Решение № 5322 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2017 г.

Решение № 5322 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 161/04.08.2017 г., постановено по адм. д. № 426/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 151400364/7.05.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 311/1.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. Т. при ЦУ на НАП, в частта в която са определени допълнително задължения за ДДС общо в размер на 19 689.35 лв. и лихва в размер на 9 830,46 лв. и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 983.15 лв. и лихви 417.33 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на Административен съд - В. Т. в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "Б.-Р. Ц.", чрез адв. Банкова, в писмена молба, и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е решение № 161/04.08.2017 г., в частта в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 151400364/7.05.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 311/1.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. Т. при ЦУ на НАП. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта в която са определени допълнително задължения за ДДС общо в размер на 19 689.35 лв. и лихва в размер на 9 830,46 лв. и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 983.15 лв. и лихви 417.33 лв. За да отмени РА, в частта в която допълнително е начислен ДДС съдът е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства не доказват по безспорен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури т. е не е доказано наличието на посоченото в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК обстоятелство. Според съда недоказан е останал и факта на получаването на стоките, както транспортирането и приемо-предаването на същите. Съдът не е споделил тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказана доставката на стоките. Прието е, че процесните фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, немогат да се разглеждат като реализирани сделки по доставка на стоки, които впоследствие са продадени, като по този начин е формирана данъчна основа, която подлежи на облагане с пряк данък, поради което е отменил жалбата срещу РА в тази му част. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в частта в която са определени задължения за ДДС, ведно с прилежащи лихви. Фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени стоки, се установява, че фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че с малки изключения фактурите имат подпис само на съставител, но не и за получател. В някои от фактурите е налице положен подпис, но същият не е изпълнен от РЛ или лица, работили в ЕТ по трудово правоотношение. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В практиката на приходните органи и на съда получаването на стока се установява, чрез доказателства за реалност на доставката, както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито част от фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. С оглед изложеното, решението в обжалваната му част е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Тъй като не се претендират разноски от ответната страна, такива не се присъждат. С оглед неоснователността на жалбата, разноски не се присъждат и за касатора. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,