Решение № 265 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2019 г.

Решение № 265 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 1513/11.07.2019 г. по адм. дело № 125/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Краева, от [населено място], чрез адв. Божинов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 1513/11.07.2019 г. по адм. дело № 125/2019 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 291/21.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / Прот. № N01393 от 12.10.2018 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неточно прилагане на материалноправни разпоредби. Решението е неправилно. Спорът между страните касае размера на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е детерминиран от липсата на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за възнагражденията на осигуреното лице за периодите 1.01.1997 г. – 30.04.1997 г.; 1.01.1998 г. – 28.02.1998 г.; 1.01.1999 г. – 28.06.1999 г. и 1.08.2001 г. – 30.11.2002 г. в първични документи по смисъла на чл. 40 от НПОС при осигурителите ЗК "София живот" АД – клон Пловдив и "Марс ЯЗ" ООД - Пловдив. След заличаването на последните като ЮЛ в Архивохранилището на НОИ не са били предадени разплащателни ведомости за процесните периоди. За същите има записвания само в трудовата книжка на лицето. Съгласно чл. 40 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите досежно осигурителния доход се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период. Трудовата книжка е официален документ за установяване на трудов стаж, но не и за осигурителен доход. Същата не може да служи като документ, който по реда на изключението по чл. 40, ал. 5 НПОС да бъде доказателство за установяване на осигурителен доход. Касаторът не би могъл да издаде удостоверение обр. УП-2, тъй като не е получил за съхранение разплащателните ведомости от прекратилия дейността осигурител. Предвид обстоятелството, че стажът на лицето е надлежно заверен в трудовата книжка, същият законосъобразно е бил зачетен от пенсионните органи. При липсата на информация за осигурителния доход за спорния период органите на ТП на НОИ законосъобразно са приложили реда за изчисляване на пенсията предвиден в чл. 40, ал. 7 НПОС. (В този смисъл виж решение № 2979/13.03.2017 г. по адм. дело № 3439/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 12559/26.10.2009 г. по адм. дело № 6610/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 5781/7.05.2009 г. по адм. дело № 172/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени разноските, заявени от административния орган за първата инстанцията, в която е бил представляван от юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК Върховният административен съд определя в размер на 100,00 лева и разноските за касационната инстанция, изчислени под формата на внесената държавна такса от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение