Решение № 522 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 650 от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело 2408/2022 г., Административен съд София - град (АССГ), трето отделение, 62 състав, е отменил по жалба на Кръстова вада инвест ЕООД Ревизионен акт (РА) Р-22221020006220-091-001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите и ръководител на ревизията при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение 1869/10.12.2021 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1 352,52 лева главница и 89,80 лева лихви, произтичащи от допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 9 453,24 лева на основание чл. 86 във връзка с чл. 17, ал. 2 и чл. 66 и 67 от ЗДДС върху данъчната основа, представляваща стойността на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) към MODA ITALIANA M.I.K.E., Гърция, с VIN EL801242209 и PET FOOD HELLAS МОNOПРО ПН I К Е PET FOOD HELLAS, Гърция, с VIN EL801275241, като наред с това не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 160,00 лева за извършен транспорт по фактура 2020000022 от 31.08.2020 г., с предмет транспортни услуги , издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите гр. София да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 850,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Зарева. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Ведно с касационната жалба е представена справка от Агенция Пътна инфраструктура Национално ТОЛ управление, получена по ел. път и опровергаваща, според касатора преминаването на стоките през граничните пунктове на Република България и транспортирането им до Република Гърция. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което обжалваният РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции при съобразяване материалния интерес по делото и измененията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в сила от 01.01.2016 г. Ответният по касационната жалба Кръстова вада инвест ЕООД, с ЕИК: 206166593, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, [жк], [адрес], редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. С решението си АССГ е отменил по жалба на Кръстова вада инвест ЕООД РА Р-22221020006220-091-001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1869/10.12.2021 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 1 352,52 лева главница и 89,80 лева лихви, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 9 453,24 лева на основание чл. 86 във връзка с чл. 17, ал. 2 и чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС върху данъчната основа, представляваща стойността на декларираните ВОД към MODA ITALIANA M.I.K.E., Гърция, с VIN EL801242209 и PET FOOD HELLAS МОNOПРО ПН I К Е PET FOOD HELLAS, Гърция, с VIN EL801275241, като наред с това не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 160,00 лева за извършен транспорт по фактура 2020000022 от 31.08.2020 г., с предмет транспортни услуги , издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД, с ЕИК: 205732554. С решението съдът е осъдил органът да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 850,00 лева. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизия; извършените насрещни проверки; откритата административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Република Гърция и получения в резултат отговор; събраните документи и доказателства в хода на ревизията; основанията на органите по приходите да приемат, че не са налице данни за извършени ВОД към PET FOOD HELLAS МОNOПРО ПН I К Е PET FOOD HELLAS и MODA ITALIANA M.I.K.E., като предвид обстоятелството, че доставката на стоките, предмет на издадените фактури към тези дружества, била с място на изпълнение на територията на страна, са приели, че на основание чл. 6. ал. 1. чл. 17. ал. 2 от ЗДДС същата е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС; мотивите на приходните органи да приемат, че не е налична доставка на транспортна услуга по фактурата, издадена от Димитров транспорт 2000 ЕООД по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което на ревизираното дружество не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 160,00 лева. Наред с това съдът е обсъдил и заключението по назначената по делото ССчЕ. При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, гарантиращи автентичността и валидността му, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения РА са изложени на л. 151 (гръб) и сл. от първоинстанционното дело (стр. 8 и сл. от решението на административния съд). Систематизирани за целите на настоящото изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. С оглед естеството на спора дали през ревизирания период по процесните фактури Кръстова вада инвест ЕООД е извършило ВОД на стоки за държава в ЕС Република Гърция, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) за доказване на неговото извършване. 2.Прието е, че съгласно чл. 45. т. 2., б. б от ППЗДДС когато транспортът на процесните стоки до Република Гърция е осъществен от трети лица за сметка на доставчика, то документът, доказващ изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, е транспортен документ. В тази връзка за безспорно установено е прието обстоятелството, че транспортът на стоката до Република Гърция е осъществен от трети лица за сметка на доставчика, като в съответствие с горецитираната разпоредба е налице представен транспортен документ ЧМР. 3. Предвид изложеното за неоснователни са приети изводите на органите по приходите по отношение съдържанието на представените потвърждения за получаване на стоката в Република Гърция, тъй като този документ е изискуем само в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, какъвто несъмнено не е бил конкретният случай. Освен това е прието, че липсващите данни в представените потвърждения не могат да се вменят във вина на ревизиращото лице, предвид отсъствието на законово изискване за представянето на този вид документи. Същите изводи били относими и по отношение на липсата на съществуваща информация за налични обекти на дружествата купувачи, установена при осъществени проверки от гръцката администрация, тъй като за дружеството не съществувало задължение за извършване на подобна проверка преди осъществяване на доставката, а само такава, касаеща валидността на регистрацията по ДДС в ЕС. 4. На следващо място са отхвърлени и изводите на органа относно сключения между РЛ и Димитров Транспорт 2000 ЕООД договор от 31.08.2020 г. Въпреки установяванията, че процесните доставки са извършени преди сключването на този договор, съдът е приел, че при съобразяване динамиката на търговските правоотношения, превозният договор се сключва неформално, като за доказването на наличието на превозно отношение служат издадените при съответния превоз товарителници, каквито в случая също били налице. 5. Наред с изложеното за неоснователни са приети и мотивите на органа за липсата на данни за преминаване на посочените в ЧМР превозни средства през някои от граничните пунктове на РБ в посока Гърция, тъй като съгласно справка на МВР товарните автомобили с рег. [рег. номер] и рег. [рег. номер], посочени в ЧМР, са преминали границата на РБ при ГКПП Кулата на датата на доставките на стоките в Република Гърция, а именно на 20.08.2020 г. и на 26.08.2020 г., като по-късно същия ден са се върнали от същото ГКПП на територията на Р България. Посочените автомобили според съда били отбелязани и при продажбите на инвойс 1000000001 и 1000000002. Наред с това в справката било отбелязано и лицето, шофирало автомобилите - Ц. Ц., датата и часа на преминаване. В тази връзка съдът е счел, че липсата на ангажирани доказателства за собствеността върху товарните автомобили и направените при превоза разходи не разколебават извода за преминаването на превозните средства през границата на РБ отново по причина, че за РЛ липсва законово задължение да изследва тези обстоятелства и да подлага на анализ дейността и начина на работа на самия превозвач и неговите контрагенти. 6. На следващо място е прието, че Кръстова вада инвест ЕООД е представило транспортни документи: а) ЧМР, съставени в съответствие с изискванията на чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ползващ се с материална доказателствена сила по отношение на транспорта на стоките, както и б) потвърждение за получаване на стоките, като от събраните по делото писмени доказателства се установявало, че стоките с предмет ВОД към гръцките дружества са транспортирани от Димитров Транспорт 2020 ЕООД, с последващ превозвач Александрова Лоджистикс ЕООД, от името и за сметка на РЛ. 7. Прието е, че приложените по делото международни товарителници съдържат всички необходими реквизити - място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, както и са вписани, превозвача, изпращача и получателя. В същите била налична, според съда, информация за дата и място на получаване на стоките, подписи на лицето, получило стоката, а също и печат на дружеството получател, като освен това международните товарителници били подписани и подпечатани, както от изпращача, така и от превозвача обстоятелство, удостоверяващо, че стоката е получена от получателя и се ползва с формална доказателствена сила, че изявлението за това изхожда именно от представляващия получателя. 8. Наред с изложеното, съдът, съобразявайки заключението по назначената ССчЕ е приел за необосновани твърденията на органа за липса на доказателства за плащане по процесните ВОД. 9. На следващо място съдът, при анализ на становището на СЕС в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, е приел, че в конкретния казус не са налице данни РЛ, в качеството си на доставчик на стоки в режим на ВОД, да не е положило в достатъчна степен грижа, за да се увери, че с конкретните доставки не участва в измамна схема с ДДС, като е отхвърлил изводите на приходните органи в обратната посока с мотиви, че е необичайно дружеството търговец да бъде задължено да извършва цялостно разследване търговската дейност на своите контрахенти, запознаване с търговските им практики в други държави и изискване от същите да представят доказателства за стоящи извън неговия обхват на правоотношения обстоятелства. 10. В тази връзка предвид липсата на данни ревизираното лице да е било недобросъвестно по смисъла на Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-273/11 г., както и доколкото същото е доказало извършването на ВОД на стоки за държава в ЕС Република Гърция, решаващият съд е приел, че незаконосъобразно приходните органи са преценили, че процесните доставки са изпълнени на територията на страната, което било предпоставка за облагането им със ставка 20%, вместо да приложат нулева ставка на данъка. 11. Идентични са изводите на съда и по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 160,00 лева за извършен транспорт по фактура 2020000022 от 31.08.2020 г., във връзка с осъществените ВОД, издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД. Според съда ангажираните от Кръстова вада инвест ЕООД доказателства, установяващи транспортирането на стоките от Република България до Република Гърция, водят до несъмнения извод, че транспортната услуга е реално извършена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД, като именно в тази връзка били и изложените по-горе мотиви. Предвид наличието на реално осъществена доставка на стока/услуга, според съда налице били и предпоставките за възникване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респективно - по чл. 168, б. а от Директива 2006/112/ЕС. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и основателност на жалбата на Кръстова вада инвест ЕООД. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, но неправилно. Основните оплаквания в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. София за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. По същество касационният жалбоподател оспорва наличието на реално извършени ВОД на стоки за държава в ЕС Република Гърция от страна на Кръстова вада инвест ЕООД. Изложени са аргументи, че съдът не е взел предвид фактите, сочещи недобросъвестното участие на ревизираното лице в извършването на измама чрез деклариране на фиктивни доставки в режим на ВОД, а именно: непълноти в съдържанието на представените ЧМР и писмени потвърждения, липсата на документирани облигационни отношения с гръцките получатели и установената взаимообвързаност на дейността на контрагентите и на превозвача по процесиите ВОД, като в тази връзка е направено позоваване на Решение на СЕС по дело С-273/11. Предвид тези обстоятелства според касатора представените по делото банкови извлечения и констатациите в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) за изплащане стойността на процесните инвойси не следвало да се приемат за категорично доказателство за възмездния характер и реалността на доставките. Ведно с касационната жалба е представена и справка от Агенция Пътна инфраструктура Национално ТОЛ управление, получена по ел. път, съгласно която описаните в ЧМР товарни автомобили са се движили по маршрути на територията на България по времето, когато е следвало да бъдат извън страната обстоятелство, опровергаващо преминаването на стоките през граничните пунктове на Република България и транспортирането им до Република Гърция. Като доказателства са представени и издадени ревизионни актове и доклади на ПАНАЙОТИС ФУУДС ЕООД, ЕИК 205947464 при сходни/аналогични/ доставки и същите превозвачи. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Затова и използването на косвени доказателства /каквито са използвани от касатора като ответник в първоинстанционното производство/ не е несъвместимо с процесуалната активност, осигуряваща защита срещу оспорването на РА. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите по време редакции на чл. 45 от ЗДДС, т. 2 /до новелата от ДВ бр. 25 от 2020 г. / включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС предвид представените от Кръстова вада инвест ЕООД фактури за транспортни услуги, издадени от "ДИМИТРОВ ТРАНСПОРТ 2020" ЕООД. По отношение на представените ЧМР следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г , в товарителницата следва да се впише място и дата на приемане на стоката за превоз и място на доставянето й. В процесните ЧМР подобни данни не се съдържат, а само е посочено място на товарене София, България и място на разтоварване, Тесалоники, Гърция, като не се конкретизирани, както обектът, от който се товари, така и обектът, на който се разтоварват стоките. Наред с това във всички товарителници са поставени печати на изпращач, превозвач и получател, но няма данни кои са лицата, подписали се за изпращач и съответно получател. Основателни са доводите в касационната жалба, че АССГ не е коментирал резултата от приобщената в хода на ревизията информация, получена от данъчната администрация на Гърция по искания за предоставяне на информация съгласно Регламент 904/2010, изменен с Регламент /ЕС/ 2017/2454 но Съвета от 5 декември 2017 г. Относно получателя MODA ITALIANA M. I. K. E. е установено, че е представляван от собственика А. А., български гражданин. Последният е декларирал адреса на дружеството и като адрес за местоживеене, но при направените проверки не е открит. Идентичен е резултатът от проверките на другия получател PET FООD HELLAS, който е дерегистриран за облагане с ДДС, не се намира на посочения адрес и въпреки многократните опити не е осъществена връзка с негов представляващ или пълномощник. Управител и на това дружество е А. А.. Двете дружества са регистрирани на един и същ адрес в гр. Солун [адрес], и са дерегистрирани за облагане, считано от 03.11.2020 г. В случая MODA ITALIANA M. I. K. E. е било регистрирано за облагане с ДДС за времето от 31.10.2019 г. до 03.11.2020 г., а PET FООD HELLAS за времето от 21.12.2019 г. до 03.11.2020 г. Относно механизма на поръчките няма данни как са осъществени контакти с клиентите, как са правени поръчките и по какъв начин е договорена тяхната цена. Липсва кореспонденция между страните, включително по електронен път. При проверка на доставчиците на процесните стоки е установено безспорно, че се касае за внос от Китай. Доставчиците са дали обяснение, че стоките са пристигнали в контейнери на пристанище Пирея, Атина Гърция. В противоречие с икономическата логика е по какви съображения е било необходимо тези стоки да бъдат транспортирани от Гърция до България и след това обратно да бъдат върнати в Гърция. Решаващият съд се е изградил изводите си относно датите на излизане от България и съответно влизане в страната на моторните превозни средства, с които е извършван транспорта, на удостоверение, представено в съдебното производство от Кръстова вада инвест ЕООД. Посочил е, че данните в удостоверението не съответстват на данните, представени в хода на ревизията от Агенция Пътна инфраструктура , без да са изложени мотиви защо не се приема информацията от Агенция Пътна инфраструктура , в която подробно е описано местоположението на превозните средства за процесния период. Административният съд се е позовал на Решение на СЕС по дело С-492/13. От друга страна, видно от мотивите на Решение от 18 ноември 2010 г. на СЕС по ДелоС-84/2009, т. 44, за да се определи една сделка като ВОП, което е корелативно свързано с ВОД, е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали придобитата стока действително е напуснала територията на държавата членка на доставката. В практиката си СЕС многократно се е произнасял за това, че прилагането на законодателството на общността не може да бъде разширено, за да обхване злоупотребите на икономическите оператори. Напротив, целта е да се предотврати извършването на операции, които не са в рамките на обичайните търговски сделки, а единствено с цел злоупотреба с предимствата, предвидени в Общността. В процесния случай е налице съвкупност от факти и обстоятелства, които навеждат на извод за формално прилагане на условията за данъчно предимство. Без да са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка по ВОД в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е в съответствие с материалния закон, а отмяната от АССГ на процесния РА неправилна. След като не е доказано транспортиране на стоките извън територията на страната, недоказано се явява и ползването на услугите на превозвача. В съдебната практика по аналогична фактическа обстановка са решения 5413 от 22.05.2023г. по адм.д. 11440/2022г. на ВАС, VІІІ-мо отделение, и 4126 от 19.04.2023г. по адм.д. 908/2023г. на ВАС, първо отделение. След като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Кръстова вада инвест ЕООД, против ревизионен акт Р-22221020006220-091-001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите и ръководител на ревизията при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 1869/10.12.2021 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1 352,52 лева главница и 89,80 лева лихви, произтичащи от допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 9 453,24 лева на основание чл. 86 във връзка с чл. 17, ал. 2 и чл. 66 и 67 от ЗДДС и непризнато право на ДДС в размер на 160лв. по фактура 2020000022 от 31.08.2020 г., с предмет транспортни услуги , издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д ОДОП София, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 2 432,66лв., включващо 66,12лв. заплатена държавна такса и по 1 183,27лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,