Решение № 12608 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2024 г.

Производството е по реда начл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител против решение N 701/06.03.2024г., постановено по адм. дело 665/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна, като бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявената искова претенция. Претендират се сторените разноски. В с.з., касационният жалбоподател не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа касационната жалба по изложените в нея оплаквания за наличието на касационни основания за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски и на осн.чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - "Ренел Груп" ООД, ЕИК 201529364, с адрес на управление- гр.Белица, област Благоевград, представлявано от управителя Н. Цецов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила. В с.з., дружеството се представлява от адв. Димитров, който поддържа писмения отговор и по изложени в него и допълнени в с.з. доводи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, в настоящия си състав , като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока почл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд Благоевград е сезиран с искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която " Ренел Груп" ООД е предявило иск за заплащане на претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 197 643.66 лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 31.10.2019г. до 14.11.2022г., причинени от забавено плащане на остатък от 640 378.27лв. от одобрената му субсидия по договор N 01/04/1/0/02762 от 20.05.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 049 025.32лв. в резултат на отменени като незаконосъобразни заповед N 03-РД/1427 от 27.04.2016г. и заповед N03-РД/1427#1 от 04.08.2020г. за изменение и допълнение на заповед N 03-РД/1427 от 27.04.2016г., издадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, ведно с мораторната лихва в размер на 74 927.82лв., считано от датата на увреждането- 31.10.2019г. до датата на предявяване на исковата молба- 30.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 197 643.66лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 30.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение, съдът е приел иска за основателен, като е определил имуществените вреди като законна лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху забавеното плащане по посочения договор и е осъдил Държавен фонд "Земеделие", да заплати на" Ренел Груп" ООД, на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със законната лихва за забава, ведно мораторната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното му изплащане. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице предпоставките, за възникване на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Не е спорно наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, частично отменени с влязло в сила съдебно решение две заповеди на ИД на ДФЗ- заповед N 03-РД/1427 от 27.04.2016г. и заповед N03-РД/1427#1 от 04.08.2020г. за изменение и допълнение на заповед N 03-РД/1427 от 27.04.2016г., издадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Този факт не се оспорва от касационния жалбоподател, който обаче твърди, че от ищеца не са доказани при условията на пълно и главно доказване останалите кумулативно предвидени в закона предпоставки-действително претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменените актове. Законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил с допустимите доказателства и доказателствени средства, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Установена е настъпила за ищеца вреда, изразяваща се във забавеното плащане по заявката. Съдът е обосновал извод, че единствената причина за неизвършване своевременно плащане, е наличието на отменените заповеди. Именно същото е станало причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от Държавен фонд "Земеделие" към ищеца и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. На следващо място, първостепенния съд е приел, че претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, към които препраща в съответствие с правомощията си почл.221, ал.2 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ а ангажиране отговорността на Държавен фонд "Земеделие" за обезщетяване на ищеца "Ренел Груп ООД за претърпени имуществени вреди в размера на законната лихва за забавено плащане. Административният съд обосновано е преценил, че доказателствата по делото установяват наличието на всички кумулативно необходими предпоставки , предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не само отменени административни актове, но и вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с тези актове, защото с тях неправилно е определен размера на субсидията по сключения договор за БФП, което е довело до забава на плащането по заявката. Обосновано е прието от съда, че дружеството основателно претендира вреди от забавянето на дължимото му плащане в размер на 197 643.66лв., тъй като договорните задължения по сключения между страните Договор за отпускане на БХП по Програма за развитието на селските райони2014-2020г., подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства са били изпълнени от ищеца към 31.10.2019г. В противен случай, ДФЗ не би извършил окончателното плащане, но част от субсидията, в размер на 640 378.27лв., е изплатена едва на 15.11.2022г. неплащането на пълния размер от субсидията за периода от 31.10.2019г. до 14.11.2022г./датата, предхождаща датата на плащането на посочената сума/ е причинило на Ренел Груп ООД вреда, изразяваща се в пропуснати ползи поради невъзможността да използва паричните средства, изплатени му с повече от три години закъснение. Ако заповед N 03-РД/1427 от 27.04.2016г. беше законосъобразна и с нея е била одобрена цялата сума за субсидия в размер на 1 049 025.32лв., тази сума е била дължима към дата 31.10.2019г., когато е следвало и да бъде изплатена. Правилно съдът е приел, че дружеството не би претърпяло вреди, ако при осъществяване на своята административна дейност, административният орган бе съобразил материалния и процесуален закон при издаване на отменените заповеди, т.е. не би допуснал незаконосъобразно определяне на размера на дължимата се субсидия по сключения договор за БФП, довело като резултат до забавяне в изплащането й. Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента от този, в който е следвало да бъде извършено. В случая дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства, поради което е понесло вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата, произтичащо от нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, правилно определен в размер съобразно приетата по делото СИЕ. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на т.4 от Тълкувателно решение N 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК. В случая не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от цитираното решение , а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Вредите пропуснати ползи - поради неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност. Няма предвиден друг ред за защита, поради което законната лихва по чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/ Решение по адм.д. N 6695/2020г. и Решение N11661 по адм.д. N 8068/2023г. на ВАС, трето отд./ Този извод се налага и предвид факта, че съгл.чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. След като исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 197 643.66лв. се явява доказана по основание и размер, основателен се явява и искът за заплащане на мораторна лихва върху тази сума, който съгласно приетата СИЕ е в размер на 74 927.82лв., считано от датата на увреждането- 31.10.2019г. до датата на предявяване на исковата молба- 30.06.2023г. Основателен е и искът за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация "Ренел Груп" ООД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 8 000лв., договорени и изплатени в брой съгл.представен договор за правна защита и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника по касация- изготвяне на писмен отговор, явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, възр за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение