Решение № 1625 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2014 г.

Решение № 1625 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Атанас Илиев Добрев против решение № 9850 от 14 юли 2014 г., постановено по адм. дело № 16831/2013 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 801 от 25 октомври 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Релевират се доводи за неправилност на решението поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Георги Сулев и юрисконсулт Ваня Атанасова оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за един юрисконсулт за настоящата касационна инстанция. Ответникът - "Източна телекомуникационна компания" АД, представлявана от адв. Светлин Стойнев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - "БТК Нет " ЕООД, "Космо България Мобайл" ЕАД, "Орбител" ЕАД,, "669С" ЕООД, "Некском - България" ЕАД, "Неутуъркс - България" ЕООД, ""Голд Телеком България"АД, "Вестител БГ" АД, не се представляват и не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, втора колегия счита касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, седмо отделение, е образувано по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД против решение № 801 от 25 октомври 2013 г., в частта досежно т. 3 и т. 4, във връзка с Приложение III от процесното решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Административният акт е издаден на осн. чл. 167, ал. 7, във връзка с чл. 167, ал. 3 и чл. 37, ал. 4 от ЗЕС, във връзка с решение № 195 от 14 март 2013 г. на КРС, както и на осн. чл. 35, ал. 6, т. 3 от ЗЕС, във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. В обжалваната част т. 3 от решението органът одобрява внесения с писмо с вх. № 04-04-113 от 09 май 2013 г. от "БТК" АД проект за допълнение на Типово предложение за сключване на договор за отдаване на абонатни линии под наем на едро, представляващо приложение II от решението, със задължителни указания за неговото изменение по условията в проекта за допълнение на Типовото предложение, посочени и мотивирани в приложение III от решението. С другата, атакувана,, част от акта - т. 4, се задължава "БТК" АД в 14-дневен срок от уведомяване за решението да публикува на официалната си страница в интернет Типовото предложение за сключване на договор за отдаване на абонатни линии под наем на едро, изменени съобразно т. 3 от процесното решение. Взетите решения от комисията са подробно мотивирани на основание чл. 167, ал. 7 от ЗЕС въз основа на извършен от нея анализ на съответния пазар. За да отхвърли жалбата на дружеството, инстанцията по същество е приела, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила на осн. чл. 146, ал. 3 от АПК, както и че атакуваният пред нея административен акт е мотивиран при съобразяване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Тричленният състав на ВАС последователно е разгледал дадените указания за изменение в проекта, внесен от "БТК" АД, за допълнение на Типовото предложение за отдаване на абонатни линии под наем, в изпълнение на решение № 195/2013 г. на КРС и поотделно ги е обсъдил в решението си като не е установил нарушение на материалния закон. Също така при съобразяване на нормата на чл. 167, ал. 7 от ЗЕС, във връзка с чл. 169 от АПК, съдът е установил, че комисията е издала административния акт при условията на оперативна самостоятелност в рамките на принципите и целите на закона. Решението е правилно. Касаторът е изложил, поотделно за всяко едно от дадените указания в Типовото предложение, оплакванията си, касаещи неоснователността на решението на тричленния състав на ВАС. На първо място по отношение на извода за правилност на КРС за изменение на т. 4.1.3 е посочил, че съдът е кредитирал изцяло мотивите на КРС досежно дадените от регулатора, указания, но изводите на инстанцията по същество не кореспондират с реалната фактическа обстановка. Сочат, че се ограничават възможностите на "БТК" АД за своевременна реакция, когато другата страна по договора демонстрира повишен риск от несъбираемост на вземанията, респективно недобросъвестно поведение, касаещо забавяне на плащанията. По този начин комисията е нарушила принципа на равнопоставеност, залегнал в чл. 5 от ЗЕС, водещ до ограничаване правото на дружеството от защита от некоректни платци, тъй като то би могло да престира дължите му вземания едва след като има повече от едно забавено плащане. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че регулаторният орган е конкретизирал условията, предложени от дружеството в проекта на Типовото предложение досежно изменението му в т. 4.1.3. Отчетена е необходимостта от конкретизиране на условията като по този начин се осигурява платежоспособността на предприятието, сключило договор за ползване на услуги на едро от "БТК" АД. Настоящата касационна инстанция възприема изцяло мотивите на тричленния състав. Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспореното решение с целта на закона. Указанието за създаването на тази точка не противоречи на принципа на равнопоставеност, установен в чл. 5 от ЗЕС. В унисон с променливата макроикономическа рамка в страната са и указанията на органа. Мярката е предприета в интерес на дружеството - жалбоподател и тя е пропорционална на установените в чл. 5 от ЗЕС принципи. Законодателят е предоставил на регулатора правото да отчита неизпълнението и по този начин да се определи необходимостта и формата на защитата като реалното потребление на услугата да е равностойна на обезпечението, дадено на "БТК" АД. Това е с цел допълнително развитие на българския пазар за електронни съобщения и възможност за предлагане на по-голямо продуктово разнообразие, което в крайна сметка е в допълнителна полза за крайните потребители и осигуряването им на адекватна стабилност от страна на оторизираното предприятие (ОП) да не изпада в забава при заплащане от тяхна страна на дължимите суми за сключените от тях договори за ползване на услуги на едро от "БТК" АД. В този смисъл е и заключението на Генералния адвокат P. CRUZ VILLALУN от 16 януари 2014 г., по дело C-556/12, TDC A/S срещу Teleklagenжvnet, по преюдициално запитване, отправено от Шstre Landsret (Дания), с оглед приложимостта на глава III "Задачи на националните регулаторни власти", чл. 8 "Цели на политиката и регулаторни принципи" от Директива 2002/21/ЕО (транспонирана), относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, а именно, че когато даден оператор е определен като притежаващ значителна пазарна сила на конкретен пазар в резултат на анализ на пазара (какъвто в разглеждания случай е "БТК" АД за българския пазар), извършен в съответствие с чл. 16 от Директива 2002/21/ЕО (транспонирана), националните регулаторни органи налагат при необходимост задълженията, предвидени в членове от 9 до 13 от цитираната директива. На следващо място в касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по условията, дадени от органа с т. 4.3 в проекта за допълнение на Типовото предложение. Сочат, че решаващият съд изцяло е възприел указанията на КРС, като е възприел тезата на органа за спазване задължението за равнопоставеност и не е изложил конкретни мотиви при постановяване на решението си. В оплакванията си дружеството се е позовало на чл. 168, ал. 1 от ЗЕС, като задължението за осигуряване на равнопоставеност следва да бъде прилагано по отношение на останалите участници в стокооборота и в тази връзка "БТК" АД следва да прилага еднакви условия по отношение на оторизираното предприятие, при изискване на обезпечения, във връзка със сключване на договори за ползване на услуги на едро. В тази насока твърдят, че това задължение е изцяло изпълнено и респективно тричленният състав неправилно е интерпретирал указанията на регулатора като е отхвърлил жалбата на акционерното дружество. С даденото указание за създаване на нова т. 4.3 не е налице нарушение на принципа на равнопоставеност по чл. 5 от ЗЕС, както правилно в съответствие с материалния закон е постановил първостепенният съд. Настоящият касационен състав счита, че не е налице нарушение на нормата на чл. 168 от ЗЕС. С последната законодателят е предвидил два хипотезиса, а именно: предоставяне на равностойни условия при сходни обстоятелства на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги и предоставяне на услуги и информация при същите условия и качество като тези, при които предприятието предоставя собствени услуги и/или които предприятието предоставя на свързаните с него лица или търговски партньори. Услугата "отдаване на абонатни линии под наем на едро" (wholesale line rental (WLR)) се осъществява съгласно Типовото предложение и следва да се реализира при идентични пазарни и технически условия за всяко предприятие - търговец в сферата на електронните съобщителни услуги. Поради това и регулаторният орган следва да предвиди условия за ползването на услугата спрямо различните предприятия, заявили ползването й, като освен предоставяне на условия и качество, следва да съблюдава и принципа на равнопоставеност като предоставя на предприятията възможност от "БТК" АД от преразглеждане на обезпечението, съобразно реалното потребление на ползваната от тях услуга. В случая, инстанцията по същество правилно е предвидила и приложила принципите за реципрочност и равнопоставеност, осигуряващи възможности за защита от действия на органа, действащ в условията на оперативна самостоятелност, без право на допълнителна дискреция. Възприетото от съда и респективно от органа, удовлетворява обществения интерес, тъй като начинът, по който се определя размерът на обезпечението е след изчисление на размера на ползваната услуга и по този начин се въвежда пазарна стойност като критерий за парична или банкова гаранция. Наложеното указание е в изпълнение на основната цел за постигане на ефективна конкуренция и за предоставяне на равностойни условия при сходни обстоятелства на другите предприятия, участващи в стоковия оборот, както и да се предоставят адекватни услуги и информация при едни и същи условия и качество за всички контрагенти. По този начин се намира баланс между осигуряването от една страна на ex ante инвестиции в съобщителната мрежата относно разпределителната ефективност, а от друга адекватни стимули за предприятията и устойчива конкуренция между тях, което е в съответствие с чл. 10 "Задължения за недопускане на дискриминация", от глава трета на Директивата от 2002/19/ЕО (транспонирана) относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях за задължение за недопускане на дискриминация при прилагане на еднакви условия, касаещи изискванията за обезпеченост, което от своя страна осигурява прозрачни и справедливи отношения при спазване на целите по чл. 4 от ЗЕС. Първостепенният съд е разгледал и следващото указание на КРС, изменено от т. 4.4. в нова т. 4.5 от Типовото предложение за ползване на услугата "отдаване на абонатни линии под наем". С преномерираната точка регулаторът е посочил, че за сключени нови договори срокът следва да е не повече от шест месеца. Като е указал този минимален срок за ползване на регулираната услуга, е изложил изцяло икономически мотиви, тъй като рискът от несъбираемост на дължимите вземания е обвързан с липсата на установени търговски отношения с контрагентите. За това и е обвързал шестмесечния срок за ползване на услугата със същия такъв за задържане на паричната/банковата гаранция. В решението си съдът е възприел изцяло мотивите на КРС за обезпечаване на услугата с уговорения срок за сключване на договора за предоставяне на услугата. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за твърдяната неправилност на съдебното решение и в тази му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с нарушение на принципа за равнопоставено третиране на предприятията, указан в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗЕС за осигуряване при наличие на сходни обстоятелства равнопоставено третиране на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Съдът при постановяване на решението си правилно е определил, че не е налице неравнопоставено третиране на "БТК" АД. От лингвистичния анализ на израза "неравнопоставено третиране" се разбира едновременно прилагане на подобни норми по отношение на различни ситуации и поддържане на различия в две системи, а в разглеждания казус не са налице различни условия, а напротив се открива детайлизиране на типовото предложение и обезпечаване на договорите за предоставяне на абонатни линии под наем на едро. В рамките на правомощията си държавният орган е приложил регулаторния си подход, целящ равностойни, прозрачни и справедливи условия за ползване на този вид услуга с определени конкретни параметри. Тук се откриват условията на равнопоставеност, а именно всички контрагенти да се третират по идентични начини, като им се предоставят сходни условия (в изпълнение на чл. 168 от ЗЕС). Размерът на обезпечението не е посочен за всеки отделен длъжник като различен и обвързано обоснован с различни критерии, а се напротив едно условие е приложено към всички по един и същи начин, водещ до правото "БТК" АД да задържи за предоставената гаранция за срока на ползване на услугата. Установява се, че е налице надлежно обезпечение на уговореното, бъдещо вземане и по несъмнен начин не противоречащо на добрите нрави и на закона, включително и глава седма "Обезпечение на вземанията" от Закон за задълженията и договорите. За това неоснователно е и това оплакване, че е налице неравнопоставено третиране на предприятие в сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗЕС. Извън изложеното до тук, следва да се отбележи, че наложените задължения от КРС са в изпълнение на основната цел за постигане на ефективна конкуренция на пазара на услуги на едро като се създават предпоставки за насърчаването й при условията на чл. 31, ал. 1, т. 8 от ЗЕС, каквото е целта на ex ante регулацията - предотвратяване нарушението на конкурентна среда. От тук и следва изводът, че първоинстанционният съд като е достигнал до обжалвания резултат е постановил мотивирано решение, в съответствие с материалния закон, в съответствие с националното законодателство в сферата на електронните услуги и с разпоредбите на правото на Европейския съюз, определящи регулирането на конкуренцията в сектора на електронните съобщения. В атакувания съдебен акт съдът ясно е посочил, че КРС е наложила специфичните указания за изменение на Типовото предложение на "БТК" АД за отдаване на абонатни линии под наем, съгласно относимите нормативни изисквания, при спазване принципите на ex ante регулирането и при съобразяване с целта на закона. По изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Българска телекомуникационна компания" АД следва да бъде осъдена да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията сумата от 300, 00 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия