Решение № 2660 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2018 г.

Решение № 2660 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 850/18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2855/2017 г. на Административен съд П.. С касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- П. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт №Р-13-1402872-091-01/30.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 326/20.04.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за наличието на реално осъществени доставки по спорните фактури с мотиви, че всички доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС и имат задължения към НАП в особено големи размери. Същите не са открити на декларираните адреси за кореспонденция и не са представили документи и писмени обяснения, относно притежаване на фактурираните стоки. Част от доставчиците не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО и за отчетните периоди не са осъществявали стопанска дейност. За останалата част от доставчиците е установено, че нямат за предмет дейност с търговия на плодове и зеленчуци и горива. Според касатора всички доставчици не разполагат с ДМА, офиси, складове, търговски обекти за осъществяване на доставките. Не разполагат с трудов ресурс и не са подавали справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. Представените в хода на съдебното обжалване пътни листи и приемо-предавателни протоколи са оспорени по реда на чл. 181 от ГПК, поради което според касатора, съдът неправилно ги е ценил като доказателства, установяващи реалност на фактурираните доставки. По горните съображения се претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С касационната жалба "Ели Ком" ООД със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Н. П. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в останалата оспорена част, относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Металукс" ЕООД, "Рами 2000" ЕООД; "Ю Би Ес" ЕООД; "Вейлмес" ЕООД; "ОЕМ" ЕООД; "Килсон" ЕООД; "Фруит Енерджи -011" ЕООД и "Стил Трейд" ЕООД. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за липса на реално осъществени доставки от посочените по-горе доставчици без да се излагат конкретни съображения за допуснати от съда нарушения. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. П. и неоснователност на касационната жалба на "Ели Ком" ООД в подробно писмено становище по същество на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира че жалбите са процесуални допустими, а по същество неоснователни при следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден на "Ели Ком" ООД с установени задължения от непризнат данъчен кредит в общ размер на 152 222, 62 лв. и лихви в размер на 26 388, 74 лв. за данъчни периоди м. 08. 2012 г. до м. 02. 2014 г. по 82 броя фактури, издадени от шестнадесет доставчика за доставки на плодове, зеленчуци, горива и извършени посреднически услуги. По оспорване на търговското дружество е отменен частично ревизионния акт, относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Вейлемс" ЕООД /без фактура № 3023/31.08.2012 г. с предмет 44220 кг. диня с ДО 11055. 00 лв. и ДДС 2211. 00 лв. /; "ТЛС Инвест" ЕООД; "Салерант" ЕООД; "Тонков 2008" ЕООД; "Евротрейд 89" ЕООД; "Ай Ти Билд" ЕООД; "Ивгеник" ЕООД; "Универс Строй Комерс" ЕООД и "Екстрийм Груп" ЕООД, а по отношение на фактури, издадени от "Металукс" ЕООД, "Рами 2000" ЕООД; "Ю Би Ес" ЕООД; "Вейлмес" ЕООД; "ОЕМ" ЕООД; "Килсон" ЕООД; "Фруит Енерджи -011" ЕООД и "Стил Трейд" ЕООД, оспорването е отхвърлено. Спорът по делото е за реалността на доставките по издадените фактури. Отказът по РА е с основание по чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6 и 9, чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и е обоснован с непредставяне от страна на доставчиците на документи и/или писмени обяснения, относно притeжаване на фактурираните стоки, тяхното складиране, транспортиране и предаване на ревизираното дружество. Прието е, че не е доказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да осъществят реална доставка на стоки-плодове и зеленчуци, свързани с основната дейност на дружеството. По отношение на доставчиците "Ю Би Ес" ЕООД, "ЕОМ" ЕООД, "Екстрийм Груп" ЕООД и "Салерант" ЕООД е установено, че на са издавали данъчни фактури към "Ели Ком" ЕООД, поради което същите не са отразявани в подадените от тях дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответните или следващи данъчни периоди. За всички доставчици е констатирано, че са с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите и имат задължения към НАП в големи размери. За да отмени РА в обжалваната от директора на дирекция "ОДОП" гр. П. част на решението, първоинстанционният съд е приел, че са представени частни свидетелстващи документи: касови бонове, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и тахошайби, които дават информация за хронологията на осъществяване на доставките, за лицата които са приели и предали стоките, от кой са транспортирани и къде са разтоварени. Съдът е приел, че съдържащите се в тези документи данни-относно дати, количества и вид на стоките, съответстват на издадените фактури. Датите на пътните листи съответстват на датите на приемане и предаване на стоките. Отчетените с тахошайбите километри при отделните курсове са сходни за вписаните маршрути. От приетото по делото заключение на изготвената ССЕ, съдът е приел наличието на кореспондиращи с доказателствата по делото данни за извършени разходи за транспорт, наличие на зает персонал при ревизираното лице и необходимата материална обезпеченост за извършване на транспорт за собствена сметка. Установена е съща така последваща реализация на стоките, редовно водено счетоводство, отразяване на доставките в дневниците за покупки и СД за съответните периоди и осчетоводяване на приходи от продажби, които са намерили отражение във финансовия резултат на дружеството жалбоподател за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., относим при определяне на дължимите се преки данъци. Съдът е изложил мотиви, че всякакви нередности в начисляването и отчитането на данъка при предходните доставчици, тяхната материална и техническа обезпеченост и произхода на стоките, не следва да се третира като основание за отказ на дънъчен кредит на ревизираното лице, като добросъвестен получател по облагаема с ДДС доставка на стоки и услуги, за които надлежно е платил ДДС. А. по доставчици, установява следното: С РА е отказан данъчен кредит в размер на 15057, 55 лв по 9 броя фактури, издадени от "ТЛС Инвест" ЕООД. през м. 09. 2012 г. Предмет на доставките са: домати, краставици, карфиол, зеле, картоф, тиквичка, пъпеш, диня и ябълка. При насрещната проверка в хода на ревизията е констатирано, че едноличния собственик на "ТЛС Инвест" ЕООД е починал на 27.11.2013 г. Към момента на проверката няма надлежен законен представител на дружеството, който да получава кореспонденция с НАП, да представя изисканите по реда на ДОПК доказателства и справки и да дава писмени обяснения във връзка с искането. Дружеството не е декларирало в срок от три месеца вписан управител по реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ. От доставчика не са събрани доказателства и конкретни данни във връзка с извършените доставки на стоки. Не е установено в счетоводството на дружеството да е начислен ДДС по фактурите. В хода на ревизията, ревизираното дружество е представило спорните фактури, с отбелязано плащане в брой, ведно с фискални бонове. Представени са стокови разписки, ведно с приемо-предевателни протоколи, двустраннно подписани за предал от лицето И. И. и приел от лицето К. К. Представени са пътни листи за извършен превоз на стоките с Мерцедес Актрос [рег. номер на МПС] с вписан водач А. В. и маршрут О.-С., С. -О. и тахошайби с изминати километри. По отношение на доставките от "ТЛС Инвест" ЕООД, вещото лице по назначената ССЕ е установило, че представените придружителни и транспортни документи са редовни от формална страна. В счетоводството на ревизираното лице са отразени транспортни разходи за доставката. Налице са счетоводни данни, че стоките предмет на доставките са имали последваща реализация. Счетоводно съществува обвръзка по аналитичните партиди между количествата доставени стоки и тяхната реализация. По счетоводни данни няма количества нереализирани стоки по процесните доставки. Според дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на ревизираното лице, транспортът на стоките е извършван със собствен на дружеството автомобил от водач, назначен по трудов договор. Видно от заключението на приетата ССЕ и извършената проверка в счетоводството на ревизираното лице за наличността на заведени ДМА по см. 205 "Транспортни средства" за периода 2012-2014 г., същото е разполагало с микробус Ситроен, камион Мерцедес и товарен автомобил Мерцедес "Актрос", закупен по лизингов договор. Закупените плодове и зеленчуци са превозвани със собствените на лицето два товарни автомобила Мерцедес. З. извършените превози са издавани пътни листове, удостоверени със съответните тахошайби за изминатите километри. Дружеството има назначени по трудови договори четири лица на длъжност шофьори на товарни автомобили по справка за актуалните трудови договори към 28.02.2014 г. В хода на съдебното производство, така представените в административното приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пътни листи не са оспорени от ответната страна. Въпреки констатацията на ревизиращите органи, че доставчикът няма надлежен законен представител, който да представи изисканите по реда на ДОПК доказателства и справки и няма възможност да бъде установено начисляването на ДДС по фактурите в счетоводството му, правилно съдът е приел, че в хода на оспорване на РА с представените от ревизираното лице доказателства са установени относимите към спора факти, доказателствената тежест за които е на лицето, а именно: предаване на стоките, като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД- приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пътни листи, ведно с тахошайби, както и факта на последващото разпореждане със стоката. При установеност, както е в процесния случай на относимите към спора факти- надлежно фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на ревизираното лице, предаване на стоките и последващата им реализация, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на доставчика за наличието на стоките, кадровия и технически потенциал да осъществи доставките и да установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на ЕС по приложението на Директива 2006/112/ЕО. В ревизионния акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събрани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни за такива. Съдържащите се в представените стокови разписки и приемо предавателни протоколи данни, относно дати, количества и вид на стоките, съответстват на посочените в издадените фактури, като датите на пътните листи съвпадат с датите на приемане и предаване на стоките. Така мотивиран, съдът правилно е приел, че е налице обвръзка между ангажираните от ревизираното лице доказателства, с които реалността на доставяне на стоките е доказана, поради което са налице предпоставките за възникване и признаване на данъчен кредит по спорните фактури, включително и от приетата по делото ССчЕ. Ревизионният акт, като незаконосъобразен в тази част, правилно е отменен с обжалваното решение от Административен съд П.. Относно признато от съда и отречено от органите по приходи право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.08.2012 г. -31.08.2012 г. в общ размер ня 14 282 лв. по фактури, издадени от "Велмейс" ЕООД. Предмет на доставките са краставици, ябълка, тиквичка, зеле, картофи. Представени са от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пътни листи. Декларирано е, че по тези доставки транспортът е за сметка на купувача-ревизираното лице. Безспорно е установено, че същото има заведени в счетоводството ДМА по см. 205 "Транспортни средства", собствени два товарни автомобила, както и назначени по трудов договор през периода четири броя шофьори, извършвали превоза. Съгласно заключението на вещото лице, в счетоводството на ревизираното лице са отразени транспортни разходи за доставките, налице са счетоводни данни, че стоките предмет на доставките са имали последваща реализация. Счетоводно съществува връзка по аналитичните партиди между количествата доставени стоки и тяхната реализация. По счетоводни данни няма количества нереализирани стоки по процесните доставки. Правилни при така установените данни са изводите на съда, че е налице обвръзка между процесните фактури, представените приемо-предавателни протоколи и пътни листи и отразените разходи за транспорт в счетоводството на ревизираното лице. Ненамирането на доставчика на адреса и неустановяване на редовност на счетоводството му, не са обстоятелства, които могат да се вменят в доказателствена тежест на ревизираното дружество, още по -малко да бъдат единствен мотив за отказ на данъчен кредит по процесните фактури, при представени от ревизирания субект доказателства, установяващи транспортиране на стоките и приемо-предаването им. Правилни са изводите на съда, че в случая е налице обвръзка между ангажираните от оспорващия доказателства, с които се доказват предпоставките за възникване и признаване правото на данъчен кредит по спорните фактури, включително и с приетата ССчЕ. Ревизионният акт, като незаконосъобразен в тази част, правилно е отменен с обжалваното решение и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Относно доставчика "Тонков 2000" ЕООД приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10846, 00 лв. по фактури, издадени през периода 01.12.2012 г. -31.12.2012 г. с предмет на доставките: домати, краставици, мандарини. Съдът е приел, че относно този доставчик са налице достатъчно данни: приемо-предавателни протоколи, складови разписки, пътни листи, които не са оспорени по надлежния ред от ответната страна, досежно авторството им, респективно тяхната доказателствена сила като частни документи. От заключението на приетата по делото ССчЕ, съдът правилно е приел, че полученото по спорните фактури е използвано за последващи облагаеми доставки, въз основа на което се обосновава извод за настъпило данъчно събитие. В случая предмет на спорните доставки са родово определени вещи, за които са налице приемо-предавателни протоколи, релевантни към датите на издаване на фактурите, с което е установено отделяне на стоките и предаването им на получателя. Транспортът на процесните стоки е извършен за сметка на ревизираното лице, със собствени транспортни средства. От приетата по делото ССчЕ се установява, че в счетоводството на ревизираното лице са отразени транспортни разходи за доставките и същите са предмет на последваща реализация. Правилни и съответни на практиката на Съдът на ЕС са изводите на съда, че всякакви нередности в начисляването и отчитане на данъка при доставчика, неговата материална и техническа обезпеченост и произхода на стоките, не могат да послужат като основание за отказ на данъчен кредит на ревизираното лице, като получател по доставките, още повече не са налице твърдения или обективни доказателства задълженото лице да е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит са част от данъчна измама. При анализ на така установените данни, решението с извод за незаконосъобразност на РА в тази част е правилно и обосновано. По отношение признато от съда право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17310, 80 лв. по фактури, издадени от "Екстрийм Груп" ЕООД в периода 01.12.2013 г. -31.12.2013 г. с предмет на доставките портокали, мандарини, банани, домати, краставици, картофи и лук. От ревизираното лице са представени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, в които количеството и вида на отразените стоки, съответства на посоченото във фактурите. Представените частни писмени документи, неоспорени от ответната страна, ведно с доказателствата за извършен транспорт на стоките-пътни листи, придружени със стокови разписки, безспорно налагат извод за реално предаване на стоките в качеството им на родовоопределени вещи, чрез отделянето на стоките и предаването им на получателя. Транспортът на процесните стоки е извършен от ревизираното лице със собствени транспортни средства. С неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че процесните стоки са заведени в счетоводството на жалбоподателя по с/ка 304 "Стоки" по видове стоки. При продажбите на същите е отчетен приход по кредита на сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". Върху данъчната основа е начислен ДДС на продажбите/ по кредита на с/ка 4532/. Фактурите от последващата реализация на на стоките са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС. Н. данък е разчетен с бюджета. По данни от счетоводен регистър ДМА в счетоводството на дружеството-жалбоподател по с/ка 205 "Транспортни средства" са заведени описаните в пътните листи транспортни средства. Посочените в пътните листи лица, извършили превоза на процесните стоки са назначени на трудов договор за процесния период на длъжността: шофьор, разходите за гориво са отчетени по дебита на с/ка 601 "разходи за материали" срещу кредитиране на с/ка 302 "материали" /гориво/ ежемесечно. Крайният извод на вещото лице по ССчЕ е, че извършените счетоводни записвания при жалбоподателя, съответстват на изискванията на счетоводните стандарти и ЗСч. Към заключението са приложени подробни таблици, подкрепящи формираните изводи. Съгласно задължителните мотиви в цитираните от първоинстанционния съд решение на Съда на ЕС, административния съд е извършил задълбочена фактическа преценка на доказателствата, относно реалното изпълнение на доставките и е направил обосновани изводи, че обсъжданата първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите е налице. Поради това и позоваването му на Решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е правилно. В тази връзка неоснователни са касационните оплаквания, че поради ненамирането на доставчиците на декларираните адреси и липсата на начисляване от тяхна страна на ДДС по фактурите, получателят няма право на данъчен кредит, при доказани реални продажби. При липсата на доказателства и дори твърдения за осъществена данъчна измама с участието на ревизираното лице, съдът правилно е приел, че претендираното право не следва да му се отказва поради нередовности при доставчиците. Мотивите на първоинстанционният съд, относно признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Салерант" ЕООД, "Универс Строй Комерс" ЕООД, "Евротрейд 89" ЕООД, "Ивгеник" ЕООД и "Ай Ти Билд" са идентични както по отношение на предходните доставчици и изложени при идентична фактическа обстановка и представени доказателства и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Представените частни писмени документи от страна на ревизираното лице приемо-предавателни протоколи, стокови разписки са годни доказателства за индивидуализиране и получаване на процесните родово определени вещи. Приетата по делото ССч. експертиза еднозначно установява кореспондиращи на доказателствата по делото данни за извършен транспорт по представените пътни листи, наличие на зает персонал при ревизираното лице и необходимата материална обезпеченост за извършване на транспорт за собствена сметка. В счетоводството на дружеството по с/ка 205 "Транспортни средства" са заведени описаните в пътните листи транспортни средства като собствени. Налице е последваща реализация на стоките, при продажбите е отчетен приход по кредита на с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки". Върху данъчната основа е начислен ДДС на продажбите, фактурите от последващата реализация на стоките са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, като начисления данък е разчетен с бюджета. Ненамирането на доставчиците на адресите и неустановяване на редовност на счетоводството им