Решение № 6878 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2019 г.

Решение № 6878 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Нури, [гражданство] срещу Решение № 862 от 08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 867 по описа за 2018 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 272 з-2078/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Хасково за принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция" МВР. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че не са налице основанията за прилагане на мярката. При издаване на акта не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът – началник група "Миграция" – ОДМВР Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 272 з-2078/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Хасково за принудително настаняване на чужденеца А. Нури в специализиран дом за временно настаняване на чужденци на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Административният орган е посочил като основание за настаняването, че е налице опасност лицето да се укрие. При издаване на акта са взети предвид обстоятелствата, че по отношение на чужденеца има влязъл в сила отказ на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и че чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване. Настаняването е извършено за обезпечаване изпълнението на принудителна административна мярка "Връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", приложена със Заповед № УРИ 272 з-2077/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР Хасково. Последната заповед е издадена на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ - връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ за международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането. По делото не се спори, че е налице издадена Заповед № УРИ 272 з-2077/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР Хасково, с която по отношение на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С процесната заповед чужденецът е настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на приложената ПАМ, но за не по-вече от шест месеца. Спорен въпрос по делото е дали е налице опасност от укриване на чужденеца. Съгласно § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, не е спазило забрана за влизане и други. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е обосновал правилен извод, че е налице опасност от укриване на лицето и следователно е налице соченото от административния орган основание за настаняване на лицето по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. По делото е безспорно установено, че чужденецът няма документи за самоличност, средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. По подадена от чужденеца молба за закрила е постановен отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила на 28.05.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на А. Хабиби могат да бъдат предприети други ефективни мерки, по-леки от процесната. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 34 от АПК при провеждане на административното производство, изразяващо се в ограничаване на участието на чужденеца. Доказателства за адрес на пребиваване не са представени не само в административното производство, но и пред първоинстанционния съд, въпреки че в съдебното производство жалбоподателят е представляван от адвокат и не са били налице пречки да упражни правото си на защита в пълен обем. Доказателство за адрес, на който лицето ще пребивава - договор за наем, за първи път е представено пред касационната инстанция. След обсъждането му в съвкупност с останалите по делото доказателства, касационната инстанция приема, че представеният договор не е достатъчен, за да се кредитира твърдението на касационния жалбоподател, че действително е пребивавал на посочения адрес и че ще пребивава за в бъдеще там. При проверка на съдържанието му прави впечатление, че като дата на сключването му е вписана 24.08.2018 г., т. е. момент, който предхожда издаването на процесния административен акт. Същевременно като срок на действие е посочен периодът 27.08.2018 г. – 27.02.2018 г., т. е. датата на прекратяване на действието на договора е по-ранна от датата на сключването му. Наред с това противоречие относно срока на действие на договора, в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция процесуалният представител на касационния жалбоподател признава, че в договора има допусната грешка и относно ЕГН на посоченото като наемодател лице. По делото са налице данни също така, че до датата на принудително настаняване жалбоподателят е бил настанен в РПЦ към ДАБ – това се установява от приложения по делото приемо-предавателен протокол, подписан на 03.09.2018 г. от служители на ДАБ и на група "Миграция" – ОДМВР Хасково. Предвид описаните по-горе несъответствия в съдържанието на договора относно срока на действието му и идентификацията на наемодателя и обстоятелството, че преди настаняването си в СДВНЧ касационният жалбоподател е пребивавал в РПЦ, касационната инстанция приема, че така представеният договор не е достатъчно доказателство за опровергаване на констатацията на административния орган за наличие на опасност от укриване на лицето. Следователно заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки за принудително настаняване в СДВНЧ и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение