Решение № 13010 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 669/2014 г.

Решение № 13010 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 669/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Перилис " ЕООД, гр. Варна, против решение № 2856/11.11.2013 г. по адм. д. № 562/2013 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 031203091/16.11.2012 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 905/25.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") и по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против същото решение, в частта, с която е отменен РА. В двете касационни жалби са изложени подробни съображения и доводи за касационни основания за отмяна на решението по чл. 309, т. 3 АПК. Иска се отмяна в съответна част и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационните жалби, като подадени от надлежна страна и в срок, са процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Фактор Фуд Варна" ЕООД, "Волф"АД, "Дием Транс" ЕООД и "Технополис България" АД, за данъчни периоди м. 03, м. 05 и м. 06.2012 г. общо в размер на 38 389, 83 лв. С решението е отменен РА по отношение на отказания данъчен кредит по две фактури, издадени от "Фактор Фуд Варна" ЕООД с предмет "аванс по договор", по които от събраните доказателства, съдът е извел извод за доказана реалност на доставките по договорите и последваща реализация на стоките - продажба и осъществен износ към дружество в РКазахстан. Съдът се е позовал на износна митническа декларация, инвойс фактура и заключение на ССчЕ, която установява отчитането на продажбата по с/ка 304 "Стоки". В касационната жалба на ДД "ОДОП" - Варна се поддържа твърдението, че представените по делото договори, фактури, пътни листи, складови разписки, приемо-предавателни протоколи и товарителници са частни свидетелстващи документи, които при установените несъответствия, се ползват с нисък интензитет на доказателствена тежест. Поддържат се констатациите в РА, че посочените като предходни доставчици на стоките "Булпром" ЕООД, "Янис 2010" ЕООД и "Слав 99" ЕООД не са доказали наличност на такива стоки, за да бъде прието, че действително са предадени на ревизираното дружество от прекия му доставчик "Фактор Фуд Варна" ЕООД, т. е. твърдения, че не е установен произходът на стоките. Изложени са редица констатации във връзка с несъответствията на документите, които водят до "недоумения" и "относителна симулация", както е посочил касаторът ДД"ОДОП"-Варна. Следва да се съобрази първото изискване за равнопоставеност на страните в процеса и доказателствената тежест за съответните относими към спора факти. Видно от проведеното първо заседание по делото, процесуалният представител на ответната страна - директора на Дирекция "ОДОП" не е направил оспорване на частните документи, приложени към административната преписка. На проведеното второ съдебно заседание не се явил процесуален представител на ответната страна, вещото лице е изслушано и експертиза е приета, без оспорване. В това заседание жалбоподателят е представил всички документи, по които е работило вещото лице и съдът е дал възможност на ответника да вземе становище по тях, след което ще ги приеме в следващо съдебно заседание. В представено по делото становище процесуалният представител на ответната страна е възразил документите да бъдат приети, като неотговарящи на изискванията на ЗСч - без име и подпис на изготвило го лице, освен това са оспорени като частни документи, без достоверна дата. В молба преди съдебното заседание, упълномощеният адвокат на дружеството-жалбоподател заявява, че счетоводните справки са заверени от управителя на дружеството, същите са оповестени, чрез ГФО в ТР, поради което е неоснователно оспорването им. Съдът е приел доказателствата в съдебното заседание на 27.09.2013 г., дал е ход на делото по същество и го е приключил за решаване. Правилно в съдебният си акт съдът е приел за ползващи се с доказателствена тежест всички представени от жалбоподателя документи, както и заключението на вещото лице, изготвено на тази база при извършена проверка в счетоводството на "Перилис " ЕООД, което ползва счетоводна програма "Мегасофт", както е отразено в заключението на експерта. В хода на ревизионното производство не е оспорено редовно воденото счетоводство от страна на ревизираното дружество, така че последващите възражения срещу представени извадки от счетоводната програма и съмнения за счетоводния продукт, са в противоречие с вече установеното при ревизията. Отделно, ревизиращият орган не се е позовал на измама или злоупотреба с право, за да се игнорира безспорния факт за налични в дружеството - пряк доставчик, спорните стоки по договора. За индивидуализацията и предаването на вещите са налични подписани от страните приемо-предавателни протоколи. Налични са товарителници. Нередовностите на пътните листи не могат да се отчетат като решаващ фактор за непризнаване правото на данъчен кредит. Последващата реализация на стоките е безспорно, чрез продажба и износ в РКазахстан, за което са