Решение № 7852 от 13.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) чрез пълномощника си юриск. А. Събева срещу решение 27/01.09.2022 г., постановено по адм. дело 664/2021 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено решение РД 02 36 - 1157/02.11.2021 г. на посочения по горе ръководител на управляващ орган по посочената ОПРР 2014 г. 2020 г. за установено на Община Русе публично държавно вземане надплатена сума в размер на 1 193 495,91 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че административният орган ръководител на управляващия орган по посочената оперативна програма не е мотивирал акта си поради неизложени подробности за начина на определяне на процесната сума, както и че липсват мотиви, които да са фактически и правно издържани. В тази връзка сочи, че установените с АУПДВ задължения на Община Русе се основават на извършена служебна проверка на окончателното искане за плащане съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба Н 3/22.05.2018 г. при верификация на окончателното искане за плащане следва да се извърши преглед за спазване на условията на административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Според касатора извършена е проверка на разходите, отчетени по целия административен договор BG16RFOP001 1.005 0001 С02, като е взел предвид всички издадени решения във връзка с налагането на финансови корекции, отказите за верифициране на средства по искания за плащане и уведомленията за одобрени искания за плащане. Посочени са в касационната жалба решения по искане за плащане и наложени финансови корекции РД 02 36 1155/02.11.2021 г. и РД 02 36- 1059/20.09.2021 г. и въз основа на извършената преценка от доказателствата управляващият орган твърди, че е установил надплатена сума по посочения административен договор. Твърди се също така, че процесният акт има констативно действие, т.е. той се издава на основание предходен акт с конститутивно действие, поради което счита, че неоснователно съдът е приел, че актът не е мотивиран и че не били посочени подробности за начина на определяне на процесната сума. В тази връзка се цитира Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което основанията, довели до възникване на установеното вземане следва да бъдат посочени в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване. Цитира се и съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела 8782/2021 г. и 4546/2021 г. Според касатора издаването на спорното решение е предхождащо от кореспонденция на страните и представлява отделен документ, подготвящ издаването му по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Подробно в касационната жалба се сочи установената фактическа обстановка, както и, че в решението на административния орган е описан механизма за определяне на процесната сума. В касационната жалба се излага оплакване и срещу обжалваното решение, в което е прието, че управляващият орган е направил сериозни грешки в пресмятанията и в посочване на правни основания за някои корекции или откази за верификация. Твърди се от касатора, че неразделна част от административния договор за безвъзмездна финансова помощ е Формуляр за кандидатстване, в който в т. 5 Бюджет за всеки бюджетен ред (респ. вид дейност) от допустимите разходи е посочена частта на безвъзмездна финансова помощ и собствения принос в проценти. Посочено е също така в касационната жалба, че в изчисленията по правило не се включват недопустимите разходи, които са необходими за изпълнението на проекта, но не отговарят на условията за финансиране с безвъзмездната финансова помощ, като в случая съотношението безвъзмездна финансова помощ и собствен принос е 99,88 % на 0,12 % от общата стойност на съответния разход, респ. вид дейност. По отношение на определената с процесното решение финансова корекция в размер на 1 956 737,83 лв. е изчислена като 10% от стойността допустимите разходи, финансирани с безвъзмездната финансова помощ по трите договори. Касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът в мотивите на решението си смесва неверифицираните суми във връзка със сигнали за нередност и във връзка с нередност, което е неправилно. В тази връзка сочи, че разходите, които не са верифицирани във връзка със сигнал за нередност 468 от Регистъра за нередности са описани в решение РД 02 36 -1027/30.08.2018 г. по искане за междинно плащане 2, като засегнатите разходи не отговарят на чл. 57, ал.1, т. 4 ЗУСЕСИФ, съгласно който разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. При стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ, засягаща заявените разходи, към онзи момент не е било налице съответствие на същите с чл. 57, ал.1, т. 4 ЗУСЕСИФ, поради което са приети за недопустими разходи. За