Решение № 11864 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8253/2014 г.

Решение № 11864 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8253/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ПП "Български демократически форум" със седалище и адрес: гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 2, ет. 4, ап. 10, подадена чрез председателя и представляваща партията Жаклин Ваклуш Толева, и ПП "Демократи за силна България" със седалище и адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 18, подадена чрез председателя и представляващ партията Радан Миленов Кънев, против решение № 5528/23.04.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 13605/2013 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ на министъра на финансите за отпускане на държавна субсидия, обективиран в писмо изх. № 09-00-5 от 09.09.2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното от касаторите: Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 26 от Закона за политическите партии /ЗПП/, която е тълкувал стеснително. Такова тълкуване, изключващо правото на финансиране на партии, избрали да участват в последните парламентарни избори в коалиция, а не самостоятелно, е дискриминационно. В мотивите на решението не е обсъден основният им довод за липсата на равнопоставеност между партиите, а не между партиите и коалициите. В тази връзка се прави позоваване на решение № 1 по конст. д. № 5/2009 г. и решение № 4 по конст. д. № 4/2011 г., обявяващо за противоконституционна уредбата на чл. 79, ал. 2, т. 1, букви "а" и "б" и т. 2, буква "б" ИК в частта относно думите "две на сто". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се разпореди изплащането на държавна субсидия. Ответникът по касационната жалба - министърът на финансите оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Любляна Чавдарова - Калейн. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок против подлежащо на касационно оспорване съдебно решение и от надлежни страни, за които същото е неблагоприятно, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е бил отказ на министъра на финансите за отпускане на държавна субсидия, обективиран в писмо изх. № 09-00-5 от 09.09.2013 г., постановен по подаденото заявление от ПП "Български демократически форум" и ПП "Демократи за силна България" изх. № 02-14-09/29.08.2013 г. За да отхвърли като неоснователна жалбата на двете политически партии, тричленният състав на Върховния административен съд е приел следното в мотивите на своето решение: Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че Коалиция "Демократи за силна България и Български демократичен форум" /ДСБ, БДФ/ е регистрирана в ЦИК с решение № 2347-НС от 01.04.2013 г. за участие в изборите за народни представители, проведени на 13.05.2013 г. и е получила 2.93 % действителни гласове. В чл. 25, ал. 1 от ЗПП са предвидени три кумулативно изисквани предпоставки за предоставяне на държавна субсидия на политическа партия или коалиция - да е регистрирана в ЦИК за участие в избори; да е участвала в последните парламентарни избори; да има избрани народни представители. По отношение на Коалицията ДСБ и БДФ не е налице третата предпоставка. В чл. 26 от същия закон е регламентирано отпускането на държавна субсидия ежегодно само на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. Нормата не предвижда отпускане ежегодно на държавна субсидия на коалициите от партии, участвали в парламентарни избори, непредставени в Народното събрание, и получили същия процент действителни гласове. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 26 от ЗПП тъй като я е тълкувал стеснително. Волята на законодателя е ясно изразена и не се нуждае от стеснително или разширително тълкуване. В тази връзка първоинстанционния съд се е позовал на обсъжданията на проекта за изменение и допълнение на ЗПП № 154-901-26 от 25.02.2011 г., предлагащ нова алинея 3 на чл. 26, отговаряща на тълкуването, предложено от жалбоподателите, но неприето. Партиите и коалициите са равнопоставени при участието им в изборния процес. Както посочват самите жалбоподатели в своята касационна жалба, коалициите са форма, начин на участие в изборите. За тях законът не изисква охранително производство при създаването или прекратяването им и те нямат самостоятелни банкови сметки за приходите и разходите в предизборната кампания, а ползват сметка на някоя от съставящите я партии. Именно поради тази причина се третират в законодателството, регламентиращо отпускането на държавни субсидии, по различен начин от политическите партии, т. е. след приключването на изборите. Получаването на повече от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори от една политическа партия очевидно за законодателя не е еднозначно на получаване на повече от 2% от коалиция, включваща две партии или казано по друг начин на резултата, който би се получил, ако процентите се разделят на броя на участващите в коалицията партии. Решението за това дали политическата партия да участва самостоятелно или в коалиция на изборите се взема от нейното ръководство. В този смисъл не може да се приеме, че нормата на чл. 26 от ЗПП е дискриминационна по отношение на политическите партии, които са решили да участват в изборите в коалиция, а не самостоятелно. Нормата на чл. 79, ал. 2, т. 1 от ИК (отм.) регламентира възстановяването на внесен депозит за участие в изборите и следователно е свързана с участието в изборния процес, но не и с финансирането на дейността на политическите партии. Поради това решение № 4 на Конституционния съд по конст. д. № 4/2011 г., на което касаторите се позовават, е неотносимо към законосъобразността на оспорения административен акт. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изцяло изложеното в мотивите на решение № 8430/19.06.2014 г. по адм. д. № 4969/2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия. Това се отнася и до второто решение на Конституционния съд, на което има позоваване в касационната жалба - № 1 по конст. д. № 5/2009, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗИНП. В мотивите на решението е посочено следното: "Равенството в избирателното право по чл. 10 от Конституцията изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор за Народно събрание. Това означава всеки избирател да има равни права при отчитане на гласа му за резултатите от изборите. Същото се отнася и за всеки избираем. Недопустимо е с оглед конституционното изискване за равенство в избирателното право условията за избор на един кандидат да бъдат различни от условията за избор на друг. С въведената по-висока бариера при избора на кандидат от коалиция в сравнение с бариерата на кандидат, който се явява чрез избирателна бюлетина на една отделна партия, законът установява именно такова различие. " Поради така изложените съображения, решението на Върховния административен съд, четвърто отделение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия