Решение № 260 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2019 г.

Решение № 260 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, подадена чрез пълномощника адв. Гюров, против решение № 867/25.04.2019 г. постановено по адм. дело № 3536/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата са посочени и развити касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "В. Владимиров", счита същата за неоснователна. Управителят лично и чрез представен писмен отговор от адв Белчева, моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд – Варна е отменил АУЗД № 425/15.10.2018 г. на главен специалист "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № Ж-111-1/27.11.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, с който въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ "В. Владимиров" за 2018 г. задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за 2018 г. общо в размер на 2971,71 лв., от които ТБО в размер на 2258,50 лв. за проучване, проектиране, изграждане и др. на депа и в размер на 713,21 лв. за почистване на територии, предназначени за обществено ползване. За да постанови тази отмяна на акта съдът е установил следното: С АУЗД № 425/15.10.2018 г. за 2018 г. са установени задължения за ТБО по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за предоставяне на услугата "ползване на депо за битови отпадъци" и за предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за сграда – навес без оградни стени в имот № 034022 в землището на с. Куманово, община Аксаково. В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, таблица 3 процесният обект е описан по следния начин: "покритие над съществуваща торищна площадка и 2 бр. краварника, навес без оградни стени", въведен в експлоатация на 29.05.2014 година. С влязло в сила решение на 14.08.2018 г. решение по а. д. № 1919/2016 г. по описа на АД - Варна е прието, че навесът не е сграда по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, поради което за него не се дължи ДНИ. По силата на молба, подадена през 2017 г. е закрита, считано то 31.12.2017 г. данъчната партида за имота, което се потвърждава с писмо от 1.02.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" Аксаково. С процесния АУЗД е обложена с ТБО резултатната стойност на имота по данъчна декларация от 4.08.2014 г., представляваща разликата между отчетната му стойност и данъчната оценка. От друга страна в същия АУЗД е вписано, че при определяне на задължението за ТБО за 2018 г. отчетната стойност на декларирания обект не е взета предвид порази висящността на споровете. С влязло в сила решение № 761/02.05.17 г. по а. д. № 1919/2016 г. по описа на АС Варна е отхвърлена жалба срещу АУЗД, с който по същата данъчна декларация е определен ТБО за 2014 г. за декларирания обект. С влезли в сила решение по адм. дело № 1115/2017 г., № 2114/2018 г. и 2913/2016 г., всички по описа на АС - Варна, са отменени АУЗД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., с които е определена ТБО за декларирания имот с данъчна декларация от 4.08.2014 г. В обжалвания съдебен акт съставът на АС Варна обосновано, в съответствие със събраните доказателства по делото, приетата преписка е приел, че предмета на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 4.08.2014 г. е съоръжение, строеж пета категория по смисъла на пар. 5, т. 31 ДР ЗУТ, но не представлява нито поземлен имот, нито обект съответно по смисъла на пар. 5, т. 2 и 39 ДР ЗУТ. Установено е и не е спорно, че строежът няма самостоятелно функционално предназначение И идентификатор по ЗКИР. Същото не попада в понятието "навес без оградни стени" по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ и в понятието "навеси-селскостопански обекти" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от Приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като не отговаря на дефиницията по § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, а и предназначението му не е за съхранение на селскостопанска продукция, а представлява торищна площадка, в която се съхранява оборски тор, с оглед защитата на повърхностните води от замърсяване по Наредба № 2/2007 година. По своето същество, покритието представлява съоръжение, свързано с третиране на отпадъците и геозащитната дейност - част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Като такова представлява строеж, тъй като дефиницията за строежи /§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/ обхваща и съоръженията на техническата инфраструктура. Обстоятелството, че се касае за съоръжение, а не за производствена сграда, е видно и от издадения за него технически паспорт с № 1/19.01.2018 година. Законосъобразен е и изводът на съда, че приложение № 2 към ЗМДТ не определя обектите на данъчно облагане, а регламентира нормите на данъчна оценка на недвижимите имоти без да им придава статут на сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Не ЗМДТ, а ЗУТ е специалният нормативен акт, според който се определя вида но подлежащите на облагане обекти с ДНИ и ТБО, съответно като поземлени имоти /т. 21 ДР ЗМДТ вр. с пар. 5, т. 2 ДР ЗУТ/ или самостоятелно обекти по смисъла на пар. 5 ДР сгради по смисъла съответно на пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ. Законосъобразно съдът е приел, че по смисъла на чл. 63 ЗМДТ вр. с чл. 64 ЗМДТ – ТБО се събира за имоти и се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В процесния случай, че установява, че съоръжението, за което е подадена данъчна декларация на 4.08.2014 г. не е нито имот по смисъла на ЗУТ, нито друг вид обект /сграда/ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, който да е облагаем с данък /ДНИ/. В този смисъл правилно е прието, че начисляването на ТБО при отсъствие на обект за данъчно облагане се явява незаконосъобразно. Неоснователно е направеното оплакване в касационната жалба, че ТБО се дължи предвид това, че с посочената в декларацията по чл. 14 ЗМДТ отчетна стойност на новопостроения навес без оградни стени е увеличена отчетната стойност на поземления имот, за който са определени допълнителни задължения за ТБО. Този довод е несъстоятелен, тъй като предмет на деклариране с декларацията от 4.08.2014 г. е единствено и само навесът, не и имотът, върху който е изграден и съответно с процесния АУЗД изрично е определена ТБО именно за имота по същата декларация, т. е. не за поземления имот като такъв /земя и сгради/, а за съоръжението, за което се както се посочи не представлява самостоятелен обект, нито такъв за облагане с ДНИ. Налице е и вътрешно противоречие в акта, тъй като в него изрично е посочено, че отчетната стойност на декларирания обект не се взема предвид. Като е съобразил горното и е отменил АУЗД, в съответствие и с трайно установената от ВАС съдебна практика за предходните отчетни периоди – 2015, 2016, 2017 г. /по а. д. № 10405/2017 г., № 6568/2018 г. и № 2455/2019 г., всички по описа на ВАС/, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, така както са направени и поискани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,