Решение № 8331 от 9.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") София, подадена чрез пълномощника юрк. П. Тодорова, срещу Решение 1050/20.02.2023 г., постановено по адм. дело 8460/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която по жалба на "Виа Корп" ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220220003279-091-001/18.01.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1046/09.07.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ Винмет-В. Митков , Снежи 2016 ЕООД и Рай Лес Груп ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира, липса на реалност на доставките, противно на мотивите на съда, като изтъква липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, поради което ревизионният акт е законосъобразен. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт, в оспорената му част и за постановяване на друг по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът "Виа Корп" ЕООД, чрез пълномощника адв. И. Няголов, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София е бил РА Р-22220220003279-091-001/18.01.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1046/09.07.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на "Виа Корп" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 38 997,78 лв. и лихва в общ размер на 9 614,93 лева за данъчните периоди от м.08.2017 г. до м.12.2017 г., от м.03.2018 г. до м.05.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., от м.12.2018 г . до м. 03.2019 г.в резултат на отказано право на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на дружеството е ремонтни дейности , почистване на пътища, лятно и зимно пътно поддържане, както и търговия с леки автомобили втора употреба. Виа Корп ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 35 броя фактури на обща стойност 35 730,62 лева, издадени от ЕТ Винмет-В. Митков с предмет на доставките съответно по сключени договори за почистване на храсти и млада гора на различни пътни обекти и пътни артерии, индивидуализирани в договори за възлагане на СМР, както и извършване на строително монтажни дейности направа на бетонни павета на ул. Войводина гр.Велико Търново . Виа Корп ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 2 броя фактури на обща стойност 1318,20 лева, издадени от Снежи 2016 ЕООД също с предмет почистване на храсти и млада гора на пътен обект III 407 с.Орловец Полски Тръмбеш , както и по 3 броя фактури на обща стойност 1248,96 лева, издадени от Рай Лес Груп ЕООД с идентичен предмет. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.9 и чл.25 ал.2 и ал.6 от ЗДДС, приходните органи са приели, че не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ и съответните отразявания в счетоводството на получателя, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Изложили са аргументи, че при доставки на услуги, каквито са в процесния случай, е необходимо да са налице доказателства, удостоверяващи възможността на доставчика да изпълни предмета на договора, резултата от услугата и престирането му на получателя по доставката. Характерът на отделните доставки предполага изпълнителите им да имат на разположение необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което го е отменил, в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ЕТ Винмет-В. Митков, Снежи 2016 ЕООД и Рай Лес Груп ЕООД. За да постанови този резултат, административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обоснован е решаващ извод, че представените фактури, ведно със съответните договори, приемо предавателни протоколи и наличната счетоводна документация в достатъчна степен обективират извършените услуги. Приобщените гласни доказателства в хода на съдебното производство и приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза подкрепят изводът за реалност на спорните доставки. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че за извършване на процесните услуги почистване на клони и храсти и направа на бетонни павета не е необходима надлежна квалификация и професионални умения. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на св.П. Петров. Основен аргумент, изтъкнат в съденото решение е обстоятелството, че материално техническата и кадровата обезпеченост на доставчиците не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Неоснователни са твърденията за законосъобразност на ревизионния акт поради липса на кадрова обезпеченост на доставчиците. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателите на процесните фактури не разполагат с кадрова обезпеченост да изпълнят услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Обосновано в мотивите на първоинстанционното съдебно решение е прието, че събраните доказателства в ревизионното производство не сочат наличие по никоя от процесните фактури на данни за измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане или злоупотреба с право. Липсват обективни данни за недобросъвестност на Виа корп ЕООД по отношение на доставките. Както вече бе посочено по-горе, по делото са налице многобройни доказателства относно договарянето, плащането, получаването и приемането на услугите, поради което твърдението за липса на кадрова обезпеченост при липса на твърдения и мотиви за данъчна измама, както и такива относно доставчик, различен от издателя на фактурите, е неоснователно. Всички договори конкретизират вида и обема на услугата. От приетите по делото приемо предавателни протоколи се установява съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССЧЕ, което е изследвало счетоводните операции при получателя на услугата, за да направи констатации за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите и осчетоводени разходи за дейността на Виа Корп ЕООД по фактури, издадени от спорните доставчици. При наличие на представени договори и приемо предавателни протоколи с описание на извършената работа, първоинстанционния съд обосновано е счел за доказано действително осъществяване на фактурираните стопански операции. Да се приеме, че всички тези доказателства са недостатъчни, би означавало да се вменят неоправдано тежки задължения за регистрираното по ЗДДС лице да съставя и поддържа отчетност различна от установеното в закона и търговската практика. С оглед събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, първоинстанционният съд правилно е приел за доказана реалната доставка на услугите, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречие с материалния закон не е признато от приходния орган. С оглед горното, касационната жалба е неоснователна, обжалваното съдебно решение е законосъобразно, и като такова следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства за извършването им, на ответника по касация се следва присъждане на направените и своевременно поискани разноски, по представен списък за разноските, съгласно който те са в размер на 4230 /четири хиляди двеста и тридесет/ лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение