Решение № 12154 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2012 г.

Решение № 12154 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение, по адм. дело № 3222/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав, с което е отменена заповед № ЛС 00-50/10.04.2006 г. на Изпълнителния директор на ИАРА като незаконосъобразна. Твърди, че неправилно съдът е приел, че процесната заповед е постановена при неизпълнение на императивните изисквания на чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като такива били изискани, но по вина на служителя не били дадени. На следващо място счита, че неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е немотивирана, тъй като в шест точки подробно били описани действията, с които служителката не е изпълнила служебните си задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Владимирова срещу посочената по-горе заповед. Ответникът Таисия Юриевна Владимирова, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил № ЛС 00-50/10.04.2006 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл на Владимирова - главен счетоводител в отдел "Финанси, бюджет управление на собствеността", дирекция "ФСДПАО" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразени в това, че същата не съдържа задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, освен това в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 ЗДСЛ наказаният служител не бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган и на последно място наложеното наказание е извън предвидените в чл. 94 ЗДСл преклузивни срокове. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая оспорената заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл изискваща в отношение на кумулативност дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая, от административната преписка е установено, че с писмо вх. № 246 от 30.01.2006 г., връчено й на същата дата Владимирова е поканена от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения на основание чл. 93 от ЗДСл до 01.02.2006 г. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е постановена на 10.04.2006 г., а от представените шест броя болнични листове се установява, че Владимирова от 31.01.2006 г. до 23.05.2006 г. е ползвала отпуск по болест. Правилно, въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 93, ал. 3 ЗДСл и недаването на обяснения не е по вина на държавния служител. Същевременно по преписката липсват данни Владимирова да е била поканена и надлежно изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, при което правилно съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 93, ал. 2 ЗДСл и само на това основание заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Настоящият състав намира, че решението на СГС е законосъобразно - налице са предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗДСл при което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид цитираната разпоредба не е следвало съдът да обсъжда незаконосъобразността на заповедта на други основания, но това не води до неправилност на решението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение