Решение № 8482 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2026 г.

Производството е по реда чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Р. Лазаров, срещу Решение № 1523/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 589/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-87/26.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив. Изложените доводи за необоснованост на решението се фокусират върху липсата на мотиви, които да включват обсъждане на всички документи от преписката, в т.ч. и Протокол № РД-25-2316-1/07.01.2025 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Лъки шуус“ ЕООД гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Р. Владимирова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-87/26.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която на основание чл.24б, т.21, б. „а“ от Договор № 165472/30.06.2022 г. на дружеството „Лъки Шуус“ ЕООД са наложени шест санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на по 1 000 лева, за извършени нарушения на чл.16, ал.1, т.3 от Договор № 165472/30.06.2022 г., констатирани в т. 14.1, 14.2, 14.3, 14.4, 14.5 и 14.6 от Протокол № РД-25-2316-1/07.01.2025 г., както и получените без правно основание по тях суми в общ размер на 1 976 лева. От фактическа страна е установено, че със Заповед № РД-25-2316/11.12.2024 г. на директора на РЗОК е било наредено извършването на проверка за срока от 12.12.2024 г. до 20.12.2024 г. вкл. на дружеството „ЛЪКИ ШУУС“ ЕООД по изпълнението на индивидуален договор № 165472/30.06.2022 г., сключен между дружеството и НЗОК. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка по изпълнението на договорите, сключени с лица по чл.88, ал.1 от ЗХУ № РД-25-2316-1/07.01.2025 г. Нарушенията описани в протокола касаят спазване на изискванията на чл.4, ал.1, т.2 от ИД № 165472/30.06.2022 г. съответствието между предписаните от ЛКК и одобрени от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК и предоставените от дружеството ПСПСМИ за хора с увреждания на основание чл.20, ал.2 от договора, както следва: 14.1. По одобрение № 2407800070/21.03.2024 г. на М. П. С. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив; 14.2. По одобрение № 2419000038/09.07.2024 г. на М. Г. О. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив; 14.3. По одобрение № 2407800063/21.03.2024 г. на Л. Л. П. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив; 14.4. По одобрение № 2420500152/30.07.2024 г. на Х. Д. Е. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив; 14.5. По одобрение № 2424300184/03.09.2024 г. на М. Г. М. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив; 14.6. По одобрение № 2432700107/27.11.2024 г. на И. Г. И. – отпуснати са ПСПСМИ с различен НЗОК-код от предписания от ЛКК и одобрен от Управителя на НЗОК/Директор на РЗОК – Пловдив. Като неразделна част от протокола са посочени Заповед № РД-25-2316/11.12.2024 г. и приемо-предавателни протоколи на 29 бр. лица. Срещу протокола от страна на лечебното заведение е депозирано възражение в което е посочено, че е налице допусната техническа грешка при изписването на кода в приемо-предавателния протокол, като една цифра е сгрешена, но доколкото сгрешеният код не съществува, а в системата на НЗОК кодът на изделието е вярно подаден и той съответства на кода на предписаното и предаденото изделие, дейността е изпълнена и дружеството не е получило суми без правно основание, нито пък следва да бъде санкционирано за нарушения, които не е извършило. След обсъждане на възражението директорът на РЗОК е приел в процесната заповед, че от предоставените приемо‑предавателни протоколи и данните в специализирания софтуер не би могло да се установи кое изделие по код на НЗОК е получено и дали то отговаря на потребностите на лицето. Констатирани са посочените по-горе нарушения и за всяко едно от тях е наложена минимална санкция по чл.24б, т.21, б. „а“ от Договор № 165472/30.06.2022 г., като е определил неправомерно получените суми в размер на 1 976 лв. с лихва 63,32 лв., за което е издадена и обжалваната заповед. В хода на съдебното производство са били представени и приети приемо‑предавателни протоколи, заявления, разпечатки от специализирания софтуер на НЗОК, данни за решения на ЛКК и заявления за отпускане на ПСПСМИ. Като свидетел е бил разпитан А. Р. Т., чиито показания са били възприети за логични и ценени ведно с останалите доказателства по делото. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема че в административната преписка липсват изложени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които да може да се приеме, че дружеството е извършило твърдените шест нарушения. Изложил е фактическата липса на описание какви точно ПСПСМИ са били отпуснати на посочените лица, както и липсата по преписката на медицинските документи въз основа на които са определени индивидуално ПСПСМИ. Аргументирал е, че липсата на тези реквизити препятства извършването на проверка относно това дали и доколко дружеството е извършило вменените му нарушения, тъй като не може нарушението да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, каквито в случая по преписката не са били налични. На следващо място е посочил като нарушени и разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК. С оглед горното е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил в цялост. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Въз основа на установеното, съдът е достигнал до верни правни изводи относно основателност на първоинстанционната жалба, които се споделят от касационната инстанция. Изводите на първоинстанционния съд са базирани на невъзможността допуснатите в хода на административното производството съществени нарушения на административнопроизводствени правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон, да бъдат санирани. Основен довод в касационната жалба е наличието в заповедта на препращане към Протокол № РД-25-2316-1/07.01.2025 г., който е неразделна част от административната преписка. Въпреки че протоколът представлява част от административната преписка, същият не съдържа конкретни факти и обстоятелства, които да допълват мотивите на органа в необходимата цялост. Възраженията са сведени и до това, че в заповедта изрично са посочени конкретните одобрения с техния индивидуализиращ номер, нарушената норма от индивидуалния договор, приложимата санкционна норма и размерът на неоснователно получените суми. Тези обстоятелства обаче не променят факта, че липсва конкретизиране на нарушенията в цялост – не са описани какви са реално отпуснатите ПСПСМИ, какви са били точно определените индивидуално ПСПСМИ за лицата с увреждания и каква е разликата между отпуснатите и определените помощни средства. В този смисъл не би могло да се направи обоснован извод за извършени нарушения, представляващи неспазване на задължението на дружеството да отпусне точно определените индивидуално ПСПСМИ за лицето с увреждане с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд, а именно, че не са налице основания за налагане на санкции за допуснати нарушения, доколкото по шестте описани нарушения не са описани конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които органът е достигнал до извода за тяхното извършване. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски и такива са претендирани с отговора на касационната жалба, но липсват доказателства за реално сторени разноски във връзка с проведеното касационно производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,