Решение № 359 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2020 г.

Решение № 359 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоилова от [населено място], чрез процесуален представител адв. Тодоров, срещу решение № 209/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3932/2019 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователен предявените по реда на ЗОДОВ от С. Стоилова от [населено място] срещу Община Горна Оряховица искове, за присъждане на обезщетение за периода 2016 г. – 2017 г. в размер на 759, 86 лева за причинени имуществени вреди и обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия по връчване на административен акт и съобщаване на невалидна сметка, ведно със законната лихва върху главницата на всеки от исковете от датата на деликта до окончателното й изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковите претенции. Ответникът – Община Горна Оряховица оспорва касационната жалба в представено по делото становище. По същество, иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. В условията на алтернативност моли исковата претенция за неимуществени вреди да бъде намалена поради завишеност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. По основателността й съдът приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба от С. Стоилова, с която на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове срещу Община Горна Оряховица, както следва: за присъждане на обезщетение за периода 2016 г. – 2017 г. в размер на 759, 86 лева за причинени имуществени вреди и 5 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие на длъжностни лица от общинската администрация във връзка с предприемане на принудително изпълнение на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), без да е приключило производството по издаване на акта със съобщаването му на адресата, чрез възлагане и изпращане на изпълнителното основание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Обжалваното решението е постановено при повторно разглеждане на спора по делото, след като с решение № 5047/04.04.2019 г. по адм. д. № 5695/2018 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 660/06.02.2018 г. по адм. д. № 10515/2017 г. по описа на АССГ(първоначално постановеното по спора), с което е отхвърлена исковата молба на С. Стоилова срещу Община Горна Оряховица и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт, постановен от ВАС. В изпълнение на указанията на касационната инстанция, първоинстанционният съд е изискал от ищцата уточнение на имуществените й вреди и тя е посочила като такива - разноски по изпълнително дело в размер на 15. 00 лева; такси по тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ в размер на 211. ЗЗ лева; такса за обслужване на запор в размер на 20. 00 лева; превод запор комисионна в размер на 5. 00 лева; такси превод в размер на 4. 40 лева; превод запор комисионна в размер на 1. 99 лева; запорно съобщение в размер на 25. 00 лева; за социален асистент - 477. 14 лева. По съществото на спора, административният съд е приел следното за установено от фактическа страна: С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 473-1/03.12.2015 г. за недвижим имот, представляващ къща, земя и второстепенна сграда, находящ се в [населено място], [община], на ищцата са установени задължения за довнасяне за данък върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци в размер на 334, 85 лева и лихва за просрочие, изчислена към 03.12.2015 г., в размер на 233, 68 лева, които е следвало да се внесат по посочена в акта банкова сметка. Издаденият акт е бил изпратен по пощата по постоянен и настоящ адрес на ищцата, като видно от приложената по делото обратна разписка "пратката не е потърсена от получателя", както и чрез публикуване на интернет страницата на Община Горна Оряховица. Установено е, че ищцата е узнала за акта при връчването й на призовка за принудително изпълнение изх. № 13251/04.08.2016 г. от ЧСИ Глушкова, в която е посочено, че е образувано изпълнително дело № 20167300400445 въз основа на Акт № 473-1/03.12.2015 г., издаден от Община Горна Оряховица. Тогава Стоилова научила за задълженията й по издадения акт, както и за наложената възбрана върху недвижимия й имот, находящ се в [населено място]. С жалба вх. № 94 Ж-148/03.10.2016 г. в Община Горна Оряховица, Стоилова обжалвала акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 473-1/03.12.2015 г., и с решение № РД94 Ж-148/1/01.12.2016 г. директорът на дирекция "Местни приходи" на Община Горна Оряховица изменил акта в частта, с която е определен размерът на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. и е отменил частично акта за главницата и за лихвите като погасени по давност, като с писмо изх. № Р ДО 100-1676/01.12.2016 г, кметът на Община Горна Оряховица е поискал от ЧСИ Глушкова изпълнително дело № 20167300400445 срещу длъжника Стоилова да бъде спряно до момента на установяване на новите размери на задължението. Видно от приложени два броя платежни нареждания, на 12.12.2016 г. ищцата е внесла по банкова сметка, с титуляр Община Горна Оряховица, сумите в размер на 116, 40 лева и 64, 09 лева, с посочено основание за плащане "решение РД 94-Ж-148-1/01.12.2016 г. ". На 02.08.2017 г. на "Банка Пиреус България" АД е изпратено запорно съобщение изх. № 11367/27.07.2017 г. от ЧСИ Глушкова за наложен запор върху банковите сметки на длъжника Стоилова до размера на сумата от 438. 