Решение № 5283 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1024/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Е. Е. Пехливанова , [населено място], представляван и от процесуален представител адвокат Велков срещу решение 272 от 8.11.2023 година, постановено по административно дело 223 от 2023 година на Административен съд Смолян, с което решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение 54/3/3110955/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх.01-6500/8487#20 от 9.5.2023 година. Твърди се неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебния акт като се постанови решение по същество, с което се отмени и решението за финансова корекция. Претендират се разноски. Изложеното се поддържа в представена по делото писмена защита от 16.4.2024 година. Няма постъпили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 54/3/3110955/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх.01-6500/8487#20 от 9.5.2023 година, с което е била определена такава в размер на 104331,59 лв. на касатора - търговец, поради неизпълнение на заложения бизнес план и установяване в размер само на 2,56% за пълните финансови години 2016,2017 и 2018 г. Съдът е разгледал много подробно изложените оплаквания, провел е надлежно съдебно производство и е извел от фактическа и правна страна неизпълнение на заложен от самия жалбоподател бизнесплан и правилно приложение на разпоредбите, касаещи финансовата корекция. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които по смисъла на чл.209 т.3 пр.2 от АПК да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е разпределил доказателствената тежест, събрал е необходимите доказателства, допуснал е поисканите такива и е осигурил на страните възможности да докажат твърденията си. Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Съдът правилно от фактическа страна е посочил, че изложените доводи за настъпили фосмажорни обстоятелства твърдения за извършвани строителни работи в близост, затваряне на улици и др. са неотносими към определението за фосмажор /извънредност/, която да е съобщена, анализирана и отнесена към изпълнението на заложените показатели за всичките три години. Посоченият процент 2,56% показва почти пълно неизпълнение на изискванията, липса на каквато и да било организация или опит за такава при използване на къщата за гости. Правилно е съобразеното и, че вместо посочените 3 лица заети, осигурени и наети на трудови договори, е било установено при проверката наето само едно лице. В касационната жалба не са развити или посочени други, различни основания на поставените спорни въпроси. Сочената и приложена съдебна практика се споделя, но същата е постановена при определена фактическа обстановка, която няма как да бъде отнесена към настоящите факти по делото. Първоинстанционният съд много подробно и ясно е изложил фактическите и правни основания за постановяване на съдебното решение и следва то да бъде оставено в сила като се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и се извърши препращане към мотивите на първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение