Решение № 11344 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2008 г.

Решение № 11344 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Милена Милкова" от гр. Враца против решение № 12/8.10.2008 г. на Административен съд-Враца, постановено по адм. дело № 276/2008 г., с което е отхвърлен предявения от едноличния търговец иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу кмета на община Враца за обезщетение за 8009, 95 лв имуществени вреди като пряка последица от незаконосъобразни административни заповеди и 1648, 72 лв. лихва за забава от 13.12.2006 г. до датата на завеждане на делото, общо в размер на 9658, 67 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество за уважаване на иска. Ответната страна - кметът на община Враца не е взел становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема разглеждания иск за неоснователен, тъй като претендираната вреда не е в пряка причинна връзка с оспорените административни заповеди. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на исковете по ал. 1 е по реда, установен в АПК. Настоящият касационен състав приема, че тези процесуални норми не дерогират специалните правила, които регулират действията на съда и страните в съдебното производство, уредени в ЗОДОВ - напр. чл. 7 за правилата за определяне на местната подсъдност по исковете, чл. 9а за дължимите такси и разноски за делата по ЗОДОВ и чл. 10 за производството пред съда. Това е така, защото глава единадесета от АПК и самият кодекс не съдържат правила за съдебното производство, вкл. исковото, като съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси за производството пред съда се прилага ГПК. ЗОДОВ е специален закон за материалноправните условия, но и за реда за ангажиране на отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Правилото важи за всички дела по този закон-за обезщетения за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6. Няма основания да се приеме, че тази норма е неприложима по исковете за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и че се прилага само за исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. ОСГК, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна. Това е изрично предвиден в закон случай за участие на прокурор в административни дела - чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК. Като е разгледал иска за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ без участие на прокурор, Административен съд-Враца е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,