68 лева по образувано изпълнително дело № 20167300400445. Във връзка с така наложения запор ищцата е подала до кмета на Община Горна Оряховица жалба с вх. № 94 Ж-151/11.09.2017 г., в която е поискала да се прекрати производството по принудително изпълнение на публичните вземания и е посочила, че на 12.12.2016 г. е изплатила публичните си задължения, както и че не й е връчвана покана за доброволно изпълнение. С писмо изх. № РД 94 Ж-151-1/19.09.2017 г., връчено на Стоилова на 23.09.2017 г., кметът е уведомил ищцата, че ЧСИ е уведомен с молба вх. № 11653/12.12.2016 г. за актуалния размер на дълга й, след влизане в сила на Решение № РД 94 Ж-148/1/01.12.2016 г., както и че предвид липса на постъпили плащания по актуалната банкова сметка на Община Горна Оряховица, на 28.04.2017 г. е изпратена молба до ЧСИ за възобновяване на изпълнителното производство, наложени са два запора по банковите сметки на ищцата и след извършено разпределение, частният съдебен изпълнител е превел на общината дължимите суми, при което на 29.08.2017 г. е изпратена молба за прекратяване на изпълнителното производство, което е прекратено на 04.09.2017 г. В писмото е посочено още, че плащанията от ищцата на 12.12.2016 г. са извършени по вече закрита сметка на Община Горна Оряховица в "Уни Кредит Булбанк" АД, като от 01.09.2016 г. банковата сметка за заплащане на задължения за местни данъци и такси е открита в "Първа инвестиционна банка" АД. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания с писмо от 16.05.2019 г. ЧСИ Глушкова е посочила, че по банкова сметка на ЧСИ са постъпили следните суми: на 02.08.2017 г. - 438, 68 лв. от запор върху банкова сметка на ищцата в Юробанк България АД и на 09.08.2017 г. - 438, 64 лв. от запор върху банковите й сметки в Банка Пиреос България АД. По разпореждане на ЧСИ след удовлетворяване на взискателя (вкл. присъединения) остатъкът, явяващ се надвнесена сума (390, 12 лв.) е възстановен на Стоилова на 05.01.2018 г. по банковата й сметка в Банка Пиреос България АД. С представено на 10.10.2019 г. в съдебно заседание писмено уточнение ищцата е посочила, че надплатената от нея сума е 359, 99 лв. след приспадане на възстановената й от ЧСИ сума в размер на 390, 12 лв. По отношение на неимуществените вреди е установено, че в амбулаторен лист от 29.09.2017 г. е посочена диагноза [диагноза] със симптоми от около един месец. Прегледът е извършен въз основа на направление от 01.09.2017 г., като обективното състояние е описано така: напрегната, потисната, с нарушена концентрация, оплаквания от замаяност, на моменти е по раздразнителна, с дисфорична готовност. Предписана е терапия със Сероксат и Клонарекс. В амбулаторен лист от 18.01.2018 г. е посочена диагноза [диагноза] със симптоми от около пет месеца. Представен е и амбулаторен лист № 000553 от 24.04.2019 г., попълнен от д-р А. Карадалиев, в който за С. Стоилова е посочена диагноза: [диагноза]. Обективното състояние е описано така: флуктуиране на състоянието с епизоди на изразена лабилност на настроението, поява на панически кризи и хипохондрични идеи, персистиращи страхови изживявания, които описва като страх от отмъщение от страна на общински служители в община Г. Оряховица. В деня на прегледа е предписана терапия със Сероксат и Клонарекс. Както в амбулаторния лист от 18.01.2018 г. и в този е посочено, че пациента е отказал диспансеризация. Видно от съдържанието на описаните амбулаторни листове първоначално определената доза за предписаните на ищцата лекарства - Сероксат и Клонарекс в хода на лечението от 29.09.2017 г. до 24.04.2019 г. не е променяна. От свидетелските показания на разпитаните свидетели К. Николова и С. Иванов е установено, че е изпаднала в състояние, в което само плачела и не се е хранела, не е спала и била като парализирана което продължило 6 месеца, като й били давани лекарства през това време, също така развила [заболяване] - живеела с мисълта, че общината ще й направи зло и имала големи притеснения във връзка с погасяването на кредитите си. Въз основа на установеното съдът приел, че първата предпоставка за уважаване на исковете за имуществени и за неимуществени вреди е налице, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Община Горна Оряховица изразяващи се в незаконосъобразно действие във връзка с връчването на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 473-1/03.12.2015 г. и незаконосъобразни действия на длъжностно лице при Община Горна Оряховица по посочване на невалидна сметка на общината при постановяване на 01.12.2016 г. на решението по възражението срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК. По отношение на другите предпоставки за ангажирането на отговорността на държавата и общините – вреда и причинно–следствена връзка приел, че не са налице. Изложил съображения, че посочените разноски са направени в хода на изпълнителното производство, образувано след незаконосъобразното връчване на акта, поради което не са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното действие. Направил извод, че твърдените вреди претърпени от ищцата не са непосредствени, тъй като не са възникнали веднага след извършване на незаконосъобразното действие, както и че липсва причинна връзка, тъй като същите не са преки. В заключение, съдът е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на установените по делото незаконосъобразни действия са неоснователни. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като частично неправилно. По иска за имуществени вреди: Неправилен е изводът на съда, че в конкретния случай, не са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Необосновано и неправилно, съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между установените незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица при Община Горна Оряховица и част от претендираните от ищцата като претърпени имуществени вреди. Уважаването на иска по чл. 1 ЗОДОВ изисква причинната връзка между вредоносния акт и вредата да е пряка и непосредствена. Пряка означава да произтича директно от незаконосъобразния акт, а непосредствена означава, незаконосъобразният акт и вредата да са в съотношение причина – следствие. В конкретния случай се разкрива такава пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като заплатените от ищцата такси и разноски по съдебно-изпълнителното производство и комисионните и таксите, взета от "Пиреос банк България"АД и Пощенска банка, са резултат именно от установените от съда ( решение на ВАС № 5047/04.04.2019 г. - по адм. д. № 5695/18 г.) незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Горна Оряховица по надлежното съобщаване на ищцата на Акта, от който произтичат задълженията й, изпращането му на съдебен изпълнител за принудителното му изпълнение, без да е връчен на длъжника, както и от непосочването на актуалната сметка на общината в решението на директора на дирекция "Местни приходи", с което частично е уважена жалбата на Стоилова срещу акта. Връзката е пряка и непосредствена, тъй като ако длъжностните лица в общинската администрация не бяха допуснали посочените незаконосъобразни действия и бездействия, не би се стигнало до образуване на изпълнително производство срещу Стоилова, респективно до направата на разходи от нейна страна за такси и разноски по изпълнителното производство и банкови такси и комисионни във връзка с наложените от съдебния изпълнител запори. Основание за този извод е установеното поведение на ищцата след решението на директора на Дирекция "Местни приходи" на Община Горна Оряховица по жалбата й срещу акта. Веднага след като й е съобщено решението, Стоилова е заплатила определения й с него размер на задълженията към общината, но плащането не е отчетено поради промяна в сметката на общината, която промяна не й е съобщена от длъжностните лица на последната. От събраните по делото документи (извлечение от сметката на ищцата в Постбанк към 02.08.17 г. ( лист 25 от делото), извлечение от сметката на ищцата от Пиреус банк към 31.08.17 г. ( лист 26 от делото), запорно съобщение до трето задължено лице изх. № 11367/27.07.2017 г. на ЧСИ рег. № 730, район на действие - Окръжен съд Велико Търново ( лист 24 от делото), в което са описани дължимите от ищцата суми по изпълнителното дело и основанията за тях, както и писмения отговор на ЧСИ с вх. № 15434/21.05.19 г., постъпил по дело № 3932/19 г.) се установява, че доказаният размер на имуществените вреди претърпени от ищцата е 278, 32 лева, изразяващи се в 15 лв. разноски по изпълнителното дело, 211, ЗЗ лева такси по тарифата към ЗЧСИ, претендираната левова равностойност в размер на 1, 99 лв. на 1, 12 евро комисионна превод, взета от Пиреос банк, претендираната левова равностойност в размер на 25 лева на 12, 78 евро такса за запорно съобщение, събрана от същата банка, такса комисионна в размер на 20 лева за обслужване на запор, взета от Постбанк, както и такса в размер на 5 лева за издаден превод за запор от същата банка. Правилно, административният съд е преценил, че не е налице причинно-следствена връзка между установените незаконосъобразни дейстивя и бездействия на длъжностните лица на Община Горна Оряховица и претендираните от ищцата суми, направени за социален асистент. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд, в частта, в която е отхвърлил иска на Стоилова за обезщетяване на имуществените й вреди за сумата от 278, 32 лева ведно със законната лихва върху тази сума, поради което решението в тази част следва да се отмени, а вместо това искът се уважи до посочения размер. За разликата над тази сума до пълният размер от 759, 86 лева на претендираните имуществени вреди, първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди. По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди: Съгласно чл. 4 от ЗДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно, ищцата е претърпяла негативни емоционално-психически преживявания, граничещи със стрес, настъпили в резултат на установените по делото незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на ответника. Периодът, за който се твърди, че са настъпили неимуществените вреди, е посочен в исковата молба по следния начин - 2016-2017 година. Също така от исковата молба се установява, че ищцата е разбрала за проблема на 20.09.2016 г. от изпратеното й писмо от ЧСИ М. Глушкова, поради което съдът приема, че именно това е началната дата на периода, през който ищцата е изживяла стреса. Крайната дата следва да е датата на подаване на исковата молба, тъй като се установи, че изпълнителното производство е прекратено след подаване на исковата молба. Тоест, периодът на претърпените неимуществени вреди се определя от 20.09.2016 г. до 18.09.2017 година, тоест, приблизително една календарна година. С оглед характера, интензитетът и времетраенето им, съдът намира, че сумата от 500 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от С. Стоилова неимуществени вреди. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че следва да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 500 лева ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до изплащането й, а вместо това уважи иска до този размер ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението. За разликата над сумата от 500 лева, първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на ищцата ( касационен жалбоподател в настоящото производство) следва да се присъдят направените разноски за държавни такси, които са в общ размер на 20 лева, както и 70 лева разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част на исковете. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,