт, а е посочил само, че е издаден от компетентен орган, без каквито и да са правни изводи за наличие, или не, на други основания за нищожност. В случая съдът не се е произнесъл по твърденията за нищожност на основанията посочени в жалбата, както и не е преценена нищожността в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, поради и което се препятства осъществяването на касационен контрол на съдебното решение, тъй като нарушението не може да бъде отстранено от касационния съд. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се определят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение