Решение № 4136 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ към Министерство на правосъдието /МП/, чрез юриск. Орманджиев, срещу Решение 75 от 09.01.2025г. по адм. дело 489/2023г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед Заповед Л-2924/28.07.2023г. В касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът твърди, че решението е неправилно - същото е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Иска отмяната му и претендира присъждане на разноските направени по делото. Ответникът М. Р. А., чрез адвокат И. Дочев, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Съдебното производство по постановяване на процесното решение има за предмет Заповед Л-2924/28.07.2023 г. на Главен директор на ГДИН към МП, с която на М. Р. А., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл.203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като командир на отделение в арест Русе към РСИН Русе, I-ва категория при ОСИН Велико Търново. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган Зам. Главен директор на ГДИН, в условията на заместване на Главния директор на ГДИН към МП, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 210, ал.1 от ЗМВР, в дисциплинарното производство проведено в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и недоказаност на твърдяното дисциплинарно нарушение. За да стигне до тези изводи, съдът установил, че процесната заповед вменява във вина на М. Р. А. - командир на отделение в арест Русе към РСИН Русе, I-ва категория при ОСИН Велико Търново, че е извършил две нарушения на служебната дисциплина първото по чл.194, ал.2, т.1, а второто по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като последното, по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е за нарушения на чл.3, т.1, чл.4 и чл.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД Охрана и ГД Изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието /Етичния кодекс/, е от категорията на тежките нарушения, за които се налага дисциплинирно наказание уволнение . Дисциплинарните обвинения са затова, че на 10.03.2023 г. в 12:32:27 ч., по време на разнос на храна, А., по време на дежурство като служител в следствения арест в гр.Русе, отваря вратата на спално помещение 15 и получава от задържаното лице М. К. сумата от 200 евро, за да му купи цигари, карти за телефон и бисквити на стойност 50 евро, като остави за себе си 50 евро и му върне 100 евро. На 14.03. вторник, около 10:00 10:30 часа, служителят А. донесъл на К. само цигари. Задържаният го попитал къде са картите за телефон, но той му отговорил, че няма, а за рестото обяснил, че го е оставил в касата на ареста. След анализ на приложените по преписката писмени доказателства и показанията на свидетели, разпитани в хода на съдебното дирене, административният съд приел, че нито от записите на видеокамерите в ареста, нито от свидетелските показания се установява, че А. е получил сумата от 200 евро, а само, че е влизал в спалното помещение на К. по време и начин, които са извън установения ред в ареста. Във връзка с вменените на А. дисциплинарни нарушения - чрез повдигнатите му обвинения е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в случая в ГДИН, уронващи престижа на службата , съдът се позовал на ТП 3/2007 г. по т.д. 4/2007 г. на ОСС на ВАС: Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация. . Приел, че в процесния случай не се установява наличието на фактически основания по Етичния кодекс, свързани с конкретно доказани факти, нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство. Описаното в атакуваната заповед дисциплинарно нарушение, не е установено по несъмнен начин, а остава само предполагаемо. Безспорното установяване, че служителят А. е влизал в спалното помещение на К. по време и начин, които са извън установения ред в ареста, е в нарушение на установения и регламентиран ред в следствените арести, но тяхното естество и тежест не предполага квалифицирането им като тежки нарушения. Тези обстоятелства, според съда, не са основание за квалифициране на действията му като дисциплинарно нарушение с характер на тежко по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР във вр. с чл.3, т.1, чл.4 и чл.15 от Етичния кодекс, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР или уронващо престижа на службата, като същото не предполага налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд извършил преценка на доказателствата по делото писмени и гласни и извел законосъобразни правни изводи, че от събраните по делото доказателства не се доказа вмененото на М. Р. А. с процесната заповед дисциплинарното нарушение - неспазване на изискванията на чл.3, т.1, чл.4 и чл.15 от Етичния кодекс, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и водещо до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволение . От доказателствата по делото не се установява, А. да е получил сумата от 200 евро от задържания К.. Доказано е само, че той е влизал в спалното помещение на К. по време и начин, които са извън установения ред в ареста и това е безспорно нарушение на установените правила, но неговото естество и тежест не го квалифицира като такова от категорията на тежките. Съдът не е обсъдил мотивите на процесната заповед в частта им, в която обосновават, че повдигнатото на А. наказателно обвинение по чл.206, ал.1 от НК за същото деяние, само по себе си представлява нарушение на изискванията на чл.3, т.1, чл.4 и чл.15 от Етичния кодекс и е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Настоящият касационен състав счита, че такъв извод е превратно тълкуване на материалния закон от страна на ДНО и не може да бъде споделен. В случая е от значение дали в хода на дисциплинарното производство, вменените на А. нарушения са били доказани или не. Тъй като част от описаните в заповедта деяния, сочени като нарушения на служебната дисциплина от категорията на тежките, не се доказват в хода на съдебното оспорване, то те не могат да обосноват приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тези от деянията, които се доказват, по своето естество не са от категорията на тежките, съответно също не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . Само по себе си висящото наказателното производство, образувано срещу А., с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не може да обоснове, че същият е нарушил задълженията си по чл.3, т.1, чл.4 и чл.15 от Етичния кодекс. И тук съдът правилно се е позовал на ТП 3/2007 г. по т.д. 4/2007 г. на ОСС на ВАС. Евентуалното осъждане на А., с влязла в сила присъда, за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, би било ново и самостоятелно основание за освобождаване от заеманата от него длъжност. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,