не са обстоятелства, които могат да се вменят в доказателствена тежест на ревизираното дружество, още по-малко да бъдат единствен мотив за отказ на данъчен кредит по процесните фактури, при представени от ревизираният субект доказателства установяващи транспортиране на стоките за негова сметка и приемане-предаването им като родово определени вещи с представените частни документи приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Правилно е позоваването от страна на съда на Решения на Съда на ЕС по съединени дела С-80811 и С-142/11. При липса на твърдения и доказателства за осъществена данъчна измама с участието на ревизираното лице, съдът правилно е приел, че претендираното право не следва да му се отказва поради нередовности при доставчиците. По отношение на доставките по фактури, издадени от "Металукс" ЕООД, "Рами 2000" ЕООД, "Ю Би Ес" ЕООД, "ОЕМ" ЕООД, "Килсон" ЕООД и фактура № 3023/31.08.2012 г., издадена от "Велмейс" ЕООД за разлика от другите доставчици, правилно от доказателствата по делото, съдът е установил, че не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит. Както в хода на ревизионното така и в хода на съдебното обжалване, освен процесните фактури не са представени други доказателства за реалност на фактурираните доставки на стоки в качеството им на родово определени вещи. Не са представени стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, доказателства за транспорта на стоките за които се твърди, че е осъществен от доставчиците. По отношение на фактура № 103/30.10.2013 г., издадена от "Металукс" ЕООД с предмет "Проектиране и изработване на хладилна камера", предмет на доставката са фактурирани услуги. По делото не са ангажирани доказателства, договор или други установяващи постигнати облигационни отношения между страните за фактурираните услуги, както и реалното им извършване от посочения във фактурата доставчик. Не са представени приемо-предавателни протоколи, документи за извършени разходи от страна на доставчика, наличието на кадрови и технически потенциал за извършването на услугата, актове за извършената работа с количествено-стойностни показатели и др. Данъчно задълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно привилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Такова доказване в случая не е сторено. Правилни и законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на извършените доставки на услуги с предмет "проектиране и изработване на хладилна камера". Както ревизираното лице, така и посоченият във фактурата доставчик не са ангажирали доказателства за постигната договореност и облигационни отношения между страните по спорната доставка, за извършени разходи и наличието на актове за извършена работа, както и реалното и предаване на ревизираното лице. От съвкупния анализ на данните по делото, не се установява основния елемент от фактическия състав на доставката по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а именно извършване на спорните услуги, поради което правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА, относно отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Металукс" ЕООД. По отношение на доставките от "Рами 2000" ЕООД с предмет: плодове и зеленчуци не са представени стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, както и такива за транспорта на стоките. Обстоятелството, че доставчика не е намерен на адреса за коренспонденция и не е представил доказателства за транспортиране и предаване на стоките не освобождава ревизираното лице от доказателствената тежест да установи реалното получаване на стоките в качеството им на родово определени вещи. Предвид липсата на ангажирани доказателства за реалност на фактурираните доставки, законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Рами 2000" ЕООД. Правилни и кореспондиращи на доказателствата по делото са изводите на съда за липсата на реална доставка на хартия А4 по фактура № 110000152/14.11.2013 г., издадена от "Ю Би Ес" ЕООД. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за реалност на процесната доставка, нейното отделяне от доставчика в качеството и на родово определена вещ и предаване /прехвърляне/ на ревизираното лице. Не са ангажирани доказателства за транспортиране, съхраняване и изписване от склад и предаването във владение на ревизираното лице. Правилно съдът е достигнал до единствения законосъбразен извод за липса на реалност на фактурираните доставки и законосъобразност на постановения отказ за признаване на право на данъчен кредит от органите по приходи по фактура, издадена от "Ю Би Ес" ЕООД с предмет: доставка на хартия А4. Относно непризнато от съда право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000003023/31.08.2012 г., издадена от "Велмейс" ЕООД за доставка на 44 220 кг. диня, съдът правилно е ценил представените по делото доказателства: стокови разписки и пътни листи, както и посоченото в тях транспортно средство за извършената доставка Мерцедес "Актрос", което е възможно да извърши доставка на не повече от 29 тона, поради което представеният един пътен лист № 001407 от 31.08.2012 г. за превоз на 44 220 кг. дини, двойно повече, сочи на извода, че доставката в посоченият във фактурата обем не би могла да бъде извършена еднократно с посоченото транспортно средство. При фактурираното количество на родово определени вещи и липсата на доказателства за тяхното реално транспортиране и предаване на получателя, извода на първоинстанционния съд за липсата на реално извършени доставки по спорната фактура е правилен и обоснован от доказателствата по делото и законосъобразно от съда не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура. По отношение на доставки на дизелово гориво, масло и плащане по договор, относно фактури, издадени от "ОЕМ" ЕООД и "Килсон" ЕООД решението е правилно постановено. Предмет на доставките са родово определени вещи. Прехвърлянето им и предаване на получателя се извършва с отделянето на стоката от доставчика и предаването и на получателя. Такива доказателства не са ангажирани както в хода на ревизията, така и при съдебното обжалване. Не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи релевантни към датата на издаване на фактурите. В тежест на ревизираното лице е да установи реалното осъществяване на доставките и получаването им в количествата посочени в процесните фактури. При недоказано настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДДС, недоказана е реалност на доставките и отказът на данъчен кредит е законосъобразен, както правилно е приел съдът. Доставките по фактури, издадени от "Фруит Енерджи-001" ЕООД са с предмет: транспортни услуги. Освен спорните четири фактури по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за реално извършени услуги от сочения във фактурата доставчик. Липсват доказателства за постигнати договорености между страните, относно възлагане, респективно изпълнение на транспортни услуги, както и такива които да индивидуализират техния предмет, параметри, условия и изпълнение. Не са ангажирани доказателства с какви транспортни средства е извършена услугата от кои лица и на кои дати. Сами по себе си издадените фактури не могат до обусловят извод за реалност на фактурираните услуги при липсата на каквито и да е доказателства за настъпило данъчно събитие, което възниква на датата на реално извършване на услугата. При тези установявания съдът правилно е стигнал до извода за законосъобразно отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице по процесните фактури с предмет: транспортни услуги. По отношение непризнато от съда право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10431/01.07.2013 г., издадена от "Стил Трейд" ЕООД с предмет "плащане по договор за посредническа дейност от 04.04.2013 г. ", решението е правилно постановено. Както ревизираното лице, така и доставчика не са представили по делото никакви доказателства-договора, цитиран във фактурата, доказателства от които да е видно в какво точно се изразява тази посредническа дейност, доказателства за обезпеченост, както и доказателства за извършени разходи във връзка с тази дейност. Ревизираното лице е представило единствено процесната фактура и доказателства за осчетоводяването й в неговото счетоводство като разходи от дейността по сметка гр. 60, но не е представило посоченият във фактурата договор или други документи, от които да е видно в какво точно се изразява вида на фактурираната услуга. В случаи като настоящия, когато е оспорена реалността на извършените услуги по процесната фактура, само по себе си обстоятелството, че същата е осчетоводена при жалбоподателя, не може да обуслови извод за реалност на фактурираните услуги, след като изпълнението им не е установено по делото с други допустими доказателства. Фактът че лицето разполага с редовни от формална страна първични счетоводни документи-фактура, не означава че тази фактура доказва отразени в същата обстоятелства. Като вид счетоводен документ, използван в случая, за да докаже изгодни за получателя по него факти, фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото отговаря на останалите събрани по делото доказателства. В случая както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство, както доставчика, така и жалбоподателя не са представили доказателства, които удостоверяват факта на реално извършени услуги, от което следва извода, че на ревизираното лице правилно и законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура с предмет: плащане по договор за посредническа дейност. По изложените съображения, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"-П. и "Ели Ком" ООД са неоснователни. Обжалваното решение, както в отменителната част, така и в потвърдителната РА част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските следва да се понесат от страните, така както са направени, поради това че в настоящото производство са едновременно в качеството и на касатори и на ответници по касация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение