Решение № 198 от 26.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 658/2018 г.

Решение № 198 от 26.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 658/2018 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Апелативната специализирана прокуратура и жалба на подсъдимия И. Е. К. срещу присъда № 1/14.02.2018 г. по внохд № 122/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста се сочи, че при произнасянето си относно виновността на подс. В. В. съдът е допуснал нарушение на закона и присъдата е постановена при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Налице е и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като съдът неправилно е отложил изтърпяването на наказанието на подс. К. по реда на чл. 66 от НК. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В жалбата на подс. К., поддържана в съдебно заседание от неговия защитник, са релевирани трите касационни основания по чл. 348 от НПК и се иска той да бъде оправдан, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане или да се намали размера на наложеното наказание. Защитникът на подс. В. В. намира протеста за неоснователен и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 01.02.2017 г. по нохд № 1495/16 г. Специализираният наказателен съд оправдал подсъдимите И. К., В. В. и Н. С. по обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК, а подс. С. и по обвинението по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Признал подс. К. за виновен, че за времето от 07.03.2013 г. до 15.03.2013 г., при продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, като извършител и подпомогнат от подс. В. В. нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за държавата, поради което и на основание чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода /при първоначален "общ" режим на изтърпяване/ и на лишаване от право да заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за срок от пет години. С присъдата е признат за виновен и подс. В. В., който умишлено улеснил длъжностното лице, подс. К. да наруши служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици за държавата- престъпление по чл. 282, ал., , вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Осъдил подс. В. на две години и шест месеца лишаване от свобода, ефективно и на четири години и шест месеца лишаване от права. Оправдал и двамата подсъдими по обвинението, че са извършили престъплението в съучастие с подс. С. като подбудител. Въззивното производство е образувано само по жалби на осъдените подсъдими. С цитираната по-горе въззивна присъда АСпНС отменил първоинстанционния съдебен акт по отношение на подс. В. В. и го оправдал да е извършил престъплението по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изменил присъдата, като оправдал подс. К. по чл. 20, ал. 2 от НК и на осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Потвърдил присъдата в останалата й част. По протеста на прокуратурата. Макар и да е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в протеста са изложени съображения за безспорна установеност на помагаческата дейност на подс. В. В. в осъщественото от подс. К. престъпление. Изготвилият процесуалния документ прокурор от АСпП мотивира заключението си за наличие на доказателства по обвинението, съдържащи се според него в показанията на св. К., в протокола за изготвеното ВДС-во от експлоатирани по отношение на оправдания подсъдим С. специални разузнавателни средства и косвено- от протокола за доброволно предаване от св. К. на част от паричната сума в щатски долари. Посочената аргументация сочи, че оплакванията се свеждат до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Според действащия НПК фактическата необоснованост не е касационно основание, поради което касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд. Тя следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. Върховният касационен съд не установи процесуални нарушения, допуснати от АСпНС, които да са основание за отмяна на въззивната присъда. Посочените в касационния протест доказателствени средства не са пренебрегнати, а са подложени на внимателен и подробен анализ, поотделно и в тяхната взаимовръзка. Обсъдени са и доказателствата, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Съдът е анализирал всеки един от разпитите на св. К. в различните фази на процеса и след съпоставянето им с останалите писмени и гласни доказателствени източници е посочил в коя част ги намира за достоверни и защо не ги кредитира изцяло, излагайки убедителни съображения. Твърденията на свидетеля, че е получил информация за митническите регистрационни номера /МРН/ от подс. В. чрез СМС-и са проверени от съда чрез подробен анализ на данните за провежданата електронна кореспонденция по програмата "WhatsApps" между подс. С. и св. А. Н. от една страна и успоредно протичащата кореспонденция по "Скайп" между св. К. и подс. К., както и чрез анализ на съдържанието на разговорите между подс. В. и подс. С. и времето на провеждането им /установени при използване на СРС и изготвените въз основа на тях ВДС-ва/. Въз основа на изключително подробния и обективен анализ на посочените и от прокурора доказателствени източници съдът е мотивирал с убедителни съображения: първо- защо не може да ползва като достоверен източник за установяване на фактите част от показанията на св. К. и второ: защо приема, че подс. В. не е осъществил действията по предоставяне на процесните МРН на св. К., препратени от последния на подс. К. Съдът не е пренебрегнал и показанията на св. К. в частта им, в която той твърди, че е получил от подс. В. сумата от 30 хиляди щатски долара за да бъде заплатено за "услугата" на подс. К., но е отказал да ги кредитира поради тяхната фрагментарност, непоследователност и вътрешна противоречивост. Мотивирал е защо счита за недостатъчен за обосноваване на обвинителната теза фактът, че у подс. К. са намерени хиляда щатски долара, като е изложил аргументи за липса на доказателства за техния престъпен произход. Решаващият съд има суверенното право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е длъжен да изложи съображения за това, както е направил в случая АСпНС. Фактическите му изводи не са изградени на база на предположения или превратна интерпретация на доказателствата, нито на негодни доказателствени средства. Несъгласието на прокурора с приетите по делото фактически обстоятелства, установени по предвидения процесуален ред не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в случая не са и посочени в подадения касационен протест. Искането за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и за осъждане на подс. В. не може да бъде удовлетворено. В протеста е релевирано оплакване и за явна несправедливост на наказанието на подс. К., свързано с начина на неговото изтърпяване. Възражението за неправилно приложение на института на условното осъждане е мотивирано с довод за много висока степен на обществена опасност на деянието поради заеманата от подсъдимия длъжност във важна държавна институция и характера на вредните последици, които е могло да настъпят. Апелативният специализиран наказателен съд е извършил проверка на атакувания пред него съдебен акт и в частта относно наложеното на подс. К. наказание. На л. 56-59 от мотивите е изложил подробни и убедителни съображения за решението си да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, които напълно се споделят и от касационния състав. Извършеното от касатора деяние не разкрива твърдяната от прокурора изключително висока степен на обществена опасност, още повече, че два от епизодите в продължаваната престъпна дейност са приключили във фазата на опита. Заеманата от подс. К. длъжност в Агенция "Митници", която без съмнение е важна държавна институция, е обстоятелство от значение за обективната съставомерност на престъпния състав и не следва да се отчита като фактор, налагащ ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Съдът правилно е приел, че при преценката за необходимостта от приложение на чл. 66 от НК приоритет има постигането на специалната превенция на наказанието. Като се вземат предвид данните за личността на подсъдимия и изминалия пет годишен период от извършване на престъплението, по време на който той не е извършил други общественоопасни деяния става очевидно, че процесът на превъзпитанието му е напълно постижим и без изолирането му в пенитенциарно заведение. По жалбата на подс. К. От съдържанието на жалбата се установява, че релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е мотивирано с доводи, касаещи обосноваността на атакувания съдебен акт. Изложените по-горе в решението съображения по отношение на касационния протест се отнасят напълно и до касационната жалба. Твърдението за липса на доказателства относно авторството на подс. К. е лишено от фактическо основание. В мотивите към присъдата си АСпНС е анализирал всички доказателствени източници, въз основа на които е приел, че подс. К. е извършил деянието, в което е обвинен. Подробно са обсъдени показанията на свидетелите Б., Ю. М., Е. Т., А. Н., частично тези на св. К. и са съпоставени с протоколите за претърсване и изземване и със заключенията на приетите по делото технически експертизи от вещите лица Й., Л., В. и К. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите и подкрепата им от експертните заключения и съдържанието на ВДС от използваните СРС са дали основание на съда да приеме за безспорно установено, че подс. К. е получил необходимата информация за инкриминираните МРН на международен транзит на стоки и на 07.03.2013 г. генерирал от служебния си компютър съобщение, съдържащо невярна информация за приключена операция по износ на цигари извън границите на ЕС, която е постъпила в транс-европейската митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр. Брюксел, а на 15.03.2013 г. направил опит за приключване на такъв фиктивен износ на стоки по още два международни транзита. Съдът е дал подробен отговор на възраженията за недостоверност на показанията на св. К. и е обосновал защо и в кои техни части не ги кредитира. Като достоверни е ценил твърденията на свидетеля, че той е предал на подс. К. МРН на международните транзити, тъй като те са подкрепени от съдържанието на текстовите съобщения по "Скайп", обменени между него и подсъдимия. Липсва фактическо заключение за осъществена комуникация между подс. К. и подс. С., поради което възражението в жалбата е неоснователно. Такива са и оплакванията, че приетата от първата инстанция и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка почива на предположения, тъй като не било установено на какво се дължи разликата в часовете на проведената комуникация по "Скайп", снета на двете различни CD-та, както и поради извършена според защитата манипулация на компютъра, ползван от подсъдимия К. В атакувания съдебен акт въззивният съд е дал подробен отговор на оплакванията и ги е отхвърлил като неоснователни с убедителни съображения. Касационният състав не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, налагащи отмяна на присъдата. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и липсват основания за оправдаване на касатора. Възражения по приложение на правото не са изложени в жалбата. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е бланкетно, поради което касационният състав няма какво да добави към подробните съображения на АСпНС, които споделя изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение