Решение № 13621 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2010 г.

Решение № 13621 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба от Милен Тенев Тенев от гр. Хасково против решение № 454 от 29.12.2009 г., постановено по адм. д. № 157 по описа за 2008 г от Административен съд - Хасково. С него е отхвърлена като неоснователна неговата жалба против Заповед № 1308/31.08.2007 г. на Кмета на Община - Хасково. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с твърдения, че съдът игнорирал многобройните процесуални нарушения, допуснати при издаване на оспорената заповед и грубото неспазване на материалният закон, освен че заповедта била постановена на основание на нищожен административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно да бъде тя отменена като незаконосъобразна В о. с. з. на ВАС- лично и в писмено становище, касационният жалбоподател поддържа жалбата. Ответникът - кметът на община Хасково в писмено становище оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни- Марийка Делчева Карачанова, Митко Стойков Карачанов, Генка Стойкова Карачанова, Минка Делчева Чулева, Венелин Делчев Карачанов, Тинка Маринова Тенева, Ивана Стойчева Карачанова, Стойчо Иванов Карачанов, Богдан Иванов Карачанов, Иванка Иванова Дамянова не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита оспореното решение на административния съд за неправилно. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Хасково отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № 1308/31.08.2007 г. на кмета на Община- Хасково, с която е възстановено правото на собственост на Митко Стойков Карачанов, Генка Стойкова Карачанова, Марийка Делчева Карачанова, Минка Делчева Чулева, Венелин Делчев Карачанов, Тинка Маринова Тенева, Ивана Стойчева Карачанова, Стойчо Иванов Карачанов и Богдан Иванов Карачанов върху новообразувани поземлени имоти: № 261/113.195/ с площ 2034 кв. м., 282/133.282/ с площ 715 кв. м., 284/113.284/ с площ 255 кв. м. и 310/113.310/ с площ 543 кв. м, в оспорената част-досежно новообразуван имот: № 261/113.195/ с площ 2034 кв. м. в местност "Туристическа хижа", землище на гр. Хасково. От събраните по делото доказателства съдът установил, че с молба от 10.03.2006 г. Марийка Делчева Карачанова, в качеството си на наследник на Стойно Иванов Карачанов, поискала да се възстанови правото на собственост върху горепосочените имоти, като видно от представеното заверено копие от разписен лист наследодателят е записан като собственик на имоти с № 517261/195,196/ и № 517282/197,198/ въз основа на Решение № 36-51/1.04.1998 г. на ОСЗГ-Хасково. С него на наследниците на Стойно Карачанов е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имоти, находящи се в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а именно: нива от 2.650 дка - пета категория в местността "Корит лозя" и нива от 17.500 дка в местността "Караман мутли". Съдът съобразил, че съгласно имотния регистър към плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Туристическа хижа", землище на гр. Хасково, новообразуван имот № 517261 е записан на нейния наследодател, като в тази си част планът е влязъл в сила, а видно от приложеното по делото писмо от 13.11.2008 г. на Областен управител - Хасково, срещу нея в частта относно процесния имот № 517261 по ПНИ не е постъпвала жалба от настоящия касатор. При тези данни съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, като правата са съобразени с отразеното в плана. Така постановеното решение е правилно. Съдът обсъдил представените по делото доказателства, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Оспорената заповед не е нищожна, както се твърди в настоящата жалба- тя изхожда от материално и териториално компетентния да я издаде административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Твърдението, че "нейните правни последици са нетърпими от гледна точка на правовия ред" не намират опора в закона. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с влезлия в сила план на новообразуваните имоти за местността "Туристическа хижа", одобрен със Заповед № РД-11-021/2005 г. на Областен управител на област Хасково, като към нея са приложени скици, вкл. и за процесния имот. Съдът е стигнал до обоснования извод, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя съответства и на материалноправните разпоредби, предвид следното: Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От анализа на двете разпоредби е видно, че предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Безспорно е установено от данните по делото и в частност от представената извадка от регистъра на новообразуваните имоти, представляващ неразделна част от ПНИ, че на наследодателя на молителката М. Карачанова е отреден процесния новообразуван имот № 517261 с площ 2034 кв. м. Не се спори и за това, че настоящия касатор не е обжалвал ПНИ и в тази си част той е влязъл в сила. С процесната заповед в оспорената й част, на наследниците на Стойно Иванов Карачанов е възстановено правото на собственост върху новообразуван поземлен имоти: № 261/113.195/ с площ 2034 кв. метра. Именно с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила ПНИ. Оттук следва, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая това изискване е спазено. В заповедта са възпроизведени точно данните от ПНИ, който, както вече беше посочено, не е обжалван от касатора. Доводите, че атакуваната заповед е нищожна, като издадена въз основа на Протокол № 36-24/21.12.1994 г. на Поземлена комисия-гр. Хасково, с който е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността върху имот от 2.650 дка - пета категория в местността "Корит лозя" и имот от 17.500 дка в местността "Караман мутли", са неоснователни, тъй като въпреки че към молбата, с която е инициирано административното производство е представен именно този протокол, а в оспорения акт е посочено, че се издава въз основа на приложено към нея решение за възстановяване правото на собственост, в заповедта този протокол не е посочен. Даже да се приеме за допуснато, това нарушение е формално и не рефлектира върху законосъобразността на административния акт. Основното в случая е, че е налице Решение № 36-51/1.04.1998 г. на ОСЗГ-Хасково, с което на наследниците на Стойно Карачанов е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имоти, находящи се в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, в това число на процесния, че в регистъра към плана отразения документ за собственост е именно това решение на ОСЗГ, впрочем с изричното записване, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, и най-вече обстоятелството, че административният орган се е позовал на влезлия в сила ПНИ. Развитите в жалбата "три възможни извода" по § 4 ЗСПЗЗ са иррелеватни за настоящия случай. Правилно съдът е приел, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, а видно от безспорно установените данни по делото, такова съответствие е налице. Предвид на изложеното, обосноваващо извод за неотносимост на заключението на вещото лице, не е налице и твърдяното нарушение на процесуални правила по отношение на довода за необсъждане на това заключение. Втората група възражения в касационната жалба, основани на титула за собственост - нотариален акт № 69, т. I, по н. д. № 47/2002 г., с който касаторът и неговата съпруга са придобили собствеността върху ПИ с пл. № 196 с площ от 780 кв. м. в кв. "Туристическа хижа" по регулационния план на гр. Хасково, ведно с построената в него вилна сграда, издадената Заповед № КД-14-26-54/9.07.2007 г. за изменение в КККР за землището на гр. Хасково, и нот. акт № 23, т. II, н. д. № 184/2008 г., легитимиращ касатора и трето лице за собственици на ПИ 77195.113.195 по КК на гр. Хасково с площ 1855 кв. м., са ирелевантни към въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед. Такова оплакване би било относимо в производство по обжалване на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Последната група съображения в касационната жалба, изведени от приложените в настоящото производство преписи от невлезлите в сила: решение по гр. д. № 1438/2008 г. на Районен съд - Хасково и от решение по дело № 260/2010 г. на Окръжен съд - Хасково не водят до извод, обратен на приетия от първостепенния съд, тъй като видно от тези решения, ревандикационния иск на заинтересованите в настоящото производство страни, предявен срещу касатора, е бил отхвърлен като недоказан именно поради неприключилата процедура по възстановяване на собствеността. Освен това наличието на висящ спор за материално право между касатора и заинтересованите страни, по арг. от разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е ирелевантен за настоящия спор факт, но при успешно проведен процес, влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да се измени. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото, направено от Община-Хасково в писменото становище до ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,