Решение № 8899 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2017 г.

ВАСIV отделение07.07.2017 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 9.03.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-181/2017 г. ОСЪЖДА "Е. Б." ООД да заплати на Изпълнителна агенция по околна среда разноски по делото в размер на 200 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8899 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. Б." ООД срещу решение № 251 от 9.03.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-181/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. О. К. за защита на конкуренцията не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, представляван от юрк. Павлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Т. Л." ЕАД, представлявана в производството от адв. Петрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не заявява искане за присъждане на разноски за производството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № 02/27.01.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Надграждане на съществуващи функционалности, разработване и въвеждане на нови модули към геоинформационната система за управление на водите и докладване", открита с решение № 19/6.08.2015 г. на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, КЗК е преценила като неоснователни доводите на оспорващата страна за допуснати нарушения при провеждане на възлагателната процедура. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна за несъответствие на участника, определен за изпълнител с изискванията на възложителя за подбор. След анализ на представените доказателства, КЗК приема, че участника "Т. Л." ЕАД отговаря на изискванията за технически възможности, като представя доказателства за изпълните три договора, с предмет сходен с предмета на поръчката, като един от тези договори е за проектиране и внедряване на ГИС. П. възражението на оспорващата страна, че участникът не притежава внедрена система за управление на качеството, КЗК приема, че са представени доказателства, удостоверяващи съответствие с това изискване на възложителя. На следващо място КЗК е преценила като неоснователно възражението на оспорващата страна, че участникът "Т. Л." ЕАД не разполага с ключови експерти, които да отговарят на предвидените от възложителя минимални изисквания за квалификация, общ и професионален опит. В тази връзка е извършен подробен анализ на представените с офертата доказателства, удостоверяващи квалификацията, общия и професионален опит на предложените ключови експерти и е стигнала до извод, че предложените ключови експерти отговарят на изискванията на възложителя. КЗК е преценила като недопустими за разглеждане доводите на оспорващата страна относно утвърдената методика за оценяване на офертите, доводи, изложени в допълнително становище, подадено след срока по чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП, както и доводите относно съответствието на техническото предложение на участника "Т. Л." ЕАД с минималните изисквания на възложителя и съответствието на офертата на класирания на второ място участник ДЗЗД "Д. Г. К." с изискванията на възложителя. По тези съображения Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение оспорването. Обжалваното решение е правилно. С касационната жалба, като касационни отменителни основания, се поддържат доводите, релевирани в производството по оспорване като основания за отмяна на решението за класиране на участниците във възлагателната процедура и определяне на изпълнител на обществената поръчка. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че КЗК е следвало да се произнесе по възраженията направени с допълнение към жалбата, подадено извън срока по чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП. На основание чл. 207 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията е извършила проучване по обстоятелствата изложени в първоначалната жалбата и е изложила правни изводи относно възражения в нея, като действително не се е произнесла относно изложените за първи път в допълнение към жалбата оплаквания. Настоящият касационен състав приема, че непроизнасянето по тези възражения не съставляват нарушения на материалния закон, както и нарушение на производствените правила предвид следното: Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗОП жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва. Съгласно ал. 2, т. 5 на същата разпоредба в жалбата следва да се съдържат възраженията, основанията и исканията на жалбоподателя, а на осн. чл. 207 от ЗОП, КЗК извършва проучване по обстоятелствата в жалбата. Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗОП в тридневен срок от уведомлението по ал. 1 възложителят изпраща становище по жалбата. След приключване на проучването законът предоставя възможност на страните да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата (чл. 209, ал. 4 от ЗОП), но не и да излага нови възражения и нови обстоятелства, които не се съдържат в първоначалната жалба. Видно от приложеното към преписката писмено становище, изложените в него възражения не са направени с първоначалната жалба подадена от дружеството-жалбоподател до КЗК, поради което правилно Комисията не се е произнесла по тях. Настоящият състав счита, че предметът в производството по оспорване на административни актове на възложителя пред КЗК е конкретно определен и ограничен, тъй като КЗК не извършва цялостен контрола за законосъобразност на оспореното решение на възложителя, а комисията се произнася само по посочените съгласно чл. 199, ал. 2, т. 5 от ЗОП в жалбата възражения, основания и искания. Именно по тях КЗК извършва проучване и се произнася с решение по същество. Това също така е обяснимо както с кратките срокове, в които следва да приключи производството пред КЗК, така и с дадената възможност на възложителя да се запознае с възраженията и да представи становище по тях. Ето защо настоящият състав приема, че непроизнасянето на КЗК по подадените на 2.03.2017 г. нови писмени възражения не съставлява съществено процесуално нарушение. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че в допълнителното становище не се излагат нови възражения, а се доразвиват вече наведени доводи. В сезиращата жалба са посочени конкретни възражения относно съответствието на техническото предложение на класирания на първо място участник с изисквания на възложителя. Посочените в допълнителното становище възражения не доразвиват релевираните с първоначалната жалба, а съставляват нови възражения, които по посочените доводи не следва да се разглеждат, както в производството по преразглеждане, така и в касационното производство на основание чл. 220 от АПК. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че има правен интерес да оспори допускането до оценяване и класиране на участника ДЗЗД "Д. Г. К.", класиран на второ място. Съгласно приложимата за процедурата разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.) възложителят може да прекрати процедурата, когато има само един участник, който отговаря на предварително обявените изисквания. При условие, че това правомощие се упражнява от възложителя при условията на предоставена от закона дискреция, не може да се обоснове правен интерес на отстранен участник да оспори допускането до оценяване на класирания на второ място участник. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че Комисията за защита на конкуренцията е следвало да се произнесе по доводите за съответствие на техническото предложение на определения изпълнител с минималните изисквания на възложителя, релевирани с подадената жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че в сезиращата жалба липсва посочване на конкретно несъответствие, а се излагат доводи относно удовлетворителността на техническото предложение, което е предмет на оценяване съобразно утвърдената от възложителя методика. Жалбоподателят, който е участник отстранен от процедурата на предходен етап, няма правен интерес да навежда доводи относно оценяването на допуснатите участници. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на Комисията за защита на конкуренцията за съответствие на офертата на класирания на първо място участник с изисквания на възложителя за технически подбор. В документацията за участие - раздел II, т. 2.1.1 е предвидено, че участникът следва да е изпълнил минимум три услуги с еднакъв или сходен предмет през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, като в разяснението за това изискване е уточнено, че под еднакъв или сходен предмет следва да се разбира: анализ, проектиране, разработка и внедряване на информационни системи като поне един от референтните проекти трябва да бъде анализ, проектиране, разработка и внедряване на географска информационна система. С обжалваното решение е направен обстоен анализ на представените доказателства от участника "Т. Л." ЕАД, които напълно покриват изискванията на възложителя, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Обоснован е изводът на КЗК за съответствие на офертата на "Т. Л." ЕАД с изискването предвидено в т. 2.1.2 - представяне на сертификат за внедрена система за управление на качеството - ISO 9001:2008 или еквивалентен, в областта на информационните технологии. Представеният сертификат е с валидност след отваряне на офертите, а за удостоверяване на изискването валидността на сертификата да покрива срока за изпълнение на договора са представени доказателства за сключен договор със сертифициращата организация и анекс за извършване на сертификационен одит и подновяване на сертификата. При тези доказателства правилен е изводът на КЗК, че така представените доказателства установяват съответствие с изискванията на възложителя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на Комисията за защита на конкуренцията, че предлаганите ключови експерти отговарят на изискванията на възложителя. В обжалваното решение е направен обстоен анализ за съответствие на предлаганите ключови експерти с минималните изисквания за тези позиции, предвидени от възложителя в документацията за участие. Анализът е извършен при съобразяване на данните в офертата на участника "Т. Л." ЕАД, посочващи изискваните от възложителя квалификация, общ професионален опит и специфичен професионален опит на предлаганите за изпълнение на поръчката ключови експерти. С оглед на тези обективни данни правилен е изводът на КЗК за неоснователност на това възражение на жалбоподателя. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че в касационната жалба липсва конкретизиране на твърдените несъответствията, които за всички шест ключови експерти са обобщени с възражение, че предлаганите експерти не притежават нужната квалификация за позицията, нямат необходимия общ и специфичен професионален опит, факт който категорично се опровергава от приложените в офертата на "Т. Л." ЕАД доказателства. С оглед на изложените съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

3