разходите по договор BG16RF0P001 1.005 0001 С01 S 01/28.08.2017 г. с изпълнител Пътинженеринг АД, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран тогава сигнал 468 в размер на 10 % от относимите разходи, включени в искането за плащане, не са верифицирани. В цитираното решение касаторът твърди, че е дадено изрично указание след приключване на процедурата по администриране на сигнала за нередност, неверифицираните в тази връзка суми да бъдат включени в пълнота в следващото искане за плащане по аналогичен на описания по горе начин. Затова според касатора не е правилно да се извършва елементарен сбор на всички неверифицирани суми във връзка със сигнал за нередност 468 и нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/377 поради тяхното удвояване. Същите оплаквания са посочени от касационния жалбоподател и във връзка със сигнал за нередност 526, приключил с решение РД 02 36 -1367/22.10.2018 г. с налагане на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по три договори с регистрирана нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/435. В касационната жалба е изложено и оплакване, че съдът е достигнал до неправилен извод, че ръководителят на управляващия орган не е съобразил че при издаване на АУПДВ са налични суми, които към този момент не са били годно изпълнително основание. В съдебното решение касаторът се излага довод, че е посочено относно решение РД 02 36 1059/20.09.2021 г. за доналагане на 15 % финансова корекция по сигнал за нередност 1736 с регистрирана нередност НИН ОПРР20/18/ЕФРР/1477 и решение РД 02 36 1155/02.11.2021 г. на управляващия орган за отказ от верификация по искане за окончателно плащане, които не са били влезли в сила към момента на издаване на АУПДВ. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че двете решения на управляващия орган не е следвало да бъдат включени, тъй като са били в процес на обжалване. Цитира чл. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕСФСУ) до приключване на програмите за програмен период 2014 г. 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управление на средствата от тези фондове, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В касационната жалба се сочи, че в действителност решение РД 02 36 1059/20.09.2021 г. е отменено впоследствие с решение по адм. дело 603/202021 г. на Административен съд Русе, потвърдено с решение 7261/19.07.2022 г. по адм. дело 1409/2022 г. на Върховния административен съд. Предвид отменителното съдебно решение в касационната жалба се изтъква довод, че се извършва повторна проверка на общо верифицираните разходи и платените суми по искания за авансово междинно и окончателно плащания по засегнатия административен договор за безвъзмездно финансово плащане, като ръководителят на управляващия орган е верифицирал засегнатите от влязлото в сила съдебно решение разходи, признати за допустими за финансиране . Сочи се, че и неверифицираните разходи, както и установената недължимо платена сума във връзка с установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1477, определена в окончателно искане за плащане 6 от 30.12.2020 г. ще бъдат верифицирани. Като предмет на спора касаторът твърди, че при метода на изчисляване на установеното публично държавно вземане, който административният орган твърди, че е правилен и обоснован, размерът на публичното вземане ще бъде уточнен, като се вземат предвид описаните по горе обстоятелства. Относно назначената по делото съдебно счетоводна експертиза в касационната жалба се твърди че крайният извод на вещото лице съвпада с установяванията на управляващия орган, извършени към момента на постановяване на процесното решение на същия орган. В тази връзка се излага оплакване, че съдът без да изложи мотиви и без да съобрази относимостта му наред с останалите доказателства, съдът неправилно не е кредитирал това заключение. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че ответникът по касация претендира разноски адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба Община Русе, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на ръководителя на управляващия орган по посочената ОПРР 2014 г. 2020 г. за установено публично държавно вземане надплатена сума в размер на 1 193 495,91 лв. първоинстанционният съд е приел, че в решението липсват мотиви, както и не са изложени подробности за начина на определяне на крайния размер на сумата, за която е поканил Община Русе да възстанови сумата 1 993 495,91 лв., както и, че липсват и достатъчно мотиви, които да са фактически и правно издържани и да подкрепят издадения акт. Според съда това прави решението, което има характер на АУПДВ по чл. 166, ал. 2 ДОПК издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за неговата отмяна. Според съда органът е направил и погрешни изчисления и се е позовал и смесил установените от него нередности, както и одобрените, и неодобрени плащания. Съдът е направил анализ на тези нередности от страна на административния орган. Приел е, че по делото не се спори, че Община Русе е сключила договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 002 815,60 лв. по ОП Региони в растеж, приоритетна ос 1 Устойчиво интегрирано градско развитие и Интегрирана система за градски транспорт на гр. Русе одобреният проект по който е за сумата от 24 344 185,59 лв. и се осъществява чрез отпуснатата безвъзмездна финансова помощ на общината, както и чрез собствен принос в размер на 341 369,99 лв. Съдът е посочил в решението си, че на Община Русе е преведена сумата 8 400 985,46 лв. като авансово плащане и тя е следвало да бъде приспадната при окончателното плащане, което се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездната финансова помощ по проекта, се приспаднат авансовите и междинните плащания вж. чл. 9, ал. 2 от Наредба Н 3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Прието е също така от съда, че по искания на общината били преведени и сумите от 6 637 219,92 лв.; 4 395 886,03 лв.; 820 704,31 лв.; 109 322,92 лв. и по окончателно плащане безвъзмездна финансова помощ, както и по искане за окончателно плащане общо сумата от 7 216 148,89 лв., в това число е верифицирана сума от допустими разходи по окончателното искане за плащане в размер на 7 207 489,55 лв. и са признати разходи, представляващи собствено съфинансиране в размер на 8 659,34 лв. Относно сумата от 1 193 495,91 лв., за която ръководителят на управляващия орган е счел за надплатена на Община Русе, първоинстанционният съд е приел, че простите математически изчисления, направени на базата на уведомленията за направени искания и съответно одобрени/верифицирани плащания от органа сочели, че общата сума, която е верифицирана е в размер на 19 145 920,92 лв. и тази сума била посочена и от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза. Съдът е приел, че тази сума е по малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащане 20 364 118,64 лв. Проблемът според съда е, че в оспореното решение не е съобразено, че част от решенията му, с които не са верифицирани определени суми или са наложени финансови корекции, са били оспорени пред съда и след приключване на съдебните спорове, са налице резултати, различни от записаните в административните актове, предмет на съдебен контрол. По отношение на съдебно счетоводната експертиза съдът не я е кредитирал, тъй като и вещото лице не е съобразило посоченото по горе по отношение на административния орган. Според съда вещото лице се е подвело по материалите, представени от административния орган и е направило грешни изчисления, част от които съдът не е приел по съображения, изложени в решението му. В обжалваното решение са изложени мотиви относно решенията, с които управляващият орган не е верифицирал суми поради установени и регистрирани нередности и въз основа на това административният орган е извършил финансови корекции чл. 75, ал.1 ЗУСЕСИФ. Съдът е открил несъвпадение на суми по наложени финансови корекции, като едни от тях са влезли в сила, а други са отменени от съда, но органът не се е съобразил със съответните съдебни актове нито с техните мотиви, нито с диспозитивите на съдебните решения. Допуснатите нарушения в административния акт съдът е приел, са не само липса на мотиви в административния акт, но и неправилни изчисления в същия, като тези нарушения са довели и до неправилно приложение на относимите в случая правни норми, което е нарушение на материалния закон чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н 3. Обжалваното решение е правилно постановено. Отмененият от първостепенния съд административен акт решението на ръководител на управляващ орган по посочената ОПРР 2014 г. 2020 г. за установено публично държавно вземане надплатена сума в размер на 1 193 495,91 лв., има характер на АУПДВ по смисъла на чл. 166, ал. 2 ДОПК, както е прието и в съдебното решение, предмет на настоящия съдебен контрол. Решението на ръководителя на управляващия орган е постановено по повод искане от Община Русе за окончателно плащане по административен договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001 1.005 0001 С02. В административното производство е установено, че е надплатена сума на общината по проекта, посочен в административния договор. Въз основа на извършената проверка в оспореното пред първоинстанционния съд решение (АУПДВ) е прието за установено, че верифицирните разходи по междинни и окончателни искания на общината за плащане по посочения договор, са по малко от платените суми, като посочената сума от 1 193 495,91 лв. ръководителят на управляващия орган, издател на административния акт е приел, че е надплатена сума, която следва да бъде възстановена от Община Русе. Предметът на правния спор е дали посочената в административния акт сума представлява надплатена на бенефициента Община Русе. Правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че оспорения административен акт - решение с характер на АУПДВ е постановено при липса на фактически установявания, а вследствие на тях липсват и мотиви, обусловили крайния му резултат. В административния акт изрично е посочена разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н - 3, според която недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се възстановява от бенефициента. В процесния казус определената на Община Русе сума за възстановяване сума в размер на 1 193 495,91 лв. административният орган е посочил, че представлява надплатена сума, като разлика между общо верифицираните разходи в размер на 19 145 920,92 лв. и общо платената сума по административния договор за безвъзмездна финансова помощ от 20 364 118,64 лв. Посочено е в решението на ръководителя на управляващия орган, че е бил сезиран с искане от Община Русе за окончателно плащане по посочения договор и то било придружено от окончателен технически и финансов отчет. Позоваването в акта на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба Н - 3 е само формално, тъй като според нея при верификация на окончателното искане за плащане, управляващият орган извършва преглед за спазване условията по чл. 1, ал. 2, т. 1 от същата наредба, но такъв не е извършен. Посочването само на две суми, разликата между които е приета от административния орган, че е надплатена сума от 1 193 495,91 лв. не представляват същински мотиви на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Вярно е, че в цитираното в касационната жалба ТР 16/13.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд се приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно, в настоящия казус обаче това не се установява. Посочването на отделни решения на управляващия орган и то в хода на провелото се съдебно производство пред първостепенния съд, не може да се приеме, че с тях се заместват мотивите на акта. В тази връзка първостепенният съд ги е разгледал обстойно и въз основа на тях е установил, че не се доказва определената с оспореното решение сума като надплатена. Следва да се подкрепят мотивите на обжалваното съдебно решение, че административният орган не е мотивирал акта си по какъв начин е изчислил процесната сума, приемайки я за надплатена и подлежаща на възстановяване от Община Русе. Налице е и посоченото в съдебното решение несъобразяване от страна на управляващия орган на относимите към спора съдебни актове по повод наложени финансови корекции на получателя на безвъзмездната финансова помощ, което потвърждава приетото от съда, че в оспорения пред него акт с характер на АУПДВ не са изложени мотиви, а това е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В писмено становище до съда ръководителят на управляващия орган е цитирал следните негови решения, опитвайки се да обоснове посочената в акта сума от 1 193 495,91 лв., като надплатена и подлежаща на възстановяване, а именно: решения РД - 02 - 36 - 1199/28.09.2018 г.; РД - 02 - 36 - 1367/22.10.2018 г.; РД - 02 - 36 - 48/21.01.2020 г.; РД - 02 - 36 - 607/20.04.2021 г. и РД - 02 - 36 - 615/22.04.2021 г. В същото време вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е посочило същата сума като надплатена - 1 193 495,91 лв. по извършени от органа финансови корекции единствено с решение РД - 99 - 00 - 6 - 731/02.11.2021 г., на което не се позовава органът, издал административния акт. От друга страна в касационната жалба се твърди, че издаването на процесното решение е предхождащо от кореспонденция между страните по административния договор, което в никакъв случай не може да се пиреме, че тя замества мотивите на акта. Това показва още веднъж, че административният акт, в който е установена процесната сума като "надплатена" не е мотивиран предвид, че в него не са посочени направените изчисления, а е дадена крайната сума, поради което не може да се приеме, че е налице излагане на съответните фактически установявания в административното производство, които да обусловят и крайният резултат на административния акт. Първоинстанционният съд след извършения от него анализ и позовавайки се на сочените от административния орган решения не е установил същата сума, която е посочена в акта и е достигнал до правилния извод за немотивирането му, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са поискани, а и по делото няма данни да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение