Решение № 8426 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2011 г.

Решение № 8426 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Хайдар Хасан Амин, гражданин на Ирак, срещу решение № 134/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Савова представя доклад и превод на служебна карта на полицейски служител. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд - Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че Хайдар Хасан Амин е роден на хх.хх.хххх г. в гр. Багдад, Ирак, иракски гражданин, народност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин-сунит, женен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 5.05.2010 г. и на 25.08.2010 г., на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи обстоятелствата, на които се основава молбата му за предоставяне на закрила по ЗУБ. Въз основа на фактите от изложената от Хайдар Хасан Амин бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените към административната преписка справки с вх. № 3545/23.09.2010 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ и справка вх. № 2122/20.07.2009 г. на Министерство на външните работи, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - с. Баня с рег. № УП 296/17.09.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Хайдар Хасан Амин статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Самото позоваване в молбата на неспокойната обстановка в страната по произход и конкретно на самоубийствените атентати пред Министерството на правосъдието на Ирак от 25.10.2009 г. и 18.12.2009 г. не е достатъчно основание за уважаване на молбата на иракския гражданин за предоставяне на бежански статут. От разказаната история става ясно, че кандидатът не е имал лично участие в атентатите, а е бил само очевидец, който предвид упражняваната професия е бил на мястото на събитията. Жалбоподателят е работел като лична охрана на председателя на висшия съдебен съвет в Ирак, като неговата професия предполага и работа в рискови условия. Това обстоятелство не представлява законен повод за предоставяне на държавна закрила по реда на ЗУБ. Както неведнъж ВАС се е произнасял по сходни казуси в случая е необходимо конкретната, личната история на кандидата да обосновава нуждата и материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ. Кандидатът заявява, че през месеците януари и февруари 2010 г., което е повече от два месеца от извършените самоубийствени атентати, е получавал лични заплахи. На интервюто на 19.07.2010 г. заявява, че срещу него няма отправени лични заплахи. Освен това от информационните източници става ясно, че датата на втория атентат пред сградата на МП на Ирак е 8.12.2009 г., а не 18.12.2009 г., каквото е било твърдението на Хайдар Хасан Амин в административното производство. Ето защо, както обосновано е приел и Председателят на ДАБ при МС жалбоподателят не обосновава наличието на риск за живота или свободата му в държавата на произход. Анализът на изложените от чужденеца факти показва, че той не е бил принуден да напусне Ирак поради сериозна заплаха. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразен извода, че жалбоподателя не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и ЗУБ. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява и предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по-скоро за частични въоръжени конфликти. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. Конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. В случая за Хайдар Хасан Амин няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Жалбоподателят в молбата си и изявленията пред интервюиращият орган не съобщава факти, които представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид на това, Върховният административен съд - III отделение,