представени инвойс-фактура и износна митническа декларация. Всички операции са счетоводно отразени в съответните счетоводни сметки на дружеството и по-специално в с/ка 304 "Стоки". Изписването и заприхождаването на стоките се потвърждава и от съпоставка със складовите разписки. Правилно съдът, позовавайки се на експертизата и всички представени доказателства в хода на административния и съдебен процес е приел за доказана реална доставка на стоките по посочените фактури, издадени от "Фактор Фуд Варна " ЕООД. Решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. С решението е отхвърлена жалбата срещу РА за отказан данъчен кредит в размер на 6 000 лв. по една фактура, издадена от "Фактор Фуд Варна " ЕООД на 09.05.2012 г. с предмет "аванс по договор", в размер на 2000 лв. по една фактура, издадена от "Волф"АД на 18.05.2012 г. с предмет "транспортна услуга", в размер на 800 лв. по една фактура, издадена от "Дием Транс" ЕООД на 09.05.2012 г. с предмет "транспортна услуга", в размер на 199, 83 лв. една фактура, издадена от "Технополис България" АД на 12.06.2012 г. с предмет "телевизор". По отношение на фактурата от "Фактор Фуд Варна " ЕООД на 09.05.2012 г. с предмет "аванс по договор" правилно е очертан основния спор между страните, който се свежда до въпроса правомерно ли е упражнено от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за извършено от него авансово плащане. Съгласно чл. 25, ал. 7 (предишна ал. 6) ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г., когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. За разлика от ЗДДС (отм.), в ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. авансовото плащане вече не е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2, 3 и 4 ЗДДС. В същото време, авансовото плащане е признат от закона юридически факт, при наличието на който настъпва изискуемост на данъка по този закон. Авансовото плащане по смисъла на изложеното не съществува само за себе си, след като и законът не го определя като данъчно събитие, поради което винаги подлежи на установяване осъществена ли е съответната доставка на стока или услуга, във връзка с която е извършено авансовото плащане. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между страните по делото е дали е налице реална доставка по договора за покупко-продажба № 2 от 08.05.2012 г. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос е логически обоснован от фактите и доказателствата по делото. При правилно тълкуване на относимите към спора разпоредби от ЗДДС е прието, че данъчно-задълженото лице не е доказало с допустими доказателствени средства реалното предаване на договореното оборудване - "употребяван силов генератор". Така установените факти, обосновават законосъобразност и на отказа на данъчен кредит по съответната фактура, издадена от "Волф"АД на 18.05.2012 г. с предмет "транспортна услуга", свързана отново със същата стока - "транспорт на генератора" по фактурата от "Фактор Фуд Варна" ЕООД. За фактурираната транспортна услуга по фактура, издадена от "Дием Транс" ЕООД на 09.05.2012 г. правилно съдът е анализирал всички обяснения и събрани доказателства, включително и при насрещните проверки на доставчика. Не са представени товарителници и пътни листи за посочения подизпълнител на доставчика "Дием Транс " ЕООД - "Дигинг " ЕООД. В представените документи фигурира като получател не "Перилис" ЕООД, а "Водопад Груп " ЕООД. Товарителници са представени отново на името на този получател. Твърденията в тази част от касационната жалба на "Перилис" ЕООД съдържат допълнителни обяснения, свързани с нови факти, което е процесуално действие дължимо в производството пред съда по същество, а не в касационната инстанция. По отношение отказът на ДК по фактура издадена от "Технополис България"АД на 12.06.2012 г. с предмет "телевизор" решението е правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените. Ревизиращите органи са отказали данъчен кредит на база констатация при извършено посещение в офиса на дружеството, където не е открит телевизора, отразен по фактурата. Твърдението в жалбата до първоинстанционния съд, че телевизора се ползва като монитор и служи за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, не е доказано. Видно от приетата по делото ССчЕ, същата не съдържа каквито и да е данни за процесната вещ и завеждането й като актив и ползване на същия за икономическата дейност на дружеството, поради което право на данъчен кредит не е налице при предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и отказът е законосъобразен. Изложените в касационната жалба на "Перилис " ЕООД доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила в хода на ревизията, изразяващи в установени задължения с РА, в по-голям размер от предлаганите в РД, са обсъдени от първоинстанционния съд и са изложени обосновани мотиви за неоснователността им, във вр. с разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения, решението, обжалвано с двете касационни жалби, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение