Решение № 7611 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2009 г.

Решение № 7611 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Голф клуб Ибър" АД, против решение № 753/23.12.2008 год., постановено по адм. дело № 630/2008 год. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на дружеството против заповед № РД-14-473/10.06.2008 год. на зам.-началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "масивна жилищна сграда", изпълнена в ПИ № 119156 и № 119157, м. "Яйкъна", землище на гр. Долна баня. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Стаменова и адв. Тодоров, по подробно изложените в нея и в писмена защита съображения, настоява за отмяната на решението като неправилно и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началник на ДНСК, чрез юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба, счита я неоснователна. Сочи, че изложените в жалбата оплаквания не кореспондират с установеното по делото. Поддържа се депозираното по делото възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение, за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е правилно и обосновано. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За наведените касационни претенции същата е неоснователна. Съдът е уважил всички доказателствени искания, изяснил е относимите за предмета на съдебния контрол факти, въз основа на които, след цялостния им анализ, е изложил обстойни и обосновани мотиви относно валидността и законосъобразността на оспорения акт, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от орган, притежаващ материална и териториална компетентност, въз основа на валидно упълномощаване, за постановяване на актове за премахване на незаконни строежи, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ . По характера си процесният строеж осъществява предпоставките по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден без разрешение за строеж, което е материално-правна предпоставка за издаване на заповедта. Според заключението на графологичната експертиза, както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК упълномощителни заповеди, са подписани от началника на ДНСК, поради което касационното оплакване за неавтентичността на едната от тях е неоснователно, независимо дали е имала печат на учреждението, или не. Заповедите са официални документи, с обвързваща съда доказателствена сила, включително относно датата на издаването си - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК . Дори ако не са били изведени в деловодството на ДНСК, каквото е касационното твърдение, от това не може да се направи еднозначен извод, че не са издадени на посочената в тях дата, ето защо законосъобразно съдът е приел, че упълномощаването предхожда заповедта за премахването на строежа. Неоснователно е касационното оплакване за неустановеност на разпоредения за премахване строеж. Той е достатъчно индивидуализиран чрез посочването в заповедта на номера му по схемата към констативния акт (№ 35, л. 37 по делото), с което тя е станала част от документа на властническото волеизявление, независима от редовността на констативния акт. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констативният акт по чл. 224, ал. 2, респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ, е предвиденото от тези специални норми доказателство за установяването на посочените в тях обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказвани на общо основание - чл. 171, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК . Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК . В случая, извършването на строежа през 2008 г., е установено по твърденията на самия оспорващ, върху когото е падала тежестта да докаже наличието на строително разрешение. Твърдяните нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта, за да представляват съществени съдопроизводствени нарушения. По същата причина не би било съществено административнопроизводствено нарушение и твърдяното уведомяване на оспорващия за започването на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Самото административно производство служи за установяване на правно значимите факти (чл. 7, ал. 3 АПК ), които в случая са еднакви и за двете производства. На следващо място, неоснователно е и касационното оплакване, че строежът бил извършен със строително разрешение. Инвестиционният проект, дори надлежно одобрен, не се покрива с него и не елиминира изискването за издаването му - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ . Представените разрешения за строеж, заверени нотариално, не представляват официално заверени преписи от официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като не са заверени от органа, комуто се приписва издаването на оригиналите. След като не са били представени поисканите оригинали, преписите не са могли да бъдат ценени - чл. 183 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Не може да бъде споделено и касационното оплакване за наличие на отменително основание поради недопускането на исканите от оспорващия свидетели. За установяване на строителното разрешение такива действително са недопустими, тъй като не е било твърдяно и доказано оригиналът му да е загубен или унищожен - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 165, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 148, ал. 9 ЗУТ. С оглед изложеното, при неоснователността на касационните оплаквания, потвърждаващото заповедта за премахване решение следва да остане в сила, воден от което, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,