Решение № 2231 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2011 г.

Решение № 2231 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10658/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново против решение № 355 от 25.07.2011 г. по адм. д. № 865 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 56 от 29.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Посочените пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 56 от 29.09.2010 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново против разпореждане № 42011071507 от 14.05.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. С оспореното разпореждане е извършено изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО въз основа на новоиздадени удостоверения обр. УП-2 с № 13 и № 14 от 22.03.2010 г. от осигурителя "Хлебопроизводство и сладкарство" ООД, гр. Велико Търново", относно осигурителния доход на жалбоподателя през периода 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г., през който той е останал без работа поради признато за незаконно уволнение. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване съгласно действащата през процесния период алинея 5 на чл. 9. По силата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО осигурителният доход не може да бъде по-нисък от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година година минимален размер за основните икономически дейности и квалификационни групи професии. След като е издирил приложимите правни норми, регулиращи осигурителния доход на жалбоподателя през периода 2004 г. - 2006 г., първоинстанционният административен съд ги е приложил неправилно. Изводът на съда, че през 2004 и 2005 години изпълняваната от жалбоподателя длъжност "стоковед" с код 2414, отразен в трудовия договор, се отнася към помощния персонал, противоречи на Националната класификация на професиите, утвърдена със Заповед № 54 от 26.03.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи, в сила до 31.12.2005 г. Код 2414 обхваща групата Специалисти по маркетинг, снабдяване и пласмент, която е включена в клас Други аналитични специалисти. Възприетият от съда код 4131 се отнася до Управители на складове, включени в група 413 Помощен персонал, документиращ движението на стоки. По делото няма данни и не се твърди, че длъжността "стоковед" с код 2414 е идентична с длъжността "управител на склад" с код 4131. Видно от допълнителното споразумение към трудов договор от 27.04.2001 г., подписано преди уволнението на служителя на 26.09.2001 г., изпълняваната длъжност "стоковед" е с код 2414. Същият код е отразен и във връчената на 10.09.2001 г. длъжностна характеристика, която касаторът е отказал да подпише. В констативен протокол № 11298 от 26.04.2010 г., съставен за резултатите от извършена проверка на осигурителя "Хлебопроизводство и сладкарство" ООД, контролният орган на ТП на НОИ - Велико Търново не е определил различен код на професията "стоковед" съгласно Националната класификация на професиите, в сила до 31.12.2005 г. Посоченият код 1581 (правилно 15.81) по НКИД (Национална класификация на икономическите дейности), в сила от 1.01.2003 г. - отм., класифицира с код 15.81 осъществяваната от предприятието икономическа дейност "Производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия", а не професиите и длъжностите. От 1.01.2006 г. е приета Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със заповед № 742 от 27.12.2005 г. на министъра на труда и социалната политика, в която длъжността "стоковед" е с код 2022, група 4131 Персонал, водещ документи за стоки, която попада в клас 4 Административен персонал. Действието на Националната класификация на професиите и длъжностите е отложено със следваща заповед № 111 от 10.02.2006 г. за прилагане на Националната класификация на професиите при определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2006 г., издадена от министъра на труда и социалната политика. Наредено е Националната класификация на професиите, отменена със Заповед № 742 от 27.12.2005 г., да продължава да се прилага при определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и през 2006 г. С оглед на действащата нормативна уредба следва да се приеме, че през процесния период 2004 г. - 2006 г. длъжността "стоковед" с код 2414 по Националната класификация на професиите от 1996 г. (отм.) във вр. със заповед № 111 от 10.02.2006 г. на министъра на труда и социалната политика е включена в групата Специалисти по маркетинг, снабдяване и пласмент от клас Други аналитични специалисти. Следва да бъде подкрепен изводът на първоинстанционния административен съд за неправилно определяне на основната икономическа дейност на осигурителя по съответния закон за бюджета на ДОО, извършено с ревизионен акт № 0400 598/27.12.2007 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция - Велико Търново при Националната агенция за приходите. Осигурителят "Хлебопроизводство и сладкарство" ООД - Велико Търново е задължен да внесе осигурителни вноски върху нормативно определения минимален размер за предприятия с основна икономическа дейност "Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти" вместо основна икономическа дейност 15.81 "Производство на хляб, хлебни изделия и други хранителни продукти". Осигурителният доход на осигурените лицата през времето, когато са останали без работа поради признато за незаконно уволнение, следва да бъде определен при спазване на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и действащият през съответния период закон за бюджета на ДОО. Административният орган е бил длъжен да събере всички доказателства и да извърши самостоятелна преценка на фактите относно размера на минималния осигурителен доход. Евентуално издадени административни актове от други органи за определяне задълженията на трети правни субекти, както и мотивите към съдебните решения по административни дела, с които е осъществен съдебен контрол за законосъобразност върху други административни актове, нямат обвързваща сила. По законосъобразността на оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение, с които е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО въз основа на новоиздадени удостоверения за осигурителен доход обр. УП 2 № 13 и № 14 от 22.03.2010 г., не е постановено съдебно решение. Оспорените административни актове, с които е извършено служебно изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Попов въз основа на неправилно определен осигурителен доход, са издадени в нарушение на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като издадени при липса на посоченото в тях основание на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО - неправилно определяне на пенсията в по-голям размер. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски за водене на делото пред двете инстанции (300 лв. за адвокатски възнаграждения и 180 лв. за експертиза). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,