Решение № 15003 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2009 г.

ВАСI отделение09.12.2009 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 14.05.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 805/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15003 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Металснаб 96" - АД - гр. София, подадена чрез представляващия дружеството Александър Иванов Кашукеев, срещу решение № 36 от 14.05.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 805/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 803204/3.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 29/9.01.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 197 006.45 лв. за данъчния период м. 01.2008 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с необсъждането на всички събрани по делото доказателства, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, обжалваното решение е постановено в противоречие с правната норма на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Дължимите от получателя на авансовото плащане услуги ще бъдат предоставени в течението на един продължителен бъдещ период. Моментът на тяхното извършване е правно ирелевантен. Целите, за които е създадено дружеството "Металснаб 96" - АД, не са неизменна константа. Не е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Договорът е сключен с цел реализиране на бъдещ икономически проект, свързан с продажба на произведената от вятърния парк електроенергия. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част и да се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Минкова и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е бил Ревизионен акт № 803204/3.11.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 29/9.01.09 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 197 006.45 лв. за данъчния период м. 01.2008 г. по фактура № 2/10.01.08 г., издадена на Владилен Иванов Миланов, на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За да отхвърли жалбата на "Металснаб 96" - АД срещу обжалваната част от РА, съдът е изложил следните съображения: Видно от предмета на договора, във връзка с който е издадена процесната фактура, същият е за извършване на консултантски услуги във връзка с изграждането на Вятърен парк Вършец. Не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, че този обект по някакъв начин е свързан с осъществяваната от него стопанска дейност. Дружеството е създадено за закупуване на акции и търговски дружества. Не са представени доказателства за това да е осъществена услуга в изпълнение на договора и дружеството да се е възползвало от нея. По делото е установено, че е регистрирано дружество "Вятърен парк Вършец", което е закупило земи по НА № 355/06 г. Правилно органът по приходите е приел, че услугите по договора са предназначени за безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Касационната жалба е неоснователна. Във фактура № 2/10.01.08 г. е посочено като основание за издаването й "правни услуги съгласно договор от 7.01.2008 г." Жалбоподателят твърди, че това е договорът от 7.01.2008 г. за възлагане на дейности по консултиране и правна защита във връзка с изграждането на Вятърен парк Вършец. По силата на чл. 1 от същия, "Металснаб 96" - АД възлага на адв. Миланов да извърши правни услуги, свързани с придобиването правото на собственост върху недвижими имоти, закупуване на вятърни турбини и извършване на необходимите действия по изграждането и въвеждането в експлоатация на Вятърния парк, за получаване на лиценз и продажбата на произвежданата електроенергия срещу възнаграждение от 985 032.27 лв., платимо в пет-дневен срок от подписването на договора. Според допълнителните клаузи, под "недвижими имоти" се имат предвид 35 поземлени имота в землището на община Вършец, м. "Тодорини кукли" с обща площ 76 999 кв. м, а под "вятърни турбини" - 37 броя вятърни турбини марка "Enercon", модел Е-70 с номинална мощност 2 300 k W всяка. На л. 39 от делото е приложено доказателство за регистрацията на "Вятърен парк Вършец" - ЕООД (променено наименование на 24.02.06 г.) с предмет на дейност "Изграждане и експлоатация на вятърен парк на територията на община Вършец". В преписката на л. 235 се съдържа нотариален акт № 355, том II, рег. № 3363, дело № 359/06 г. с дата 22.06.06 г., с който "Вятърен парк Вършец" - ЕООД е закупило 7 имота в м. "Козница" в землището на гр. Вършец, обл. Монтана. От страна на дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства, установяващи някакви договорни отношения между него и "Вятърен парк Вършец" - ЕООД, чийто предмет на дейност е именно изграждането и експлоатацията на вятърния парк "Вършец", от които да бъде направен извод, че бъдещата му стопанска дейност ще е свързана с експлоатацията на този парк и с продажбата на произвежданата електроенергия, каквито са твърденията в касационната жалба. Вярно е, че в договора от 7.01.2008 г. не са посочени никакви срокове за осъществяването на която и да е от изброените услуги, но следва да се посочи, че последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд е проведено на 8.04.2009 г. и към тази дата не са представени никакви доказателства, които да доказват осъществяването на някоя от услугите - водене на преговори със собственици за закупуване на недвижими имоти от възложителя по договора, подписани предварителни или окончателни договори за покупко-продажба на посочените недвижими имоти, кореспонденция с посочената фирма за закупуване на вятърни турбини и др., от които да може да се направи извод, че действително от услугите се е възползвало дружеството "Металснаб 96" - АД. С оглед на изложеното, правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че тези услуги по някакъв начин са свързани с осъществяваната от него икономическа дейност. Вярно е, че чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС има предвид и услугите, които предстои да бъдат предоставени, но те следва да са свързани с осъществяваната към момента на възлагането им икономическа дейност. Поради това, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, касационната жалба е неоснователна, а решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в който не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка инстанция и с оглед на обстоятелството, че такова е присъдено с решението на първоинстанционния съд, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1