Решение № 9090 от 28.9.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.58, ал.4, изр.3 и 4 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Централна избирателна комисия (ЦИК), подадена чрез председателя К. Нейкова. Жалбата е срещу решение 5648 от 21.09.2023г., постановено по адм. дело 8966/2023г. от Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение, с което да бъде потвърден обжалвания административен акт. Ответникът Коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България", чрез пълномощник адвокат Стеркова, с представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и при обоснованост на правните изводи. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна по чл.209, т.3, предл. 1 от АПК. Развива доводи, че като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.58, ал.4, изр.3 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Методически указания за определяне съставите на секционните избирателни комисии на общината и за разпределение на местата в ръководствата на секционните избирателни комисии в изборите за общински съветници и за кметове на 29.10.2023 година (без съставите на 5-членните секционни избирателни комисии и подвижните секционни избирателни комисии), представляващи приложение към решение 2378-МИ/12.09.2023 година на Централната избирателна комисия в частите, в които е посочен броя на народните представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България и този брой участва при изчисляване на разпределението на местата в секционните избирателни комисии и помощните избирателни комисии, както следва : т. 3, б. а за цифрите 204 и 131; т. 3, б. б за цифрите 62, 204, 131; т. 3, б. в и г за цифрите 204; т. 4, б. а, в, г, д и е за цифрата 238; т. 4, б. б за цифрите 62 и 238; 4.2, б. а за цифрата 131; т. 4.2, б. б за цифрите 62 и 131; т. 4.2, в пояснителната част, с която е посочено, че 62 са броя народни представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България; т. 4.3, б. а за цифрата 204; т. 4.3, б. б за цифрите 62 и 204; т. 4.3., б. в и г за цифрата 204, както и пояснителната част, с която е посочено, че 62 са броя народни представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България; т. 4.4, б. а и в за цифрите 204; т. 4.4., б. б за цифрите 62 и 204; т. 4.4, в пояснителната част, в която е посочено, че 62 са броя народни представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България; т. 5, б. а за цифрите 204 и 131; т. 5, б. б за цифрите 62, 204 и 131; т. 5, б. в и г за цифрите 204; т. 8, б. а, в, г, д и е за цифрата 238; т. 8, б. б за цифрите 62 и 238, както и пояснителната част, в която е посочено, че 62 са броя народни представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България. За да постанови този резултат съдът е приел, че в оспорените Методически указания, в изчислителните формули, неправилно са използвани конкретни цифрови изрази, представляващи брой народни представители от парламентарно представените партии или сбор от народни представители от две и повече парламентарно представени партии. Административният съд е счел, че като не си е послужил с подходящи буквени означения или съкращения, а е използвал конкретни цифри, органът е постановил незаконосъобразен акт. Съотношението между парламентарно представените партии и коалиции следвало да бъде спазено към момента на постановяване на решението на общинската избирателна комисия. Обжалваното решение е правилно. Според чл.92, ал.6 от ИК при назначаването на членовете и на ръководството на комисията се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Всяка парламентарно представена партия или коалиция има право на не по-малко от един член от състава на секционната избирателна комисия. Нормата изисква при назначаването на членовете на комисиите да се запази съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. С обжалваното решение административният съд обосновано е приел, че съотношението между парламентарно представените партии и коалиции следва да бъде спазено към момента на назначаване на секционните избирателни комисии. Това е в съответствие с чл.142, ал.1 от ИК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Изложеното означава, че при приемането на оспорените Методически указания броят на народните представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България е следвало да бъде определен на 63. Неоснователно е позоваването на ЦИК в касационната им жалба на § 1, т.10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ИК. Според нея "Парламентарно представени" са партиите и коалициите, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор. Разпоредбата определя кой са парламентарно представени партиите и коалициите, като пред призмата на оспорените Методически указания разпоредбата има отношение към това кой партии и коалиции следва да участват при определяне съставите на СИК. Но в тази разпоредба не се говори как следва да бъдат разпределени местата в СИК. Това е посочено в нормата на чл.92, ал.6 от ИК, като по изложените по-горе аргументи това трябва да стане към момента на тяхното назначаване. Настоящият касационен съдебен състав принципно споделя изводите на административния съд, че съставите на СИК следва да бъдат определени към момента на решенията на общинските избирателни комисия за назначаване на секционните избирателни комисии. Но счита, че няма пречка и не противоречи на чл.57, ал.1, т.3 и т.48 от ИК при приемане на Методическите указания от ЦИК броят на народните представители от парламентарно представените партиите и коалициите да бъдат определени с числови изрази. Това отново следва от нормата на чл.142, ал.1 от ИК административният акт /Методическите указания на ЦИК/ да е материално законосъобразен към момента на неговото издаване. А при евентуално промяна в броя на народните представители от парламентарно представените партиите и коалиции, ЦИК следва да измени Методическите си указания, като съобрази настъпилата промяна в броя на народните представители. С оглед на изложеното като е определила броя на народните представители от КП Продължаваме промяната Демократична България на 62 към момента на указа на президента на насрочване на изборите, а не на 63 към момента на приемане на Методическите указания, ЦИК е постановила административен акт в тази част в нарушение на материалния закон. Затова той правилно е отменен от административния съд в частите, в които е посочен броя на народните представители от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България и този брой участва при изчисляване на разпределението на местата в секционните избирателни комисии и помощните избирателни комисии. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК вр. с чл.58, ал.4, изр.4 вр. ал.3 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,