Решение № 2661 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2016 г.

Решение № 2661 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на председател на Общински съвет - П. баня, чрез пълномощник адв. Петрова, против Решение № 220/26.09.2016 г. по адм. дело № 133/2016 г. по описа на Административен съд - С. З.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на ЗМСМА при приемане на оспореното пред него решение. Съдът не конституирал всички заинтересовани от акта лица. Не били налице нарушения на материалния закон, тъй като правните норми очертавали насоките и правната рамка, в която на органа, приемащ решението била дадена възможност за свободен избор и преценка спрямо всеки конкретен случай. Излагат се доводи в подкрепа на становището, че Общински съвет - П. баня имал юридическа самостоятелност. От съда се иска отмяна на оспореното съдебно решение, като жалбата на кмета на О. П. баня се остави без уважение. Кмет на О. П. баня не дава становище по жалбата. Областен управител на О. С. З. твърди, че касационната жалба на Председателя на Общински съвет - П. баня е неоснователна. Излага доводи по същество и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура твърди, че жалбата е неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение е допустимо и правилно. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на кмет на О. П. баня и по оспорване на Областен управител на О. С. З., обективирано в Заповед № АК-01-ЗД-126/12.04.2016 г. срещу Решение № 148/29.02.2016 г. на Общински съвет - П. баня. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд - С. З. е отменил Решение № 148/29.02.2016 г. на Общински съвет - П. баня в частта по т. I. 14, т. III, т. IV и т. V, като незаконосъобразно. Отхвърлил е жалбата и оспорването против същото решение в частта по т. I. 1 до 13 и т. II като неоснователна. За да постанови това решение, съдът е приел за установено, че оспореното пред него решение е взето по предвидения в ЗМСМА ред, т. е. е процесуално законосъобразно и липсват основания от такова естество, които да обосновават неговата отмяна, освен в частта му по т. I. 14. Прието е, че в тази част не е спазена предвидената в закона процедура, доколкото тази точка не е приета по предложение на кмета на общината, а е приета по искане на общински съветник, направено на самото заседание, при което е допуснато нарушение на чл. 125, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, тъй като не придружено от изискуемото според описаната норма становище на кмета на общината. Прието е, че е налице допуснато нарушение на приложимите материалноправни норми в частта по т. III, т. IV и т. V от решението, тъй като не е налице възможност общинските съвети да бъдат определени като второстепенни разпоредители с кредити. Липсвала юридическа самостоятелност на този орган на местно самоуправление, поради което същият не бил правосубектен. Наличието на обособена дейност в единна бюджетна класификация за 2016 г., утвърдена от Министъра на финансите, не променяла горния извод. Съдът е приел, че решението в частта по т. II, с която е възложено на кмета на О. П. баня да определи правата и отговорностите на второстепенните разпоредители с кредити по т. I от т. 1 до т. 13 е правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, имащ интерес от оспорване на постановения съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, касаещ взаимодействието между общинския съвет и общинската администрация, при предложение за приемане на решение, което не касае организационната работа на общинския съвет, е необходимо и задължително да бъде изискано и приложено становище на кмета на общината. Тази разпоредба е насочена към осигуряване на възможността за защита на обществения интерес в най-висока степен. Липсата на това съгласие води до непълнота на преписката, необходима за приемане на предложението на общинския съветник, която е до такава степен значима за правилното произнасяне на административния орган, че да доведе до незаконосъобразност на каквото и да е прието в отсъствие на това становище решение. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, свързано с липсата на законова възможност общинският съвет да бъде определен за второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Същият е колективен орган на местно самоуправление и са му възложени задачи, свързани с вземане на решения за управление на финансовите средства на общината. Изпълнителният орган - кметът на общината е този, който следва да привежда в изпълнение съобразно законовите изисквания, решенията на общинския съвет в тази насока. Като орган на местно самоуправление общинският съвет не може самостоятелно и неконтролирано да участва в гражданския оборот като страна в едно гражданско правоотношение, свързано със задоволяване на нужди на населението или с осъществяване на дейност по управление на имуществото на общината. Участник в гражданския оборот от името и за сметка на общината може да бъде единствено и само кметът на общината, след санкция на общинския съвет при необходимост, както и определените от съвета второстепенни разпоредители с бюджетни средства, имащи качеството на самостоятелни субекти с юридическа обособеност, каквито безспорно са описаните правни субекти в т. 1 до 13 в оспореното решение. Обстоятелството, че правоотношенията на общинските съветници с оглед получаваните от тях възнаграждения, са приравнени на трудовоправни по никакъв начин не променя статута им на членове на общинския съвет, т. е. на орган за местно самоуправление, не прави общинския съвет работодател, а оттам и не му придава качеството на юридическо лице със самостоятелно правно и финансово съществуване. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд общинският съвет се обслужва от администрацията на общината, захранва се със средства от общинския бюджет, а няма свой собствен, самостоятелен бюджет, с който да може еднолично и неконтролирано да се разпорежда. В този смисъл определянето на Общински съвет - П. баня като второстепенен разпоредител с кредити не почива на въведена от законодателя правна норма, поради което е материалноправно незаконосъобразно. В случая липсата на конкретно описано ограничение не дава самостоятелни неограничени права на съвета. Това би означавало въвеждане на възможност на неограничено изземване на правомощията на който и да е орган или служител на общинската администрация и би нарушило или изключило изцяло спазването на основан принцип в управлението на държавата, а именно принципа на разделение на властите. Предвид описаното, настоящият състав намира първоинстанционния съдебен акт за обоснован и законосъобразен, и като такъв следва да бъде изцяло потвърден. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на приложимото материално право, което да води до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение