Решение № 7890 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2017 г.

Решение № 7890 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба подадена от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията", чрез процесуалния си представител юрк. Орманджиев, против решение № 411 от 15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 614/2016 г. от Административен съд - В. Т., с което е отменена негова Заповед № Л-3172/29.07.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година" на П. И. К., считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - П. И. К., чрез адв. Лазов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № Л-3172/29.07.2016 г. издадена от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията", с която на П. И. К. - началник затвор II-ра категория в затвора в гр. Б. е наложено дисциплинарно наказание за нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗИНЗС, вр. чл. 329 и чл. 334 и чл. 330, т. 3 от ППЗИНЗС, представляващи нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР. С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, оспорваната заповед, като в мотивите си съдът е приел и обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При извършената правна оценка на фактите, съдът е достигнал до извода, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което е постановил отмяната й. Приел е, че по отношение на първото от вменените на жалбоподателя нарушения - липса на достатъчен и ефективен контрол по носенето на постовата и конвойна служба - е налице съществено разминаване между фактите, установени при проверките и фактите, посочени в заповедта, както и съществено противоречие относно доказателствата, с които това нарушение е установено. По отношение на второто нарушение - липса на контрол над подчинените му служители относно изпълнението на Заповед № Л-1765/19.03.2016 г. на главния директор на ГДИН - същото е формулирано общо, без посочване на конкретни факти, и е неподкрепено с доказателства. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение на АС - В. Т. за неправилно, като е постановено при неправилно приложение на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка и събрани в пълен обем релевантни доказателства. Неправилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Не е налице приетото нарушение на нормите на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, тъй като административният орган е събрал всички относими доказателства по преписката и ги е обвързал с установените по делото факти. Изводът за липса на достатъчен и ефективен контрол по носенето на постовата и конвойна служба административният орган е обосновал с факта, че при извършените проверки в процесното място за изтърпяване на наказания и задържане под стража началникът на затвора не е представил доказателства за изпълнение на законово вменените му задължения по чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗИНЗС и чл. 330, т. 3 вр. чл. 329 и чл. 334 ППЗИНЗС, а именно: че в периода от 01.06.2015 г. до 01.06.2016 г. в служебното си качество "началник на Затвора гр. Б." е извършвал "системни проверки" "най-малко един път в месеца" по носенето на постовата и конвойна служба. Резултатът от тези проверки следва да е отразен в документи, определени от главния директор на ГДИН, съгласно чл. 324 ППЗИНЗС, които от една страна са задължителни, а от друга представляват доказателство за изпълнение на отразените в тях факти и обстоятелства. Образци на различните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав, са определени от главният директор на ГДИН със Заповед № Л-1765/19.03.2015 г., издадена на осн. чл. 324 ППЗИНЗС, към която са приложени. Със същата заповед е вменено задължение на началниците на затворите " да създадат необходимата организация за актуализиране и водене и съхраняване ... " на описаната документация (л. 317-л. 349 от делото). Разпоредено е с тази заповед да бъдат запознати "началниците на затворите", на които е възложено и изпълнението. Неизпълнението на тази заповед и непредставянето на изискуемите книги, във вида и формата, определени в посочения административен акт на главния директор, при проверката, е равнозначно на неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарните нарушения, извършени от началника на затвора гр. Б. са в неразривна връзка помежду си и не могат да се описват като "първото" и "второто", както ги е отличил решаващият съд. Бездействието на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да създаде необходимата организация за актуализиране, водене и съхранение на документацията е довело и до невъзможност да докаже изпълнение на задължението по чл. 330, т. 3 ППЗИНЗС. Д. тежест в случая е на държавния служител, който с допустимите в процеса доказателства и доказателствени средства следва да докаже изпълнението на своите служебни задължения, което в случая не е успял да направи. Предвид изложените от настоящата касационна инстанция съображения следва да се приеме, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, регламентиращи процедурата по разследване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказани, а формираните в обратен смисъл изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат отхвърлени като несъответни на установените по делото факти и приложимата нормативна уредба. Неправилен е и изводът на съда за липсата на установено по безспорен начин нарушение на служебните задължения от страна на държавния служител. Поради това е неправилен и необоснован крайният на съда за наличие спрямо процесната заповед на отменителното основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК . Служителят виновно не е изпълнил задълженията си по закон и по длъжностна характиристика, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР - неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същият е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения по чл. 200, ал. 2 ЗМВР р азмер. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" спрямо П. И. К. е отменена, се явява постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на П. И. К. срещу засягащата го заповед бъде отхвърлена поради недоказано наличие на основанията за отмяна по чл. 146 АПК . При този изход на спора и предвид заявеното от касационния жалбоподател в настоящото производство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, се дължат такива в размер на 200.00 (двеста) лева, по 100.00 (сто) лева за всяка инстанция, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение