Решение № 9231 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2015 г.

Решение № 9231 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Началникът на Затвора - Стара Загора е подал касационна жалба срещу решението от 29.06.2015 г. по адм. дело № 57/2015 г. по описа на Административния съд - Стара Загора, с което е бил осъден в съответствие чл. 150 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията да осигури възможност за провеждане на културно-информационни мероприятия спрямо М. Г. Х. през времето на изпълнение на наказанието му в Затвора-Стара Загора и в зависимост от това дали участва в трудов процес. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът М. Г. Х. е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорването на М. Г. Х. с правно основание чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс срещу бездействието на началника на Затвора - Стара Загора по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Направено е искане за осъждането на началника на затвора да осигури възможност на жалбоподателя да се ползва от правото си по чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС за ежедневно провеждане на културно-информационни мероприятия. Административният съд е установил, че М. Г. Х. изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора-Стара Загора, първоначално при усилено строг режим, а впоследствие - при специален режим. Разпитаният по делото свидетел Стайков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", настанен в килия в същата зона с повишена сигурност в Затвора - Стара Загора, в която е настанен и жалбоподателят Х., е заявил, че на затворниците на специален режим не се осигуряват мероприятия от културно естество, включително, беседи, лекции, дискусии. Свидетелят Белчев, който работи като в Затвора - Стара Загора като инспектор по социалната и възпитателната дейност от 2010 г., е посочил, че откакто е на работа, не е получавал искане от доживотно осъдените лица за беседи, лекции, дискусии. Според този свидетел, културно-информационни мероприятия в зоната за повишена сигурност не могат да бъдат прилагани, както за останалите лишени от свобода. При спазване на специалните изисквания за сигурност, доживотно осъдените можели отделно от другите затворници да посещават мероприятия като концерт, училище, религиозни ритуали и други по преценка на ръководството и по предложение на инспекторите по социална и възпитателна дейност. По изключение те се включвали и в някои общозатворни мероприятия. Всеки от осъдените на доживотен затвор имал право на личен радиоприемник, телевизор, имало практика да се осигуряват и филми за DVD плейър. От правна страна съдът приел, че съгласно чл. 87 ЗИНЗС лишените от свобода могат: да получават и четат вестници, списания и книги, да изучават чужди езици, да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. По силата на чл. 163 ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода следвало да бъдат създадени условия за творчески и културни дейности, и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС задължавала затворническата администрация да осигури ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, провеждането на културно-информационни мероприятия, под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути, при организирането на които се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически или радиопредавания. Административният съд счел за неоснователно възражението на ответника, че лишеният от свобода М. Х. няма право да участва в културно-информационни мероприятия поради вида на наказанието, което изтърпява, и определения му специален режим. Според чл. 75 ЗИНЗС, ограниченията, които засягали правата на лишените от свобода, са тези, от които са лишени с присъда; които са им отнети или ограничени изрично със закон и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и с изпълнението на наказанието. Според мотивите на съда, регламентираното в чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС право кореспондира на предвиденото в чл. 163, изр. първо ЗИНЗС изискване за създаване на условия за културни и творчески дейности в местата за лишаване от свобода. Адресат на дължимото поведение по чл. 150, ал. 1 от правилника, били всички лишени от свобода. Упражняването на правото по чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС не било ограничено, нито от вида на наказанието, нито от режима на изтърпяването му. В подкрепа на този извод била разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ЗИНЗС, която гласи, че доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на наказанията "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна" се прилагат общите разпоредби. Съдът посочил, че ограничения на това право не можели да бъдат изведени от изискванията доживотно осъдените да се настаняват в отделни затвори или в отделения на затворите в обособени зони с повишена сигурност. Спазването на определения режим на изтърпяване на наказанието, при което осъдените лица трябвало да се намират в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата категория, не създавало пречки и не било несъвместимо с осигуряването на културно-информационни мероприятия общо за съответната категория лица. Съдът направил заключение, че разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС не въвежда изискване за групов характер на мероприятията от културно-информационно естество, каквато пречка за провеждането им изтъквал ответникът. Неотносима към случая била разпоредбата на чл. 198, ал. 2 ЗИНЗС, респективно на чл. 217 ППЗИНЗС, съгласно която осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна можели да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности по решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Участието на доживотно осъдените в колективни мероприятия можело да се изпълнява с предвидената в закона честота, включително съвместно с лицата със сходни режими. Както било посочено в представената по делото докладна на инспектор социални дейности, реализацията на правото по чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС би довело до снижаване на напрежението, осигуряване на добри и безопасни взаимоотношения и постигане на възпитателните цели на наказанието. Затворническата администрация следвало да осигури провеждането на културно-информационни мероприятия в някоя/някои от изброените като възможни форми и с посочената честота, периодичност и продължителност - ежедневно, в рамките на час и половина. По делото нямало спор, че на жалбоподателя Харакчиев не била осигурена възможност за упражняването на това право, което сочело бездействие на затворническата администрация в Затвора - Стара Загора. По тези съображения съдът осъдил началника на затвора, в съответствие с чл. 150 ППЗИНЗС да осигури възможност за провеждане на културно-информационни мероприятия спрямо М. Х. при изпълнение на наказанието му в Затвора -Стара Загора и в зависимост от това дали участва в трудов процес. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Административният съд е направил неправилен извод, че жалбоподателят Харакчиев е носител на право да участва в културно-информационна дейност при условията на чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС. Правата и задълженията на осъдените на лишаване от свобода се уреждат в чл. 75 - чл. 97 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Сред тях не е предвидено формулираното от първоинстанционния съд право на участие в културно-информационна дейност. Уредбата относно правното положение на лишените от свобода по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е доразвита с разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията. Сред изброените в правилника права на лишените от свобода също не се съдържа право на културно-информационна дейност, за реализирането на което настоява жалбоподателят Харакчиев. Административният съд не е съобразил, че систематичното място на разпоредбата на чл. 150 ППЗИНЗС е в глава четвърта от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, озаглавена "Социална дейност и възпитателна работа". Съгласно чл. 152 ЗИНЗС социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Те включват: диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Разпоредбата на чл. 150 ППЗИНЗС, според която ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, инспекторите по социални дейности и възпитателна работа провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути, като се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания, регламентира един от видовете социална дейност и начина, по който тя практически се организира. Колективната форма на провеждане на тези мероприятия обаче не би могла да се приложи по отношение на осъдените на доживотен затвор, които са изолирани от останалите лишени от свобода в обособени зони с повишена сигурност. Поради това от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС, на която се позовава в искането си М. Х., не произтича задължение за началника на затвора да организира за доживотно осъдените лица при специален режим на изтърпяване на наказанието същия формат социална дейност, който се прилага и за включените в група лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си при общ или строг режим. Както основателно възразява касационният жалбоподател, социалната дейност не може да не е съобразена с мерките за сигурност и с режима на изпълнението на наказанието. В подкрепа на този извод са предвижданията на чл. 198, ал. 1 ЗИНЗС, според който осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка на тяхната личност. Харакчиев изтърпява наказание при специален режим, при което е отделен от останалите лишени от свобода и е настанен в единична килия, така че не би могъл да се ползва и от тази възможност. В случаите на лица, осъдени на доживотен затвор, при специален режим на изтърпяване на наказанието, социалната дейност може да се извършва индивидуално, в подходящи форми и по подходящ начин, което се отразява в индивидуалния план на осъденото лице, изготвен от съответния инспектор по социални дейности. Съгласно чл. 129, ал. 2, т. 3 ППЗИНЗС, с индивидуалния план се определят конкретните трудови, културно-информационни, спортни и други мероприятия, които се провеждат за постигане на целите на извършваната с лишените от свобода социална дейност. Планът се изготвя от инспектора по социални дейности и възпитателна работа въз основа на оценка на осъденото лице. При положение, че начинът на провеждане на колективни социални мероприяти по чл. 150 ППЗИНЗС, не е съвместим с изпълнението на наказанието "доживотен затвор" и със специалния режим, при който то се изтърпява, не би могло да се приеме, че е налице бездействие на началника на Затвора - Стара Загора да изпълни произтичащо от тази разпоредба задължение спрямо лишения от свобода Харакчиев. За пълнота следва да се отбележи, че административният съд погрешно се е позовал на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, що се отнася до подлежащото на изпълнение задължение на началника на затвора. Съответното на искането по чл. 257 АПК задължение не е това по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, според което началникът отговаря за спазването на законността в затвора, а задължението по чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗИНЗС да ръководи социалната и възпитателна работа. С оглед допуснатото нарушение на материалния закон постановеното от административния съд решение е неправилно и следва да се отмени . Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на М. Х. срещу бездействието на началника на Затвора - Стара Загора да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд