Решение № 4165 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2016 г.

Решение № 4165 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - П., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 314 от 30.06.2016 г., постановено по административно дело № 426/2016 г. от Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 316з-1321/16.05.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като излага подробни съображения за необоснованост и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Без да се иска обезсилване на решението са изложени и доводи за негота недопустимост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът по касационната жалба - Д. В. Н. в представен писмен отговор и писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Административен съд П. неправилно приема, че оспорената пред него заповед № 316з - 1321/16.05.2016 г. на Директора на ОДМВР П., с която е определено, считано от 01.06.2016 г. инспектор Д. Н. - старши разследващ полицай в Районно управление (РУ), в отдел "Разследване да изпълнява служебните си задължения по разследване на престъпления на територията на РУ К.. От удостоверение рег. № 316р -13949/30.05.2016 г., издадено от впд Началник сектор "Човешки ресурси" ОДМВР П. се установява, че през периода от 2014 г. до момента на издаването му държавния служител в МВР Ницова е заемала длъжностите "старши разследващ полицай" в ОДМВР П. в отдел " Досъдебно производство" при ОДМВР П. и "старши разследващ полицай" в ОДМВР към отдел "Разследване" при ОДМВР П., като от текста следва еднозначен извод, че Ницова през посочения период е заемала една и съща длъжност. Освен това от удостоверението се установява, че за периода от 17.10.2007 до 31.03.2014 г. същата е изпълнявала служебните си задължения на територията на РПУ Г., но от 01.04.2014 г. по силата на заповед № 725/13.03.2014 г. на Директора на ОДМВР на същата е определено място на изпълнение на служебните задължения гр. П.. При това в случая тази заповед е породила действие, поради факта, че служителят е бил съгласен и не е оспорил същата. При това правилно е прието от първоинстанционния съд, в случая намира приложение тълкуването, дадено в ТР № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г., че независимо от липсата на изрична правна норма, която да разпорежда, че служебното правоотношение на служителя в Министерството на вътрешните работи възниква по силата на акта за назначаване не са налице основания за придаване на друг характер на служебното правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи от този, който законодателят е придал на служебните правоотношения по Закона за държавния служител. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване. При това служебно правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи може да възникне само за конкретно определена длъжност в структурата на ведомството, т. е. за определено място на изпълнение на службата (място на работа). Всяка структура, от своя страна, е пространствено (териториално) определена в закона - Законът за Министерството на вътрешните работи в една значителна своя част е устройствен закон, тъй като урежда структурата на министерството, в т. ч. пространственото разположение на структурните единици. Това означава, че служебното правоотношение възниква и за точно определено в пространствен аспект място на работа. Доказателство, че такова е и разбирането на административния орган е и обстоятелството, установено от цитираното по-горе удостоверение, от което се установява, че промяната на мястото на изпълнението като съществен и самостоятелен елемент от акта за назначение е променяно с отделени заповеди. При това бъзе съмнение с тях се засягат права и законни интереси на служителя, при което без съмнение оспорената заповед притежава характера и белезите на индивидуален административен акт. При това настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено от АС П. в рамките на предоставената му от закона компетентност след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт Обоснован и съответен на доказателства е изводът в обжалваното решение, че оспорената пред него заповед е постановена при допуснати нарушения на изискванията за форма, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Правилен е и изводът, че представянето на доказателства за наличие на служебна необходимост от служители в К. не може да замести порока в заповедта, тъй като тези обстоятелства е следвало да бъдат отразени в мотивите на заповедта, и предвид наведените доводи в касационната жалба, че в случая са неотносими разпоредбите на чл. 164 и чл. 165 ЗМВР пък обосноват извод, че такава необходимост не е била налице, независимо от представените доказателства пред първоинстанционния съд от страна на ответника. При това обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че липсата на посочени фактически и правни основания за постановяване на заповедта ограничава възможностите за служителя, доколкото не може да извърши преценка за реално наличие на служебна необходимост в случай, че това е било основанието за издаването ?. Поради изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че са неоснователни наведените доводи в касационната жалба, че преценката за определяне на конкретното място в обхвата на териториалната отговорност на директора на ОДМВР с последващ вътрешно служебен акт, тъй като това обезсмисля приложението на разпоредбите на чл. 164 и чл. 165 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОДМВР -П. следва да бъде осъдена да заплати на Ницова направените деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение