Решение № 4227 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2013 г.

Решение № 4227 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, против решение № 1153/20.05.2013 г. по адм. д. № 3558/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 2412025671/30.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с решение № 1375/26.10.2012 г. на ДД "ОУИ" - Пловдив, в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 1 422,47 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, поради влязли в сила АПВ, и по касационна жалба от "Компорт" ООД, гр. Раднево, срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, потвърден с решението на ДД "ОУИ" за установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. съответно в размер на 1 543,21 лв., 2 230,91 лв., 3 737,70 лв. и 3 575,96 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, вследствие увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 11 с начислени лихви по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО върху отпуснати безлихвени заеми. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяната му и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежна страна, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗКПО за ревизирани 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 години. С решението си първоинстанционният съд е обявил за нищожен ревизионния акт в частта за установени задължения по ЗКПО (отм.), поради това, че част от декларирания корпоративен данък за 2006 г. е бил прихванат с влезли в сила, съответно АПВ № 6457/6.07.07 г., АПВ № 6819/10.08.07 г. и АПВ № 8207/12.12.07 г., които са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. и е приложимо особеното производство по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, което в случая не е спазено. Решението в тази обжалвана част е правилно. Правилни са изводите на съда за нищожност на ревизионния акт в частта, в която с него са установени задължения за корпоративен данък за 2006 г., за който данъчен период има издадени и влезли в сила АПВ № 6457/6.07.07 г., АПВ № 6819/10.08.07 г. и АПВ № 8207/12.12.07 г. с определена и възстановена сума. След изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК от 19.12.2007 г. данъчните задължения, за които има издадени и влезли в сила преди изменението на разпоредбата актове за прихващане и възстановяване се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. В този смисъл е ТР № 1/25.06.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВАС. В случая не е спазена процедурата за възлагане на ревизията по реда и основанията по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Ревизионното производство е по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за установяването на задълженията и при издадени и влезли в сила АПВ, преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ревизионното производство е приключило с издаване на нищожен ревизионен акт за задълженията и периодите, за които има влезли в сила АПВ, издадени преди 19.12.2007 г. В останалата обжалвана част, със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. С тази част от решението са потвърдени установените с РА задължения по ЗКПО от преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007, 2008, 2009 и 2010 години с неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми. Установено е, че предоставени парични заеми за ревизираните данъчни периоди са безлихвени, като дружеството, в качеството си на заемодател, в нарушение на изискването на СС 18 Приходи, т. 8.2, б. "а", не е отразило приходи от лихви. Налице са предпоставките по чл. 16, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3 ЗКПО за отклонение от данъчно облагане - получаването или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. В тази хипотеза на отклонение от данъчно облагане, освен критерий за установяването му, пазарната лихва е и елемент от фактическия състав на преодоляването на последиците от отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Пазарната лихва по дефиницията на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО е относима към обосноваване на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Цитираната разпоредба отнася към хипотезите на отклонение от данъчно облагане и получаването или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Тя е пазарната цена на сделката, която се взема предвид при определянето на данъчната основа. Възраженията поддържани в касационната жалба се свеждат до липсата на уговорка за лихва в договорите за заем и лицата, на които са предоставени заемите. Съдът е обсъдил така поддържаните възражения и в хода на съдебното оспорване на РА и е обосновал правилни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. За целите на данъчното облагане е ирелевантно както наличието или липсата на уговорка за лихви в договора за заем, така и кое е лицето, на което е предоставен заема, доколкото при определяне на финансовия резултат за съответния данъчен период, винаги следва да се включва и размерът на лихвата, която заемодателят би получил, ако би договорил лихва, съобразно пазарните и обичайни условия. Това изискване произтича пряко от разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО, които са правилно тълкувани от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение