Решение № 14390 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2019 г.

Решение № 14390 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директорът на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Кърджали, чрез процесуален представител против решение № 55/5.03.2019 г., постановено по адм. д. № 402/2018 г. по описа на Административен съд-Кърджали. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Х. Халилова, чрез адв. Белева в представена писмена защита и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, по жалба на Х. Халилова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0.0.2302/2/01/04/01 от 10.09.2018 г. год. /АУПДВ/, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на директора на ОД гр. Кърджали за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от /Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ/. Не е било спорно и е установено е, че след подаване на заявка за второ плащане по сключения с ДФ "Земеделие" договор, от страна на администрацията на органа е извършена, документална проверка, при която е констатирано, че заявката не е окомплектована с всички изискуеми документи. Поради констатираните нередности заявката не е приета, като на страната е предоставено право да подаде отново заявка за второ плащане след набавяне на липсващите документи. До изтичане на предоставеният срок не е подадена заявка за окончателно второ плащане по договора. След подадено възражение от лицето, е издадена АУПДВ от административния орган, с който е отказано изплащане на финансова помощ - второ плащане, както и връщане на полученото плащане в размер на 19558 лв. При тази фактическа установеност, е издаден АУПДВ, който е приет от съда за незаконосъобразен. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане-задължение за връщане на получено първо плащане на финансовата помощ. Приел е, че органът е започнал производството по реда на ЗУСЕСИФ, но не го е завършил с акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, и оспорения акт е издаден по чл. 166 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в нарушение на особения ред и основания на специалния закон ЗУСЕСИФ, приложим в случая. Според съда с влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. /, обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, включително средства от ЕЗФРСР /чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, се регулират от този закон и непротиворечащите му нормативни актове, поради което, независимо от публичния характер на вземането за изплатеното първо плащане по Договор № 09/06/0.0.2302 от 6.04.2017 г., редът за установяването му по основание и размер е този на ЗУСЕСИФ. ЗУСЕСИФ е законът, който предвижда специален ред в смисъла на чл. 166, ал. 1 ДОПК за установяване на неправилно изплатените средства по проектите и за отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез финансова корекция – чл. 69 и следващите. Редът по чл. 166 ДОПК е приложим до влизането в сила на специалния закон, а след влизането му в сила – в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но след окончателното плащане по проект. Според съда в потвърждение е и разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2/31.01.2018 г.), която препраща за производствата по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. към реда и условията на ЗУСЕСИФ за всички мерки и подмерки извън тези по чл. 21, параграф 1, б. "а" и "б" ("Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите"), чл. 28 ("Агроекология и климат"), чл. 29 ("Биологично земеделие"), чл. 30 ("Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите"), чл. 31 ("Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения"), чл. 33 ("Хуманно отношение към животните") и чл. 34 ("Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите") от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., в които не попада бизнес плана на жалбоподателката по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Решението е неправилно. В случая е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателката договор, поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и договорно задължение, уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договора. Безспорно заявлението за подпомагане с изх. № 01/06/3/0.0.1949 от 8.08.2016 г. е подадено и одобрено за финансиране след влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., но решаващият съд неправилно е приел, че с оглед датата на подаване на заявление за подпомагане процедурата по оспорения акт е следвало да завърши по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като след влизане в сила на ЗУСЕСИФ единствено и само по реда на чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ и при основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, с решение за финансова корекция, е допустимо установяване по основание и размер на публичното вземане, представляващо връщане на изплатено първо плащане по договор. Правилно съдът е приел, че процесната мярка попада в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но не е съобразил, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г. / започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 10/10.06.2016 г. /, която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г. / "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИ0/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /Е0/ № 2799/98, /Е0/ № 814/2000, /Е0/1290/2005 и /Е0/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е обратно на приетото от административният съд, ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. Административният съд е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушено нарушение процесуалните правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,