Решение № 6628 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 41/24.11.2022 г., постановено по адм. д. 256/2022 г. по описа на Административен съд Русе (АС-Русе). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение, включително в частта относно разноските и бъде постановено ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на О. Стефанов. Подробни съображения в подкрепа на твърдението за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът О. Стефанов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 41/24.11.2022 г., постановено по адм. д. 256/2022 г. по описа на АС-Русе е отменена Заповед 1429/02.06.2022 г. на директора на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на О. Стефанов за длъжността старши инспектор по приходите" в ГД Фискален контрол", дирекция Оперативни дейности", отдел Оперативни дейности" - Барна, сектор ГКПП и мобилни групи" - Варна 1, ранг I- ви младши. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, но е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, както и несъответствие с неговата цел. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт. Касационната жалба е изключително подробна и в нея са развити съображения за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед, които, както в самата касационна жалба е посочено, в голяма степен преповтарят изложеното в писмените бележки пред първоинстанционния съд. На практика касаторът е посочил, че са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, допълнил е това свое твърдение с изявление, че не споделя становището на съда за наличие на основанията по чл. 143, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и повторил доводите, поддържани пред АС-Русе, които са подробно разгледани и обсъдени в обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на събрани без допуснати процесуални нарушения доказателства. Правните изводи на АС-Русе съответстват на установените факти и приложимия материален закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При липса на конкретни оплаквания за допуснати конкретни нарушения при разглеждане на спора пред първата инстанция и при постановяване на обжалваното съдебно решение, не се налага да бъдат излагани допълнителни мотиви относно правилността на фактическите и правни изводи на АС-Русе. Съдът е отговорил задълбочено и последователно на абсолютно всички възражения и доводи на касационния жалбоподател, който ги е поддържал пред първата инстанция като ответник в производството. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че Заповед 1429/02.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Допълнително са изложени съображения за допуснати и нарушения на администартивнопроизводствените правила. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В случая обосновано, след обстоен анализ на всички писмени доказателства по делото, АС-Русе е приел, че не е доказано колко и какви точно щатни бройки са съкратени. В кратък период от време са извършвани промени в длъжностното разписание, с което са променяни предвидените за длъжностите старши инспектор по приходите и инспектор по приходите щатни бройки, но не се установява по несъмнен начин намаляване на броя на лицата, които продължават да изпълняват функциите и задачите, предвидени за тези позиции, а още по-малко, че съкратена точно длъжността, заемана от О. Стефанов. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя и извода на АС-Русе относно нарушения в процедурата относно реализиране на правото на предварителна закрила при уволнение на държавни служители, които имат заболявания, посочени в Наредба 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 2 от Кодекса на труда. Решаващият съд е приел за установено, че органът по назначаването не е предприел никакви конкретни действия преди прекратяване на служебното правоотношение на О. Стефанов за изясняване на здравословното състояние на служителя. Доводите в касационната жалба, че за тези обстоятелства О. Стефанов не е уведомил предварително НАП, не обуславят касационно основание за отмяна на съдебния акт, който е постановен при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Здравословното състояние на физическите лица е част от особено чувствителните лични данни, които подлежат на обработване в изрично определени хипотези и при спазване на баланса на интереси, поради което не е възможно да се приеме, че служителят е бил длъжен по всяко време да информира своя работодател за своите заболявания. От друга страна органът по назначаване разполага с възможност да изисква изрично подобна информация в процедурата по едностранно прекратяване на служебно правоотношение, за да осигури спазване на изискванията за закона за предварителна закрила при уволнение на определена категория лица. В случая е установено, че липсва подобно искане, което обосновано е прието от АС-Русе за нарушение на административнопроизводствените правила. Без нарушение на закона решаващият съд е приел за доказано наличието на конкретно заболяване, а доводите в касационната жалба относно липсата на медицинска документация от определен вид, не обуславят касационно основание за отмяна, защото не е налице нормативно изискване за форма за доказване на този юридически факт само с акт на ЛКК или ТЕЛК. От събраните в съдебната фаза доказателства се установява, че О. Стефанов е имал право на предварителна закрила, от което следва, че допуснато нарушение се явява и съществено, защото е довело до издаване на заповедта без да му е предоставена. Обосновано АС-Русе е приел, че упражнените при условията на оперативна самостоятелност правомощия на органа по назначаването да извършва промени в структурата на администрацията не съответстват с основната цел на всяка подобна дейност, а именно оптимизация на работата по изпълнение на възложените й функции. При проследяване на предприетите действия по отношение на служебното положение на О. Стефанов след възстановяването му работа в резултата от отмяна по съдебен ред на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, решаващият съд е обосновал правилен извод, че изпълнението на съдебното решение е само привидно и преследваната с издаването на оспорената заповед цел е да се преодолеят неговите правни последици, а не оптимизация на администрацията. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Не са допуснати нарушения и в частта относно присъдените от първата инстанция разноски. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила. Ответникът в настоящото производство О. Стефанов претендира разноски, но по делото липсват представени доказателства за направени такива, липсва и цитирания в писмения отговор списък по чл. 80 от ГПК, поради което независимо от направеното искане и изхода на спора, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,